Общинският съвет на Хасково през 1924 година е заседавал в сградата на бивш публичен дом. Любопитният факт съобщи Милен Вълчев от Регионалния исторически музей в Хасково. Луксозната сграда с просторно фоайе се намирала на мястото, където сега е Съдебната палата. Преди това със свое решение тогавашните съветници изгонили проститутките и сводниците от бардака. Преместили ги в покрайнините на града, за да не бъде порочният им бизнес толкова видим и афиширан. След това се наместили във фоайето, което се превърнало в заседателна зала. Там те заседавали до 1941 година, когато се преместили в Общинския дом, както се наричала тогава сградата на кметството. И тъй като политиката и тогава се е смятала за доста мръсно призвание, веднага из Хасково тръгнала крилата фраза, че „онези, ще заседават на възможно най-правилното място“.

Общинският съвет тогава бил от 20 души. Градска легенда твърди, че преди да отидат в бардака, съветниците заседавали под дебелата сянка на асма в двор в старата част на Хасково. Естествено - на чаша ракия, защото заседанията преди 100 години били от 16 часа през лятото и от 15 часа през зимата. Всички общински съветници имали други занимания и професии, затова заседанията винаги се провеждали в края на деня. Обикновено продължавали около 3 часа, през които работели упорито и сериозно – разглеждали между 35 и 40 точки на заседание. Общинският съвет тогава е бил постоянно действащ орган. Работело се на 4 сесии, а заседанията са били по два или три пъти в седмицата.

„И преди един век политическият живот не е бил много по-различен от сега. Имало е тежки нападки и взаимни обвинения между различните партии, че изборите са манипулирани и откраднати. Разликата е, че през 1924 година е имало доста арестувани и бити жители на Хасково. Арестувани, за да не могат да гласуват и бити, за да гласуват „правилно“, разказва историкът.

20-те общински съветници са избирали кмета. Това ставало обикновено на всяко първо заседание на новоизбрания съвет. Преди 100 години например Христо Бардучков станал кмет като събрал едва 6 гласа. На заседанието гласували 15 съветници от 20, имащи право на глас за три кандидатури. Три бюлетини се оказали недействителни. И тези 6 гласа се оказали достатъчни Бардучков да стане кмет. След избирането си, кметът или негов заместник водели заседанията на Общинския съвет. Не е имало председател на съвета или заместници, както сега.

Любопитни са и възнагражденията, които са получавали тогавашните управляващи Хасково. През 1922 година те получавали по 30 лева за участие в заседание на съвета или за дебат в комисия. Две години по-късно, през 1924 хонорарите им били сериозно увеличени – на 80 лева. Обикновено се заседавало три пъти в седмицата – в понеделник, в сряда и петък.

„На теория един съветник, ако участва във всички заседания на съвета и дадена комисия, е можел да достигне годишен допълнителен доход до 5000 лева. За сравнение най-високите заплати в местната администрация по това време били на общинския лекар – 4000 лева на месец и на кмета – 5000 лева“, разказва Милен Вълчев.

Градоначалникът също получавал възнаграждение за всяко заседание, което председателства. Сумата била същата, като на съветниците. За да придобием представа за тогавашните цени и доходи, избрахме няколко основни. Учителската заплата в Хасково тогава е била 1600 лева на месец. Един килограм бял хляб бил 7-8 лева, килограм фасул - 6 лева, а килограм агнешко месо се продавал между 15 и 20 лева.

Съветниците одобрявали всеки разход, дори и всяко командировъчно на кмета. Всяко включване в електрическата система или във водопроводната мрежа на Хасково ставало с тяхно решение. Има документиран отказ на молба за безплатно включване към водопровода на църква. Съветниците преценили, че храмът има достатъчно приходи. За разлика от училищата, които винаги получавали разрешение да се включват безплатно към мрежите за ток и вода. Едно от решенията на съветниците е да се бракува и продаде на търг с явно наддаване общинският кон Аспарух, който накуцвал с единия крак. Животното е продадено. А сумата, постъпила в общинската хазна била 3000 лева, като търгът стартирал от 1500 лева.

Всяка година съветниците изготвяли списък на бедните жители на общината. Те имали право на осигурени дърва и въглища за зимата, безплатни прегледи при общинския лекар. Също така децата им не плащали таксата от 500 лева на година, когато тръгнат на училище. По време на големите наводнения през 30-те години били наводнени масово мазетата край реката. Тогава всички ощетени домакинства получили дърва и въглища от общината. През 1924 г. населението на Хасково е около 30 000 души. Право на глас имали само около 6500. Жените по това време нямат право да гласуват. Голяма част от жителите са бежанци от Одринска и Беломорска Тракия. И все още нямат български паспорти, както и избирателни права.

Божидар Събев