Може ли България все пак да приеме еврото още през 2025 година? Тази цел не бе спомената нито от Борисов, нито от Пеевски, а поне три от седемте формации в новия парламент са срещу еврото. Остава ли то стратегическа цел?

Вината ще е на политиците, ако България не успее да се присъедини към еврозоната, след като изпусна възможността за 1 януари 2025. Според конвергентните доклади на Европейската комисия (ЕК) и на Европейската централна банка (ЕЦБ) страната не e готова заради неизпълнение на един-единствен от четирите критерия - за инфлацията. Вратата остава отворена, когато е готова.

Проблемът с прането на пари

Наред с това обаче от ЕЦБ изтъкват и проблема с поставянето на България в „сивия списък“ на глобалния надзорен орган Financial Action Task Force (FATF) за пране на пари през октомври 2023 година. В доклада се отправя призив да бъдат ускорени усилията за изпълнение на плана за действие, приет от FATF, за да бъде извадена от списъка. Българските институции са поели ангажимент да извършат определени реформи, свързани с противодействие на прането на пари, но резултатът от тях ще бъде разгледан през есента на 2025 г., тъй като докладите на FATF са на две години, обясниха експерти за Дойче Веле.

По критерия за ценова стабилност средногодишната инфлация в България не трябва да надхвърля с 1,5 процентни пункта нивото в трите държави в ЕС, където е била най-ниска за последните 12 месеца. През май 2024 г. инфлацията в България е 5,1% - далеч от референтната стойност от 3,3%, според доклада на ЕЦБ. Служебният премиер Главчев и финансовият министър Людмила Петкова отново повториха, че България ще поиска извънредни конвергентни доклади от ЕК и ЕЦБ в края на годината, когато се надяват да покрие критерия за инфлация, за да влезе в еврозоната от 1 януари 2026 година. (Редовното правителство на ПП-ДБ възнамеряваше да направи същото.) И от Брюксел обявиха, че България „може да поиска специфичен доклад, с който да се оцени изпълнението на критериите за конвергенция - когато реши, че ги е изпълнила“.

Единствен управителят на БНБ Димитър Радев смята, че 2025 г. остава като възможност. Но - при условие, че има проевропейско правителство с достатъчно широка подкрепа и хоризонт за действие, заяви той в интервю за БТА.

Най-голямата спирачка

Всички добри намерения и политическа воля обаче могат да се разбият след ново крушение на преговорите за кабинет, а и в случай че едно бъдещо правителство не продължи с проевропейската политика и не подобри фискалната дисциплина.

В политическия наратив за това кой, как и какво правителство би могъл да сформира след изборите на 9 юни, не прозвуча обединение около двете стратегически цели за България - приемане в еврозоната и сухопътен Шенген.

Такава заявка не бе произнесена нито от Бойко Борисов, по време на чието трето правителство България влезе във валутния механизъм ERM-II - т.нар. „чакалня“, нито от съпредседателя на ДПС Делян Пеевски, не спиращ да манифестира своя ярък евроатлантизъм и санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания. Коалицията ПП-ДБ, която остава в опозиция, също подмина темата за еврото. В предизборните кампании на партиите, обявили се за проевропейски, влизането в еврозоната беше определено като видимо и ярко послание и тема.

Поне трима противници на еврото

А сега, при нескончаемите хипотези за евентуално правителство, вместо за фундамента - целите и ценностите, които биха обединили политическите сили, се обсъжда постигането на математически мнозинства. Поне три от представените в 50-ото НС 7 формации - „Възраждане“, БСП и „Величие“, са противници на еврото. Позицията на партията, заявила първа готовност да получи третия мандат и да състави правителство - „Има такъв народ“ (ИТН), е противоречива. От една страна, ИТН подкрепя идеята за еврозоната, но настоява за детайлни обсъждания и анализи преди окончателното решение, и гласува „за“ референдума за еврото заедно с проруските „Възраждане“ и БСП.

Впрочем, като финансов министър и съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев също беше изразил сходно мнение за еврозоната. В интервю за „Дневник“ от юли 2021 г. той заяви, че „един редовен кабинет, който ще управлява в периода между сега и 2024 г. трябва да проведе широк обществен дебат, за да разберат хората това какво означава, за да препотвърдим избора си, че искаме да влезем в еврозоната […] да няма притеснения и обществото да вземе информирано решение“. Но като финансов министър в две редовни правителства такъв дебат нямаше, а в началото на юни т.г. заместник-министърът на финансите Методи Методиев отчете на форум, че комуникационната стратегия за еврото е в начална фаза, „но има лого, слоган, сайт“.

Четвърта година в „чакалня”

България подаде документи за „чакалнята“ на еврото през 2018 г., приеха я през лятото на 2020 г., когато избухнаха и протестите срещу ГЕРБ, и вече четвърта година не успява да изпълни критериите. През това време държавата така и не излезе от политическата криза, довела до шести предсрочни парламентарни избори. За сравнение Хърватия, приета в ЕRM-II през 2020 г. заедно с България, престоя две години - и беше утвърдена като член на еврозоната през юли 2022 г., а България върви по пътя на прибалтийските републики, които останаха най-дълго в механизма.

Резултатът от смяната на правителства, управляващи по няколко месеца, е високи бюджетни разходи и бюджетни дефицити, приближаващи се до максимално допустимия по критериите за еврозоната праг от 3%, слабо изпълнение на капиталовите разходи, влошена събираемост на данъците - особено ДДС. За проинфлационен натиск - ако бъде изпълнен бюджетът за 2024 г., предупреди и мисията на МВФ през март тази година. От МВФ още тогава се усъмниха дали България ще изпълни целта за инфлацията заради изготвения от Асен Василев „експанзивен бюджет“ и препоръчаха да бъде намален бюджетният дефицит с 1% от БВП наред с реформи за повишаване на приходите. Същото препоръча и управителят на БНБ - „намаляване на фискалната експанзия и ограничаване на бюджетния дефицит през 2024 г. с 1 на сто“, но пропуска ролята на БНБ в охлаждане на инфлацията с мерки за ограничаване на кредитирането.

Временно примирие заради еврото?

Към всичко това се прибавя и още несвършена работа - подготвяният близо две години Закон за еврото, чието обществено обсъждане приключи в края на април, не успя да влезе в 49-ия парламент. Но на заседанието си вчера служебното правителство одобри законопроекта и ще го внесе за разглеждане в 50-ото НС.

Трите политически сили, сглобени допреди месеци - ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ, разполагат с необходимите за приемането му гласове. За тази обща цел биха могли да сключат временно примирие. Дори и да не се състави правителство, двете четения на проекта не биха отнели повече от месец, за да бъдат одобрени правилата за превалутиране и закръгляване, обозначаването на цените на стоки и услуги, двойното обращение на двете валути и други.

Въпросът е еврото остава ли стратегическа цел.