На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово. Това е и последният ден, в който православните се поздравяват с „Христос Воскресе!".
В продължение на тези 40 дни Спасителят разяснявал на учениците си същността на Небесното Царство и смисъла на Светото писание. Говорел им и за слизането на Светия Дух – Третото Лице на Бога. В края на спасителната Си мисия, след като беседвал за пореден път с апостолите и Богородица, Христос ги извел в подножието на Елеонската планина, благословил ги и се въздигнал в небесата, подет от облак.
Ранните християни почитат Славното Възнесение на Иисус Христос в пещера на планината, а когато християнството е провъзгласено за официална религия, Църквата започва да отбелязва празника около IV-V век.
Българите наричат подвижния Господски празник Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение. Според народното поверие, на този ден душите на покойниците, които празнуват Светлото Възкресение Христово, отново се прибират в царството на мъртвите.
„Те ти, булка, Спасовден“ – изразът е свързан с народните обичаи и традиции за Спасовден, с ритуалите, изпълнявани за празника, и по-специално с усилията на жените, които Бог не е дарил с рожба, да заченат своето свидно чедо. За да се случи дългоочакваната магия, в навечерието на празника те преспивали под открито небе върху росенова ливада с купа с вода до главата им и бъклица вино.
Много са православните храмове в страната ни, които отбелязват тържествено празника на Възнесението. Сред тях е „Св. Възнесение Господне“ на Царевец.
Близо два века на върха на Царевец се намира Търновската патриаршия – най-високото достижение в българската църковна история. Първият патриарх на независимата Българска патриаршия, просъществувала до 1416 година е Йоаким Търновски, а последният от 15-те патриарси е свети Евтимий Търновски.
Възнесение Господне честват с особена тържественост и в старопланинското село Бов, което днес отбелязва 818 г. от основаването си.
За 19-та поредна година, на този ден започват и честванията, посветени на двете селища, село Бов и Гара Бов, които продължават до Петдесетница. Тази година празничното събитие събира родовете на благотворителна инициатива „Погачата на моя род“:
„Омесете хляб, донесете го на празника и го дарете за бъдещата църква „Св. Троица“, впишете се в „Именника на родовете“! – приканват организаторите и допълват, че всички дарени средства в наддаването за родова погача, ще бъдат използвани за изграждането на бъдещия храм: „Ще получите хляб, омесен с люБов! Ако дойдете веднъж, ще искате да се върнете, отново в това малко селище с интересна история, легенди…"
Столичният квартал Лозенец също отбелязва днес празника си с тържествена света литургия в храма „Въздвижение на Светия Кръст Господен“.
В следобедните часове, в градинката пред храма децата са поканени на богата културна програма. Тя включва изпълнения на детски вокални групи, танцови представления, уроци по актьорско майсторство, артистични ателиета, технологични работилници и модно ревю.
