Съвременните големи езикови модели, базирани на изкуствен интелект (ИИ), са невронни мрежи, чийто хардуер е много по-различен от този на човешкия мозък. Те консумират гигават енергия, докато човешкият мозък използва десетки ватове. Техните изкуствени неврони предават сигнали със скоростта на светлината, докато невротрансмитерите в човешкия мозък се движат милиони пъти по-бавно.
Тези съществени разлики показват, че изкуственият интелект може да се характеризира като „извънземен“ разум. Въпреки усилията за адаптиране на изкуствения интелект към човешките нужди, в дългосрочен план това може да се окаже толкова безсмислено, колкото козметичното подобряване на прасе. Фундаменталните разлики между ИИ и човешкия интелект могат да дадат представа за това какво може да се открие един ден на далечни екзопланети.
Уравнението на Дрейк не допринася за изясняване на вероятността от такива срещи. В рамките на милиарди години е необходима само една напреднала цивилизация в Млечния път, за да запълни междузвездното пространство със самовъзпроизвеждащи се сонди, оборудвани с ИИ и 3D принтери, способни да създават свои копия от намерените материали. Този процес на самовъзпроизвеждане е подобен на възпроизвеждането на микробите на Земята.
По принцип самата мисъл, че в наблюдаваната от човечеството Вселена, освен нас няма никой друг, е доста плашеща. Милиарди галактики, звезди и планети, наблюдавани от астрономите с все по-мощни телескопи, от Земята изглеждат необитаеми. Да си припомним, че наскоро астрономите от Нотингамския университет във Великобритания пресметнаха, че в нашата галактика трябва да има поне 36 разумни цивилизации, с които ние бихме могли да общуваме.
Въпреки това изчислителните възможности както на ИИ, така и на човешките мозъци са ограничени от наличната енергия. Човешкият мозък консумира една пета от метаболитната енергия на тялото, която едва се покрива от лова и събирането на храна. Експоненциалният растеж на ИИ вероятно ще достигне определена граница през следващите десетилетия поради ограниченията в енергийните доставки.
Нивото на интелигентност на извънземните сонди също се очаква да е ограничено от енергийните им доставки. Количеството на наличната енергия от дадена звезда намалява с увеличаване на разстоянието от нея. Една сонда, която е достигнала разстоянието Земя-Слънце, може да събере 100 000 пъти повече енергия, отколкото би събрала по средата на пътя между Слънцето и най-близката звезда. Това предразполага междузвездните сонди да посещават обитаемите зони около звездите.
Освен това тези зони осигуряват комфортни температури и наличие на течна вода, която може да се използва за производство на гориво чрез електролиза. По този начин обитаемите планети могат да се разглеждат от сондите като станции за зареждане с гориво. Междузвездните сонди, които биха дошли на Земята, може и да не го направят заради нас. Нашата планета може да не е основният им обект на интерес, противно на научнофантастичните сюжети.
Точно както непознати хора в голям град срещат непознати, които не си обръщат внимание, извънземните сонди може да не видят нашите ядрени арсенали като заплаха или предимство. Но ние може да се възползваме от техните знания или да се опитаме да съгласуваме интересите си с техните. Тези мотиви са подобни на взаимодействията ни с ИИ системите. По този начин съкращението ИИ може да означава както „извънземен интелект“, така и „изкуствен интелект“.
Нашите телескопи не са в състояние да открият слънчевата светлина, отразена от сонди с размер от около един метър, освен ако те не са на разстояние, сравнимо с диаметъра на Земята. Според данните за междузвездните метеори като IM1 или IM2 , във всеки един момент в орбитата на Земята около Слънцето би трябвало да има няколко милиона обекта с размер именно на около един метър. Въпросът е дали те са създадени от човека и дали сред тях има функциониращи устройства.
Има надежда, че трите обсерватории по проекта „Галилео“ в САЩ ще обединят усилията си с обсерваторията „Рубин“ в Чили, за да търсят нови междузвездни обекти от 2025 г. нататък. Дори ако само едно на милион се окаже функционално устройство, откриването му ще промени поведението ни, подобно на осъзнаването, че някой чете писмата ни или подслушва телефонните ни разговори.
След като бъдат идентифицирани „хранителните вещества“, от които се нуждае една междузвездна сонда, ще бъде възможно да я привлечем към нашите граници, като ѝ осигурим тези хранителни вещества. Близкият контакт би разкрил повече за естеството на техния интелект. Ограниченият източник на енергия може да ограничи интелигентността на извънземна сонда, но големият въпрос е дали тя превъзхожда нашата.
Възможно е ние да сме част от голяма популация от интелигентности, възникнали през 13,8 милиарда години след Големия взрив. Ключовият въпрос е колко от тях имат повече параметри от човешкия мозък. В момента познанията ни са ограничени и можем само да предполагаме за възможните предимства на големия брой параметри. Известно е, че в човешкия мозък има около 100 милиарда неврона, което е сравнимо с броя на звездите в Млечния път и броя на галактиките във Вселената.
В бъдеще ИИ може да се превърне в продължение на нашите тела, подобно на извънземните форми на живот. Това не би било безпрецедентно, тъй като човешкото тяло вече е дом на около 100 трилиона бактерии, което е сравнимо с броя на звездите в богат галактически клъстер.
