България води преговори с Европейската комисия за нова промяна в Националния план за възстановяване и устойчивост, след като предишната негова ревизирана версия беше одобрена от Брюксел през декември.

Това се разбра от изслушване на служебния финансов министър Людмила Петкова в Народното събрание в четвъртък.

Петкова обясни, че причината е нуждата намаляване на заложените в плана проекти и реформи, за да могат те да се изпълнят в оставащите 30 месеца до края на действието на плана и да се навакса забавянето в изпълнението.

България има право да получи безвъзмездно от ЕС 5.69 млрд. евро, за да се възстанови от пандемията от COVID-19, срещу които е обещала да изпълни 57 проекта и 46 реформи до края на 2026 г.

Освен намаляване на реформите и проектите в плана правителството преговаря за обединяване на плащания, като предвижда третото и четвърто плащане да бъдат поискани заедно. Министър Петкова не каза кога би могло да се случи това, но подчерта, че изпълнението на предусловията за тях ще е по-лесно, тъй като те са свързани с реализация на проекти, а не с правене на реформи, както е в случая с второто плащане, което тя определи като „най-трудно, защото включва основно реформи“.

Третото и четвъртото плащане трябваше да бъдат поискани по графика за изпълнение на плана съответно през юни и декември миналата година.

Второто плащане

Министърът даде да се разбере, че София вече е в цайтнот по второто плащане, тъй като шестмесечният срок, в които България може да навакса неизпълнените ангажименти по него, изтича и предстои намаляване на исканата сума.

България внесе молба да й бъдат отпуснати 653 млн. евро през октомври, като оттогава Еврокомисията прави оценка дали условията за това са изпълнени, при положение че срокът за това е два месеца. Така България има шанс да прави корекции осем вместо шест месеца, които изтичат в края на юни.

От изявлението на министъра се разбра, че причина за забавянето на решението на Еврокомисията е незадоволителното изпълнение на обещани реформи в областта на правосъдието и на енергетиката.

Според регламента, по който се изпълняват плановете, държавите имат шест месеца да отстранят пропуските, след което Еврокомисията може да им намали плащането по методология за оценка на неизпълнени ангажименти.

Министър Петкова предупреди, че намалената сума ще бъде окончателно загубена, независимо дали на по-късен етап обещаното бъде изпълнено, или не.

От дискусията в Народното събрание стана ясно, че забавянето на второто плащане се дължи на неприети от депутатите пет правни акта:

•     Приемане на второ четене на закона за личния фалит
•     Промени в закона за защита на подаващите сигнали, за да се включат в него и сигналите отпреди 2021 г.
•     Процедурни правила за избор на членове на Антикорупционната комисия
•     Одобрение от Народното събрание на актуализираната пътна карта на България за климатична неутралност
•     Промени в Закона за съдебната власт, чрез който да се даде възможност на ВСС и на Висшия прокурорски съвет да променят етичните кодекси на съдиите и на прокурорите

Министър Петкова съобщи на депутатите, че правителството разговаря с правосъдното министерство да внесе отново законопроектите в Министерския съвет. Те са били депозирани в предишното Народно събрание, но не са били разгледани от него и затова са били архивирани.

Енергийната независимост от Русия

Финансовият министър съобщи още, че Европейската комисия е призовала България да внесе най-после за одобрение енергийната глава към Плана за възстановяване и устойчивост, тъй като е единствената европейска държава, която не е го е сторила.

България е единствената европейска държава, която шест месеца след изтичане на крайния срок продължава да не дава на Еврокомисията за одобрение проекти за подобряване на енергийната си независимост, за които има право да получи 480 млн. евро

ЕС добави общо 20 млрд. евро на държавите членки за проекти за енергийна независимост от Русия към плановете за възстановяване, срещу което те трябваше да й предложат до края на 2023 г. за одобрение проекти за подобряване на енергийната ефективност, въвеждане на транспорт с нулеви емисии, намаляване на въглеродния отпечатък, за справяне с енергийната бедност и др.

По програмата, наричана в Брюксел RePowerEU, на България се полагат безвъзмездно 480 млн. евро. Заради огромното забавяне България е загубила окончателно възможността да получи авансово 20% от сумата.

Министър Петкова не можа да обясни защо София е внесла ревизиран план за възстановяване без енергийната глава и защо продължава да не представя проекти вече осем месеца.

От нейното изказване в парламента се разбра, че на Еврокомисията предварително са показани девет проекта, които евентуално да бъдат включени в главата, като седем от тях са предложени от енергийното министерство и по един от екологичното и от строителното, но подробности не бяха дадени.

„Необходимо е приоритетно приемане на закони и изпълнение на ангажиментите, свързани със съдебната система и предоговаряне на плана за включване на главата RePowerEU“, призова служебният финансов министър от трибуната на Народното събрание.