Кремъл е готов да дестабилизира Корейския полуостров и дори цяла Азия. Това обаче може да струва скъпо на Москва, пише в коментара си Константин Егерт.

В руската блогосфера очаквано се появиха гневни публикации за споразумението за „стратегическо партньорство“, което Владимир Путин подписа с Ким Чен Ун по време на посещението си в Северна Корея. В тях се припомня, че в близкото минало Русия е обсъждала безвизов режим с Европейския съюз, а днес Кремъл щастливо се хвърля в обятията на „корейския Сталин“.

Дугин, Ким и Сталин

Още поводи за ирония даде руският философ Александър Дугин, според когото Русия се нуждаела от своя собствена философия „чучхе“. Тя е измислена навремето от Ким Ир Сен, дядото на сегашния севернокорейски лидер, и е концепция за това как да се справяш сам, без да разчиташ на други – на практика в условията на почти пълна изолация.

Но в случая няма нищо смешно. Путинова Русия бързо се изолира от света дори и без да чака подкана от Дугин. А това е добър повод да си спомним за Сталин. Договорът между Москва и Пхенян не е публикуван и очевидно няма да бъде публикуван. Дори пактът Молотов-Рибентроп беше отпечатан във вестниците, а засекретени бяха само протоколите за разпределение на сферите на влияние в Европа.

Путин заяви, че документът от Пхенян съдържа клауза за взаимопомощ, ако едната страна бъде нападната. Ако това е така, означава ли, че Русия е готова да влезе във война на Корейския полуостров, ако Ким реши да нападне Южна Корея като, разбира се, обвини Сеул в агресия? Южна Корея има всеобхватен договор за сигурност със Съединените щати. На нейна територия са разположени десетки хиляди американски войници. Значи Кремъл е готов да рискува война с Америка?

Тъй като никой не е виждал текста на договора, има някаква много слаба надежда, че всичко това е само блъф. Но наистина много слаба. Ако съдим по излъчените от самия него сигнали по време на пътуването му до Северна Корея, Путин не само е благодарен за подкрепата на Ким, но и разчита на по-нататъшни мащабни доставки на севернокорейски снаряди, за да продължи агресията си срещу Украйна, в замяна на което е готов да отмени всички останали забрани за трансфер на технологии за балистични ракети към режима в Пхенян и, вероятно, за разработване на ядрени оръжия. По този начин руският режим демонстрира готовността си за потъпкване на санкциите на ООН срещу Северна Корея, които Русия преди е подкрепяла.

Путин плаши Запада с хаос в Азия

Путин отново загатва за ленинградските уроци, научени още в детските години, които включи и в книгата си „От първо лице“, издадена преди почти четвърт век. А именно: че слабият винаги трябва да удари пръв, още повече ако е притиснат в ъгъла. Сега той плаши Запада с възможен хаос в Азия с надеждата Вашингтон да се уплаши и да изпрати в Русия емисар за преговори, примерно директора на ЦРУ Уилям Бърнс, който се ползва с голямо уважение в Москва. Разбира се - в замяна на отстъпки по отношение на Украйна. Тоест руският режим се опитва да нанесе удар по стратегическите интереси на Вашингтон в Азия. Това не се е случвало от Виетнамската война насам. Но дори и тогава Брежнев не шантажираше Вашингтон, като прехвърляше оръжия за масово унищожение и ракетни технологии на безотговорни играчи.

Путин изглежда уверен, че заплахите му ще бъдат добре приети в Китай - ключов съюзник на Русия във войната срещу Украйна и Запада. Нека Москва да оказва натиск върху Америка с политиката си в Азия, а Пекин да се преструва, че няма нищо общо с това. Една такава калкулация изглежда напълно основателна: през последните три години на активно сближаване Кремъл отлично разбра какво харесва и какво не харесва Си Дзинпин.

За Вашингтон обаче тези игри между Москва, Пекин и Пхенян са напълно неприемливи. Американците и техните съюзници, дори без да препрочитат „Първо лице“, ще разчетат агресивната реторика на Путин като признак на слабост, а не на сила. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг вече призова за това на срещата на върха във Вашингтон през юли Алиансът да реши как да противодейства на азиатската заплаха, дирижирана от Путин. Радикалното разширяване на сътрудничеството в областта на отбраната и разузнаването с партньори от НАТО като Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия може да е една от последиците на това пътуване на Путин до Пхенян. Но ще има и други.

В Делхи едва ли остават равнодушни

Флиртът с ядрените ракетни амбиции на Пхенян кара руския режим да изглежда зле в очите на много потенциални симпатизанти в Азия. И то не само в Япония, която окончателно скъса с него, но и в Южна Корея, която въпреки съюза си със САЩ винаги се е опитвала да води „нюансирана“ политика спрямо Русия. Сега тя може да започне да доставя оръжие на Украйна. Нещо повече - корейските придобивки на Путин няма да се харесат на много от страните от Глобалния юг, които сега му симпатизират.

Едно е да не харесваш Америка и да гледаш равнодушно на войната в Украйна, която ти изглежда някак далечна и неразбираема за теб. Съвсем друго е да наблюдаваш как Путин буни Корейския полуостров в името на тази война, при това с мълчаливото съгласие на Си Дзинпин. Индия, например, едва ли ще бъде доволна от това.

Москва вярва, че антиамериканизмът и огромните отстъпки за руските енергийни доставки ще помогнат да се преодолеят съмненията в разумността на новата руска политика. Въпреки това Америка и нейните съюзници вече твърдо смятат Русия за враг – вече и в Азия. Даже един Нарендра Моди, който току-що беше преизбран за премиер на Индия за още един мандат, няма да може да пренебрегне това.