„Не е вярно, че всичко е изчистено. Няма как да стане това." Какво точно се случи в АЕЦ „Козлодуй“? Има ли последствия от изтичането на радиоактивна вода? Еми Барух обобщава известното дотук:

Случката е отпреди седмица: според хронологията на събитията два дни след спирането на 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ става ясно, че следобедната смяна допуска някаква небрежност (останала незабелязана и от нощната смяна) и в рамките на херметичния обем на блока започва изтичане на радиоактивна вода.

Въпреки уверенията от ръководството на АЕЦ „Козлодуй“, че става дума за нещо толкова маловажно, че не си струва да се говори за него, случилото се повдига няколко много съществени въпроса.

Първият е свързан именно с преценката от страна на АЕЦ „Козлодуй“ трябва или не трябва обществото в България да бъде осведомено. Защото ако приканиш своите подчинени към дискретност и същевременно отправиш апел хората да не се плашат, възниква въпросът: от какво да не се плашат, ако не си им казал какво е станало.

„Не бива да се премълчава"

„Много е чувствителна темата. Не бива да се премълчават такива неща. Това е една от нашите слабости“, ми каза председателят на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) Цанко Бачийски. „Но трябва да ни разберете: ние се ръководим от нормативни документи, според които такъв тип събития не са обхванати и централата дори може да не докладва за тях. Но когато си замълчим, веднага възниква подозрението: „Те крият нещо“."

Вторият въпрос е именно въпросът за доверието. И понеже стана дума за доверие, да си спомним първомайската манифестация през 1986 година и твърденията на българските партийни и държавни ръководители, че нищо тревожно не се е случило. Да си спомним, че България е единствената държава, която допусна да има втори пик на радиоактивно замърсяване на млякото и месото след аварията в Чернобил, защото беше прикрита или манипулирана разпространената информация.

Ето един недостатъчно известен факт от онова време: След аварията в Чернобил експертите съветват замърсената трева веднага да се окоси и да се складира на защитено място, докато се намери решение какво да се направи с нея. Това не се случва. Следващата година започват да захранват животните с това сено и от замърсеното мляко и месо се получава втори радиационен пик, който физиците нарекоха „Българският Чернобил“.

Доверието означава това: колкото и неприятна да е истината, да я съобщиш. И да поемеш отговорност. А не да заявяваш: „Случаят е неприятен, но няма негативни последствия нито за хората, нито за оборудването“.

Защото това може и да не е така. Един от най-компетентните експерти по ядрени реактори в България - проф. Георги Касчиев, физик с десетилетен стаж в областта на рисковете, свързани с ядрените реактори, научен ръководител на пуска на 5-и блок, пръв съобщи за инцидента с изтичането на радиоактивна вода в рамките на херметичния обем на блока. Той нарече случилото се „тревожно“, а анализът му е следният:

„Не е вярно, че парогенераторът няма как да се повреди, защото противно на твърденията на г-н Николов корпусът му няма наплавка от неръждаема стомана отвън.

Не е вярно, че ако реакторът не работи, водата не е радиоактивна.

Не е вярно, че персоналът не е поел допълнителна доза. Извършена е непланирана операция и тя е свързана с облъчване. Имам информация, че веднага са повикали една от външните фирми и те също са поели доза от натоварването.

Не е вярно твърдението, че всичко е изчистено. Няма как да стане това - има фланци, гайки, шпилки и прочее детайли на недостъпни места, които е невъзможно да бъдат почистени. Тъй като тази вода е с високо съдържание на борна киселина, това я прави много агресивна по отношение на метала. При следващото отваряне на херметичния обем, вероятно при презареждането през есента, ще има навсякъде следи от корозия. В бъдеще ще има случаи на внезапни изключвания на датчици, прекъсвания на кабели и това също е тревожно.

Не е възможно да се достигне до централната част на горния блок на реактора, освен ако не решат да демонтират всички многобройни компоненти, които са отгоре, и да се доберат до този полусферичен капак. Но аз не мога да си представя как ще почистят всичко. Това не е възможно.

Впрочем, какво каза изпълнителният директор Валентин Николов с твърдението, че не били 30 кубика, а 8? Моята информация, повторно проверена, е за 25-30 кубика. И 8 да са, това също е много. Освен това има ли граница, до която опасност няма? Ако изтекат 200 кубика, пак ли ще е безопасно? Няма такава граница, всеки теч от първи контур носи риск.

В същото интервю Валентин Николов каза, че виновният бил отстранен. При положение, че смените са от няколко десетки човека, не е възможно един да е отговарял за всичко."

„Ще вземем сериозни мерки“, обещава председателят на АЯР Цанко Бачийски Снимка: BGNES

След изявлението на изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй“ и преди да стигна до най-важния от всички изброени проблеми - професионализма на операторите и тяхното отношение към безопасността, ще се върна на темата за доверието. Става дума за онази дължима почтеност към всички нас, която не филтрира, не манипулира и не прикрива информацията, особено по такава чувствителна тема, каквато е ядрената безопасност и радиационната защита. Живеем в 2024 година, а не през 1986-а.

Темата - с цялата ѝ сериозност, коментира и председателят на АЯР Цанко Бачийски:

„Това, което се случи, ни кара да вземем по-сериозни мерки. Да обърнем внимание на оперативния персонал, че няма нищо маловажно в тяхната работа. Когато вършиш нещо, трябва да си даваш сметка за последствията от това, което правиш. Това ще е отразено в нашия анализ. Ще вземем сериозни мерки. Няма да остане само с „не правете повече така“."

Дали ще бъде отнет лицензът на тези оператори или не - предстои да научим. Кой обаче би ги сменил, след като специалистите констатират остър недостиг на квалифициран персонал и видим спад в подготовката на специалисти по ядрена безопасност и радиационна защита.

„Ситуация“, „инцидент“, „грешка“, „небрежност“…

В публичните изявления на всички отговорни лица, които се произнесоха по темата, личи внимателен избор на понятия, с които - в зависимост от йерархичната позиция на говорещия, случаят бива назоваван „събитие“, „ситуация“, „инцидент“, „грешка“, „небрежност“… Беше използван и типичен манипулативен трик от страна на министъра на енергетиката, който - с изявлението си, че нямало замърсяване на река Дунав - опровергава нещо, което никой не е твърдял.

И последният от всички въпроси: Въпреки че в момента официалната позиция на АЕЦ „Козлодуй“, на АЯР и на Министерство на енергетиката е, че „няма замърсяване, което да предизвика негативни последици“, трябва ли да чакаме това да се случи, за да започнем да анализираме причините?