От тази есен първокласницитете ще се обучават целодневно, а предучилищната подготовка става задължителна за всички петгодишни. Това обяви зам.-министърът на просветата с ресор “Средно образование” Милка Коджабашиева. Въпреки че Законът за училищното образование няма да бъде приет до началото на новата учебна година, тези промени ще станат факт въз основа на промени в Правилника. Прогнозата на Коджабашиева е, че проектът ще влезе за обсъждане в Министерски съвет през есента. В суров вид обаче ще се появи до края на март, за да може да бъде подложен на широко обществено обсъждане. За промените ще бъде търсено мнението на учители, директори, родители, експерти, психолози и представители на бизнеса.
Основните идеи в него са основното образование да приключва в 7-ми клас, а гимназиалното да е на два етапа. В първия - от 8 до 10 клас, трябва да е овладян общообразователният минимум, а по нататък – в 11-12 клас, да се надгражда. Там ще се заложи на профилирано и професионално обучение.
През новата учебна 2010-2011 г. децата ще продължат да учат по старите учебници. Те няма как да бъдат пренаписвани, тъй като затова е необходима промяна в учебните планове, а това може да стане само със законови промени. Най-рано това може да се случи през учебната 2011-2012 г. На този етап обаче е възможно по предложение на просветния министър или на авторите на учебниците, да бъдат подменени отделни текстове с други – “по обективна необходимост”. “Учебната програма не е фиксирала автори и произведения”, уточни зам.-министър Коджабашиева. Тя даде за пример един от скандално известните текстове – за “Лиска Миска” от учебника по музика за трети клас, който е отпаднал през 2008 г. тъкмо по критерия “обективна необходимост”.
По първоначални разчети разработването на нови учебни програми и планове по всички дисциплини ще струва около 50-70 млн. лв. Сериозната работапо тях обаче ще започне едва след окончателното приемане на Закона за училищното образование. Отсега се знае, че ще бъде въведен нов предмет в гимназиалния курс - “Препдприемачество”.
До края на март в суров вид трябва да се появи и Законът за висшето образование, съобщи министър Сергей Игнатов. Обсъждането на проекта няма да мине безболезнено. Особено драматично ще е приемането на механизма за намаляване на броя на университети у нас. “Сходните по предметна област университети ще формират обща структура. Това е наложително да се случи”, категоричен бе Игнатов. Сега у нас ВУЗ-овете са 51, предстои да станат 40, с тенденция за още по-чувствително намаляване чрез “отваряне на вратата за преструктурирания”. Освен чрез законово изискване, окрупняването ще бъде подплатено и със стимули. “Тръгнала е една мода и всеки представител на населен пункт с над 2-3 хиляди човека идва и казва – ама ние си нямаме университет. Трябва да обясним някак си на хората, че университетът иска и специална академична среда”, възмути се Игнатов.
Игнатов не е убеден, че Пернишкият университет ще заработи на практика. “Ще видим как ще стане тази работа. Това е един проект – той ще се случи или няма да се случи. Дори и да мине през парламента, един университет трябва да привлече студенти. Идеите на бабите да дават стаи под наем, невинаги съвпадат с мечтите на младите хора”, коментира просветният шеф.
