Археолог обяснява защо тази храна вероятно е била привлекателна за хората в Америка преди хилядолетия.

Интересно е как хората първоначално са разбрали как да ядат някои храни, които днес са любими. Растението маниока е токсично, ако не бъде внимателно обработено на няколко етапа. Киселото мляко по същество е старо мляко, което е престояло известно време и е заразено с бактерии.
А кой е открил, че царевичните зърна могат да станат хрупкав и вкусен  деликатес?

„Този вид хранителни загадки са доста трудни за разгадаване. Археологията разчита на солидни свидетелства, за да разбере какво се е случило в миналото, особено за хората, които не са използвали никакъв вид писменост. За съжаление повечето неща, които хората традиционно са използвали, направени от дърво, животински материали или плат, се разлагат доста бързо и археолози като мен никога не ги намират“, обяснява в статия за The Conversation Шон Рафърти</a> (Sean Rafferty), професор по антропология от Университет в Олбъни, Държавен университет в Ню Йорк.

Съществуват много доказателства за наличието на запазени материални находки, като например керамични съдове и каменни инструменти, но по-меките неща - като остатъци от храна - се намират много по-трудно. Понякога археолозите имат късмет, ако по-меките неща се откриват на много сухи места, които ги запазват. Освен това, ако артефактите са изпечени, те могат да се запазят много дълго време.

ПРЕДЦИТЕ НА ЦАРЕВИЦАТА

За щастие царевицата има някои твърди части, като например обвивката на зърното. Те са парченцата на дъното на купата с пуканки, които се забиват в зъбите ви. И тъй като царевицата трябва да се нагрява, за да стане годна за консумация, понякога тя е изгаряна и археолозите намират доказателства за това. Най-интересното от всичко е, че някои растения, включително царевицата, съдържат малки, подобни на камък фрагменти, наречени фитолити, които могат да се запазят в продължение на хиляди години.

Учените са напълно уверени, че знаят на колко години е царевицата. Известно е, че царевицата вероятно е била отглеждана за първи път от индианците в днешно Мексико. Първите земеделци там са култивирали царевица от вид трева, наречена теосинт.

Вляво - теосинт, вдясно - царевица. Кой би предположил, че са роднини?

Предшественикът на царевицата е бил трева, наречена теосинт. (Снимка: vainillaychile via Getty Images)
Преди да започнат да се занимават със земеделие, хората са събирали диворастящ теосинт и са яли семената, които са съдържали много нишесте - въглехидрат, какъвто има в хляба или макаронените изделия. Те избирали теосинт с най-големите семена и в крайна сметка започнали да ги отглеждат и засаждат. С течение на времето дивото растение се превърнало в нещо подобно на това, което днес наричаме царевица. Царевицата се различава от теосинта по по-едрите зърна.

Доказателства за отглеждането на царевица има от сухи пещери в Мексико още преди 9000 години. Оттам отглеждането на царевица се разпространява в цяла Северна и Южна Америка.

ЦАРЕВИЦА ЗА ПУКАНЕ, КОНСЕРВИРАНА ХРАНА

По-трудно е да се установи кога хората са започнали да правят пуканки. Съществуват няколко вида царевица, повечето от които се пукат при нагряване, но от един сорт, който всъщност се нарича „пуканки“, се получават най-добрите пуканки. Учените са открили фитолити от Перу, както и обгорели зърна, от този вид „пукаща“ царевица още преди 6700 години.
Всяко зрънце пуканки е семе, готово да се пръсне при нагряване.

Лесно е да си представим, че пукането на царевични зърна е било открито за първи път случайно. Част от царевицата вероятно е попаднала в огъня за готвене и който е бил наблизо, е разбрал, че това е нов удобен начин за приготвяне на храната. Напуканата царевица издържала дълго време и била лесна за приготвяне.

Древните пуканки вероятно не са приличали много на това, което днес може да се похапне в киното. Вероятно не са имали сол и определено не са имали масло, тъй като в Америка все още не е имало крави за доене. Вероятно не са се сервирали горещи и вероятно са били доста жилави в сравнение с версията, с която сте свикнали днес.

Невъзможно е да се установи точно защо или как са били изобретени пуканките, но се предполага, че това е бил находчив начин да се запази ядивното нишесте в царевицата, като се премахне малкото количество вода във всяко зърно, което би го направило по-податливо на разваляне. Пукането на царевицата се дължи на нагрятата вода в зърното, която се отделя под формата на пара. Така пуканата царевица може да издържи дълго време. Това, което днес смятате за вкусна закуска, вероятно е започнало като полезен начин за запазване и съхранение на храна.

Авторът е Шон Рафърти (Sean Rafferty), Университет в Олбъни, Държавен университет в Ню Йорк, Университет в Олбъни, Държавен университет в Ню Йорк

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете oригиналната статия.