Прегръдката за добре дошъл на асфалта в 03:00 ч., почетният караул от конни войници, огромните портрети на Ким Чен-ун и Владимир Путин, окачени един до друг в центъра на Пхенян - всичко това имаше за цел да разтревожи Запада.

Първото посещение на Путин в Пхенян от 2000 г. насам беше шанс за Русия и Северна Корея да изтъкнат приятелството си. И те го направиха, когато Ким заяви „пълната си подкрепа“ за руската инвазия в Украйна.

Сеул, Токио, Вашингтон и Брюксел ще видят голяма опасност в тези думи и в режисираната среща. Но факт е, че двамата лидери чувстват, че се нуждаят един от друг - Путин се нуждае от боеприпаси, за да продължи войната, а Северна Корея има нужда от пари.

Истинската сила в региона обаче не е в Пхенян - а и не иска да бъде. Путин и Ким се страхуват да провокират Пекин - жизненоважен източник както на търговия, така и на влияние за тези два санкционирани режима.

И дори Путин да се радва на „твърдото си приятелство“ с Ким, той трябва да знае, че то има граници. И тази граница е китайският президент Си Дзинпин.

Предпазливият Пекин наблюдава

Има някои признаци, че Си не одобрява разрастващия се съюз между двама негови съюзници. Докладите сочат, че Пекин е призовал президента Путин да не посещава Пхенян веднага след срещата си с президента Си през май. Изглежда, че китайските служители не харесват възможността за включването на Северна Корея в това посещение.

Си вече е подложен на значителен натиск от страна на САЩ и Европа да намали подкрепата си за Москва и да спре да ѝ продава компоненти, които подхранват войната ѝ в Украйна.

И той не може да пренебрегне тези предупреждения. Както светът се нуждае от китайския пазар, така и Пекин се нуждае от чуждестранни туристи и инвестиции, за да се пребори с бавния растеж и да запази мястото си на втората по големина икономика в света.

Сега той предлага безвизово пътуване на посетители от някои части на Европа, както и от Тайланд и Австралия. А пандите отново се изпращат в чуждестранни зоологически градини.

Възприятията са от значение за амбициозния лидер на Китай, който иска да играе по-сериозна роля в световен мащаб и да предизвика САЩ. Той със сигурност не иска да се превърне в парий или да бъде подложен на нов натиск от страна на Запада. В същото време той все още управлява отношенията си с Москва.

Макар да не осъди нахлуването в Украйна, досега той не е предоставил значителна военна помощ на Русия. А по време на срещата през май предпазливата му реторика контрастираше с цветистите комплименти на Путин за Си.

Досега Китай осигуряваше политическо прикритие за усилията на Ким да развие ядрения си арсенал, като многократно блокираше водените от САЩ санкции в ООН. Но Си не е почитател на окуражения Ким Чен-ун.

Оръжейните изпитания на Пхенян позволиха на Япония и Южна Корея да загърбят горчивата си история и да сключат споразумение за отбрана със САЩ. А когато напрежението нараства, все повече американски военни кораби се появяват в тихоокеанските води, което поражда опасенията на Си за „източноазиатско НАТО“.

Неодобрението на Пекин може да принуди Русия да преразгледа продажбата на повече технологии на севернокорейците. Възможността това да се случи е и едно от най-големите опасения на САЩ.

Андрей Ланков, директор на NK News, казва, че е скептичен: „Не очаквам Русия да предостави на Северна Корея голямо количество военни технологии“. Той смята, че ако го направи, Русия „няма да получи много и вероятно ще създаде потенциални проблеми за в бъдеще“.

Макар че севернокорейската артилерия би била изстрел във въздуха за военните усилия на Путин, замяната на ракетна техника с нея не би била точно голяма сделка. А Путин може да осъзнае, че не си струва да дразни Китай, който купува руски петрол и газ и остава важен съюзник в свят, който го е изолирал.

Пхенян се нуждае от Китай още повече. Това е единствената друга държава, която Ким посещава. Между една четвърт и една втора от петрола на Северна Корея идва от Русия, но поне 80% от бизнеса ѝ е с Китай. Анализатор описва отношенията между Китай и Северна Корея като маслена лампа, която продължава да гори.

Накратко: колкото и да се опитват да изглеждат като съюзници, отношенията им с Китай са много по-важни от това, което споделят.

Китай е твърде важен, за да бъде загубен

Въпреки че се обявяват за борба срещу „империалистическия Запад“, това е партньорство във военно време. То може да се развие, но засега изглежда транзакционно, дори когато те повишават партньорството си до нивото на „съюз“. Впечатляващо звучащото споразумение за всеобхватно стратегическо партньорство между двете страни, обявено на срещата между Путин и Ким, не е гаранция, че Пхенян може да продължи да доставя боеприпаси.

Ким се нуждае от доставки за себе си, тъй като има собствен фронт, който трябва да поддържа - границата на демилитаризираната зона (ДМЗ) с Южна Корея.

Анализатори смятат, че Русия и Северна Корея използват различни операционни системи, като тази на последната е нискокачествена и остаряваща.

По-важното е, че Русия и Северна Корея не са поставяли приоритети в отношенията си в продължение на десетилетия. Когато беше в приятелски отношения със Запада, Путин два пъти наложи санкции на Пхенян и дори се присъедини към САЩ, Китай, Южна Корея и Япония, за да убеди Севера да се откаже от ядрената си програма.

Когато през 2019 г. Ким Чен-ун се впусна във вихрушка от дипломатически срещи на върха, той се срещна с Владимир Путин само веднъж. Тогава широките усмивки, прегръдките и ръкостисканията на Ким бяха предназначени за южнокорейския президент Мун Дже-ин. Те се срещнаха три пъти.

Той си размени „любовни писма“ с тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп преди трите им срещи - човекът, когото някога наричаше „тъпак“, изведнъж става „специален“. Той проведе и три срещи на върха със Си - първият международен лидер, когото някога е срещал.

Така че Путин е нов в партията. И все пак той не е вложил чар, докато Ким е обсипал улиците с рози и червени килими. Колонката на руския лидер в севернокорейския държавен вестник изтъква общите интереси за „решително противопоставяне“ на амбициите на Запада да „възпрепятства установяването на многополюсен световен ред, основан на взаимно зачитане на справедливостта“.

Но в нея липсваха ласкателствата, с които той обсипа Си, когото обяви за близък като „брат“, като същевременно похвали забавящата се китайска икономика, че „се развива скокообразно“. Той дори заяви, че семейството му учи мандарин.

Със сигурност не би посмял да накара президента Си да чака с часове и да пристигне със закъснение, както направи в Пхенян. Освен това изглежда не са се разбрали кой е по-важният партньор, ако се съди по неловкия момент, в който спориха кой да се качи пръв в колата.
С Китай и двамата са молители. А без Китай те и техните режими ще се противопоставят.