За шести път в рамките на три години българите са призовани в избирателните секции да гласуват за Народно събрание. От резултатите ще зависи дали новият парламент ще може да излъчи редовно правителство за цял управленски мандат. Изборите за първи път са заедно с гласуването за Европейски парламент - вот, който се определя като изключително важен заради заплахите за мира на континента след началото на войната на Русия срещу Украйна, изострените международни отношения и очакването за възход на крайнодесните формации.

Социолозите прогнозират малко по-висока избирателна активност и за двата избора в сравнение с предходните години. Първото място изглежда решено, но разликите в подреждането на партиите от втора до четвърта позиция са рамките на статистическата грешка и могат да обърнат подреждането във всеки момент. Решаващ ще е вотът на близо 300 хил. българи, които имат намерение да гласуват, но ще решават кого да подкрепят в последния момент. За първи път от години се отчита интерес към нови и по-малки формации, някои от които имат шанс дори да прескочат 4-процентната бариера за влизане в Народното събрание, ако привлекат колебаещите се избиратели.

Шансовете за изненади при определянето на 17-те български евродепутати изглеждат много по-малки, тъй като по-високият изборен праг ще отсее повечето претенденти.

Изборите ще покажат дали ГЕРБ и ДПС могат да съберат достатъчно гласове за правителство с подкрепата само на две партии. За "Продължаваме промяната - Демократична България" залогът е дали ще успее да запази досегашната си позиция на втора политическа сила. Проруската националистическа партия "Възраждане" ще се опита да пробие в Европарламента, докато тества дали може да продължи възхода си в България. За БСП вотът ще е опит да спре отлива на гласове от петте гласувания в последните две години, а за "Има такъв народ" - да увеличи и затвърди подкрепата за себе си.

Изборният ден

Гласуването за депутати в Българския и Европейския парламент започва в 7.00 ч. и приключва в 20.00 ч. Изборният ден може да бъде удължен по преценка на Централната избирателна комисия (ЦИК), ако в 20.00 ч. пред изборните помещения има желаещи да гласуват, но най-много с един час - до 21.00 ч.

По закон гласуването е задължително, но санкция за нарушение няма. Колкото по-ниска е избирателната активност, толкова по-голяма е тежестта на купения и контролирания вот. При малък брой гласуващи предимство получават партиите с твърд и мобилизиран електорат срещу тези с широка периферия.

Социолози прогнозират интересът към изборите малко да се повиши спрямо този през април 2023 г. Очакването е до секциите да отидат между 42 и 48 % от избирателите, което означава, че около 2.7 млн. души ще дадат своя глас. По списък избирателите на 9 юни за Народно събрание са 6 593 275 души, а за Европарламент - 6 138 050.

Кандидат-депутатите са 6 100 от 30 партии, коалиции и инициативни комитети, като едва под една трета от тях са жени (1 826 души). Мъжете в листите са 4 724.

Две бюлетини за двата избора

Гласуването днес (9 юни) ще бъде с хартия и с машина, както е записано в Изборния кодекс. ЦИК определи хартиените бюлетини за двата вота да бъдат в различни цветове, а тези от устройствата за машинно гласуване - с различна дължина. Лентата на гърба, както и имената и номерата на партиите и коалициите, участващи във вота за Народно събрание, ще бъдат в зелено, а тези за Европейски парламент - в синьо. Машинната бюлетина за Европарламента пък ще е по-къса от тази за Народно събрание.

Централната избирателна комисия (ЦИК) показа образците на интегралните бюлетини, с които ще се гласува на парламентарните и европейски избори на 9 юни.

Според решение на ЦИК избирателите, които нямат право да гласуват за европейски парламент заради липса на тримесечна уседналост, ще могат да упражнят правото си на вот само с хартия. Останалите гласоподаватели, които искат да гласуват с хартиена бюлетина, ще трябва да уведомят предварително представителите на секционната комисия дали ще вземат участие и в двата вота. Ако предпочитат да дадат гласа си с машина, ще могат още в самото начало да маркират на устройството дали ще гласуват само за Европейския или българския парламент, или и за двата.

При хартиените бюлетини за гласуването в страната от лявата страна са разположени номерата и имената на партиите и коалициите, издигнали кандидати, а от дясната - номерата на кандидатите. Най-отдолу има опция "Не подкрепям никого". В бюлетината за гласуване извън страната липсват номерата за отбелязване на преференция, тъй като в Изборния кодекс все още няма методология, по която да се изчислява тежестта на район "Чужбина" при разпределянето на мандатите.

Списъците на партийните листи ще са достъпни в коридорите отвън на самите секции, както и онлайн в регистъра на ЦИК и в сайтовете на политическите формации. Натрупването на достатъчен брой преференции за даден кандидат може да го придвижи на предни позиции в листата на формацията му. При вота за Европейски парламент това става, ако е бил предпочетен от най-малко 5% от всички гласували за листата, а при вота за Народно събрание прагът за разместване е 7% от гласовете за листата в избирателния район.

След гласуването бюлетината се сгъва така, че да не се вижда какъв е вотът. Секционната комисия поставя и втория печат на гърба й. Бюлетините се пускат в отделни урни и след това ще се преброяват ръчно. Данните от устройствата ще може да се използват само за контрол има ли разминавания между запаметеното във флаш паметта на машините и преброеното от секционните комисии.

След края на изборния ден видеонаблюдение ще има в 11 635 секции. Преброяването на гласовете в реално време може да се гледа на сайта evideo.bg.

Не се изисква видео за секциите в чужбина, както и при отчитането на вота от гласуването с подвижни избирателни кутии, в болници, социални домове и затвори.

Протестен вот

Бюлетините с отметка "Не подкрепям никого", които представляват израз на протестен вот, не влияят на резултатите от изборите, а важат само за определяне на избирателната активност.

[Избори 2024: какво става, ако се гласува с празна или надраскана бюлетина на вота на 9 юни]
Избори 2024: какво става, ако се гласува с празна или надраскана бюлетина на вота на 9 юни

При гласуването с хартиена бюлетина израз на протестен вот може да бъде и надраскването на бюлетините, задраскването на повече от един номер, подаването на празна бюлетина. Всяко отбелязване в бюлетината, извън попълването на едно поле за партия/коалиция/кандидат и евентуално второ - за преференция, прави бюлетината недействителна - тя се отчита в избирателната активност, но не се брои за никой от участниците в изборите.

Обичайните забрани

На изборите е забранено:

Предварително раздаване на изборни книжа и материали.
Изнасянето на избирателните кутии, избирателните списъци и бюлетините извън изборното помещение.
Гласуването извън изборното помещение с изключение на случаите за гласуване с подвижна избирателна кутия.
Присъствието зад паравана за гласуване на други лица освен избирателя с изключение на случаите, в които е разрешено гласуване с придружител.
Присъствието на други лица на разстояние по-малко от 3 метра от паравана за гласуване, когато в нея има избирател.
При гласуване с машина други лица освен избирателят на разстояние по-малко от 2 метра разстояние, да имат видимост към екрана ѝ и отбелязания вот.
Заснемането на начина на гласуване, като се използват мобилни телефони, фотоапарати или друга възпроизвеждаща техника. Глобата за това е 1000 лв.
Разгъването на бюлетината след попълването и преди пускането ѝ в избирателната кутия по начин, който позволява да се види начинът на гласуване.
Влизането в изборното помещение с оръжие и/или предмети, опасни за живота и здравето на гражданите.
Да се извършват действия пред и в изборното помещение, които накърняват добрите нрави и обществения ред.

Дневник