На 25 февруари 2020 г. съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) изслушва съдиите Владислава Цариградска, Цветко Лазаров, Райна Мартинова и Антоанета Симеонова за оказвания върху тях натиск от групата на Мартин Божанов - Нотариуса. Заради чувствителната информация част от изслушването се провежда при изключени камери. Така разкритите факти за това как се решават граждански дела с висок материален интерес и как се оказва натиск върху съдии, за да се получи изгодно решение, не стават достояние на обществото.

Четири години протоколът стоеше публикуван без това съдържание и едва сега - след решение на колегията по искане на Атанаска Дишева - вече е наличен на страницата на ВСС в пълния си обем. „Дневник“ публикува откъс от стенограмата с разказите на двамата съдии и репликите на изслушващите ги, които досега не бяха публични. От пълния протокол става ясно, че съдийската колегия е получила немалко информация, но от това не е последвало нищо.

„Дневник“ публикува с инициали посочените от съдия Лазаров наименование на търговско дружество и неговия управител, чиито пълни имена фигурират в протокола. Правописът и пунктуацията са запазени като в оригинала.

(Камерите са изключени.)

ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА: Заради обстоятелството, че все още делото е висящо, няма как да го коментирам на екран, но исках, отбелязала съм си част от основанията. Адвокатите, мисля, че и преди това можехме да ги назовем, защото това са професионални участници: адвокат Калин Чанков, адвокат Велимир Атанасов. Вторият, за голямо мое съжаление разбирам, че е бил преди това магистрат, съдия, и страната е Мартин Божанов.

Това, пред което бях изправена в поредното съдебно заседание, защото преди това е имало две, без каквито и да било усложнения - нито като поведение на страните, нито е искан отвод, освен че имаше данни да е повлияна експертизата. Предметът на делото е предварителен договор за обявяване на окончателен. Ищца е Гергана Грънчарова, представлявана от адвокат Калин Чанков. Тя иска обявяване на предварителен договор за окончателен.

Ответници са двама съпрузи - Мартин Божанов, представляван от адвокат Велимир Атанасов, и неговата съпруга, която в хода на процеса вече ще бъде бивша съпруга. В хода на процеса висящ пред мен, ищцата ще роди дете от ответника. Т.е. ищецът и първият ответник, съпругът, имат вероятно извънпроцесуално един интерес.

Тъй като бяха направени възражения за нищожност на сделката, която се иска да бъде обявена за окончателна, квалифицирала съм, имаше голяма палитра от основания за нищожност. Първото основание е по чл. 40 от Закона за задълженията и договорите. Твърдеше се, че съпругът, като представител на съпругата е действал в нейна вреда. Позовавайки се на тълкувателно решение от 2015 г., разпределяйки доказателствена тежест, аз казах, че е от значение, за да дам отговор на тези възражения, каква е действителната стойност на имота, защото се твърди, че това не са 9000, колкото е посочено в исковата молба и в предварителния договор, а според ответницата, това е имот на стойност на около 500 000. Аз търся действителната цена на този имот, а така също съм казала, съобразно тълкувателното решение на Върховния съд, че от значение са действителните отношения между страните, за да мога да издиря дали всъщност може да има мотив да се действа във вреда на представляваната, вече бивша съпруга.

Това очевидно събужда някакво негодувание, още в закрито заседание, преди да видя страните, аз бях допуснала експертиза, като бях указала оглед на място, строителни книжа. Това е, разбира се, от значение за стойността на имота. В първото заседание, в което ще видя страните и се депозира заключението, тази експертиза ми дава близо 30 000, като са приложени материали, от които аз не можех да разбера откъде са ползвани. Имам снимки на имота, той действително е луксозен, но има и снимки на една къща в строеж. Аз в делото такива материали нямам.

Казвам: „Как изглежда имотът - така или така?". Вещите лица казват: „Ами, ние, това което ни представи ищцата, ние приехме, че 2017 г., когато е сключен предварителният договор така е изглеждал имотът." Намалих възнаграждението на вещите лица, казвам - вие сте ползвали материали, които не са ви дадени от съда, не съм ви възлагала такава възможност. Бяха елиминирали възможността на една от страните да присъства на огледа. Санкционирах вещите лица чрез възнаграждението, допуснах допълнителна експертиза, като си дадох сметка, че вече очевидно има опит за повлияване.

Казах: аз ще отида на място, ще извърша оглед, за да видя на място имота с вещо лице, което да бъде с мен, като на мястото на огледа една от задачите на вещото лице беше, след като вече разбрах, че строителни книжа няма, а това е огромно строителство, казах на вещото лице: „Ако имотът е изглеждал по начина, по който го виждаме в момента, колко е струвал към датата на сключване на предварителния договор?".

Това ви казвам като предистория, защото част от исканията да бъда отведена ще бъде на база на това, ще забележите после и при колегата, паралелно, на база на допусканите доказателства от мен. Аз после ще оставя, за да може да видите детайлите в протокола. Ето: „Беше допуснат доклад по делото." Първото основание заради което ми искат отвод е доклада по делото. В този доклад аз все едно бях на изпит по облигационно право, защото ви казах, голяма палитра на основания за нищожност, докато квалифицирам, докато изчистя всичко. „Вие допуснахте, както ние се опасявахме от самото начало - събиране на абсолютно индеферентно към предмета на делото доказателства, касаещи лични и интимни отношения, клюки, набеждавания." Пределно ви е ясно, че аз съм казала, че личните отношения подлежат на доказване. „Допуснахте оглед във въпросния обект, което само по себе си не е някакво нарушение, но начина на провеждане на огледа... После ще видите детайлите.

Освен това, както по всяко дело, това лесно може да бъде проверено в практиката ми и мисля, че е известно дори и от материалите, които съм ви пратила, винаги напътвам страните към доброволно уреждане на спора. В Луковит голяма част от населението е ромско, ниско образувано, по подгодящ начин, дори много конфликтни спорове се решават доброволно. Както във всяко друго дело и тук съм напътила. За мен разбирането е, че не просто трябва да кажа „може да решите спора доброволно“. Аз съм казала плюсовете. Казах: „Това не е предмет на делото, но очевидно вие нямате законна процедура по строителство. Страната, която загуби делото, ще иска със сигурност предприемане на мерки срещу сградата. Имате интерес да се разберете, усложнени са отношенията, има вече две деца. Помислете за варианти със взаимни отстъпки да постигнете някакво споразумение, така че да не се усложняват отношенията между страните."

Когато отидох на огледа, ищцата, която виждам за първи път лично, току-що е родила, държи дете на два месеца. Аз честитих детето, казах: „Не се притеснявайте, да не мислите, че Ви изваждам от имота. Аз съм съдия, трябва да огледаме имота." - представям и вещото лице с мен. Това е важна подробност, че в първата публикация, в коментарите пише: „С тази селска пръчка бях на оглед, яко корумпе, изнудваше страните, търсеше си отвсякъде подкупа."

Тръгвайки си вече, ищцата, която е притеснена, аз се опитвах като майка с новородено дете да я успокоя да не се тревожи от влизането на хора в имота, й казвам: „Подробно съм обяснила на Вашия адвокат какви са възможностите да се разберете, за да не влошавате повече отношенията си." Има дете вече и от първия брак, вече с бившата. Това нещо в съдебно заседание ще бъде представено като заплаха от моя страна срещу ищцата, аз съм я заплашила, че ще стане страшно ако те не се разберат. „Възникват безкрайни съмнения (това е цитат) за непредубедеността на съдебния състав“.

Питам, в крайна сметка аз не разбрах какви са тези основания. Тогава става ответникът, който се е явил също за първи път лично - Мартин Божанов, който пък, без да е страна, ще прави провокациите към колегата в залата и ми казва... Представена ми е и една декларация, че един от вече разпитаните свидетели пред нотариус се е отрекъл, защото е бил принуден.

БОЯН НОВАНСКИ: Този Мартин Божанов, „адвоката - Нотариус“ ли е, за него ли говорим?

ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА: Ами, мисля, че такъв му е прякора, да. Той не е адвокат.
БОЯН НОВАНСКИ: Има 20 дела срещу него, той е измамник!

ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА: Тези същите, г-н Новански, са хората, които... Тук се казва, че ще изнесат от личния ми живот, от интимния ми... В тези публикации се проучва семейството ми, стига се до братовчеди и т.н. Има един верен факт, че братът на съпруга ми е подсъдим, това е вярно. От там нататък се изгражда един сюжет, който моята фантазия е била бедна да си представя. Там не искам въобще да се обяснявам, защото за мен това е унизително, това казах и на инспектора:„Не ми задавайте подобни въпроси, освен ако не смятате, че аз съм част от някаква неправомерна дейност или не черпя облаги. Дори така да е, моля, разследвайте тези обстоятелства, но не ме питайте, защото на мен това ми накърнява професионалното достойнство."

Те ме проучват какви познанства имам. Човекът, който ви казах, че не сме в добри отношения, ето тук от залата той тръгва провокативно, отпраща ми поздрави, казва - аз возя Калин Чанков“ - ищеца. Исках да кажа много здраве на Марио." (уточнява, че Марио е съпругът й и детето) Те водят човек, разбирате ли на какво проучване съм подложена?!

ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Колегата Цариградска представи протокола в оригинал, копие от протокола.

ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА: А, ето ви протокола, който имам пък от колегата Лазаров. Там ще видите, по подобен начин, с подобен стил, завоалирано, защото е допуснал петорна експертиза.

ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Колега Лазаров, при Вас се е явявал адвокат Велимир Атанасов, така ли е?

ЦВЕТКО ЛАЗАРОВ: Да, така е. И адвокат Евгени Георгиев.

ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА: Така ми казаха и от Съдебна охрана - стилът е един и същ.

ЦВЕТКО ЛАЗАРОВ: Този кръг лица, за които казах, ги познавам във връзка с четири дела. Четирите дела имат за предмет иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, да се обяви предварителен договор за окончателен.

Първите две дела, които минаха, успях като докладчик да излезем с решение. Касаеше се за един много хубав, апетитен имот на пресечката на „Алабин“ с „Княз Борис“ - една голяма, хубава сграда, която в момента не е завършена, защото течаха тези дела. Една втора идеална част само от терена, без да се коментира, че има и строеж (Чува се: Четири, пет етажа, почти готов.) След като излезнахме с решение и стигнаха и до ВКС, не допуснаха, мисля, че при едното обърнахме резултата, другото го потвърдихме. Адвокат беше Калин Чанков.

Третото дело, по което реално мен ме отстреляха, касаеше имот на „Витошка“ 7. Ищец е „С. 2002“ ЕООД и се представлява от Н. Х. А. И на първа инстанция те бяха спечелили делото. (съдия Лазаров показва ксерокопия) Имаше две, три единични и две тройни експертизи, отделно единични частни. И съдът обяви предварителния договор за окончателен. На първа инстанция ответника продавач е поискал петорна експертиза и съдът не я допуснал. Обжалват и поправено е това процесуално нарушение, като допускаме съдебният състав петорно. Има вещи лица от НИКК и още две, които мисля, че са били и те бивши служители на същата тази лаборатория.

Дотук нищо тежко и смущаващо, до момента, в който ще се насрочва откритото съдебно заседание на 21.04.2017 г. и експертизата е представена на 7 април от петте вещи лица, без особено мнение, че предварителният договор е неистински подписът, не е сложено „продавач“ и това е депозирано на 7 април в съда. И съответно влизаме в зала и адвокат Велимир Атанасов и другия Евгени Господинов ми казват: „Правиме Ви отвод." - „Защо?" - хвърлят ми там една жалба и казват: „Ами, ние да не говорим така да не..."

И викам: „Хайде сега - устно и непосредствено кажете за какво става въпрос." И тогава, какво казва господинът... (Чува се: Нотариусът?) Не, той се намеси по най-хулигански начин, защото искат отвод и ...така, (чете текст): „Управителят на „С. 2002“ - Н. Х. А.: Като отидохме да представим документи за изследване в Института по криминология в ж.к. Младост, изследваха го там вещите лица, които са, и лицето Людмил Георгиев ми каза да изчакам на паркинга да ми разясни как стоят нещата. Слязох долу. Като слязох долу, той ми каза следното: Неслучайно те са избрани като вещи лица за тази петорна експертиза и неслучайно делото е разпределено на състава. Защото по-апетитните дела се разпределяли от някаква си шефка там, не й помня точно името как беше. Аз не разбирам от тези работи, не съм юрист. След това се разбрахме да се видим на дата 28 март на „6 септември“, към 17, 00 ч. да го чакам. Можело да се забави малко, че имал работа. Срещнахме се, аз бях до заведение „Спагети къмпани“, той ме попита дали съм с кола и с какво съм. Казах му, че съм с кола и съм паркирал малко по-надолу по улицата.
Каза ми, че въпросът ми е решен. Викам - какво означава решен? Той каза, че както ми казал на паркинга, че за да възтържествува истината, всеки трябва да си получи възнаграждението.

Аз казах: добре, казвай какво трябва да правим. Той каза: аз след два дни заминавам за чужбина, но за застраховка ще ми подпишеш два документа. Както преди това ми беше казал, че с Цветко са приятели и може да се говори, защото ответната страна давала повече пари, за да се отвърне делото в тяхна полза с тази петорна експертиза. Аз казах - добре. Седнахме в колата и той ми извади два бланкови договора за заем и каза - на мен ще ми подпишеш договор за заем, че имам да му връщам 20 000 лв. с вчерашна дата до 17 ч. Там е описано в договора, и каза, че записната заповед, той ми диктува всички данни, защото аз ги нямам, аз имам моите данни и той ми продиктува неговите данни.

Продиктува ми данните на госпожа, която аз не познавах. Попитах коя е тя и той ми каза - това е на Цветко майка му. Той има доверие само на нея. Ще запишеш 50 000 лв. и срок за връщане. Той ми каза - на 20 след 17 ч. да се видим пак на същото място, за да донеса парите и той да скъса екземпляра от договора, който е в него и оригинала на запис на заповед. Аз го попитах защо е един оригинал от запис на заповед, той ми обясни, че това е ценна книга и се изготвя в един екземпляр. Но, ако съм се притеснявал, щял да ми направи копие и да ми я върне и да се видим.

Аз поисках телефон за връзка, не ми даде. Каза, че тези работи не се уговарят по телефон и се разбрахме на 20-ти да се видим. Аз вчера закъснях малко за срещата, нямах телефон, отидох на срещата към 18 ч. Намерих телефона, защото го има там за вещите лица, намерих му телефона и звъннах, казах - аз съм Н., да се видим. Той ме пита къде съм, аз му викам на „Спагети къмпани“ в заведението. Той вика - след 10 минути ще се разходим в градинката на Кристал. По телефона е това, аз му се извиних още един път, че закъснях и той тогава ме попита - ти откъде взе телефона ми? Аз му казах, че адвокатът ми го е дал от интернет, защото закъснях. Той ми каза - не няма да се видим. Утре на делото и след делото.

И аз втори път му звъннах и викам - абе, човек, имам документи, които ме задължават, аз имам някакъв срок. Дайте ми документите - това са един оригинал договор за заем и в него има, което съм му предал. Оригинал на запис на заповед - в него са. А в мен има едно копие - един оригинал на договор за заем и едно копие от запис на заповед. Този договор и запис на заповед, който съставихме на 28.03. След това дадох на вещото лице единия оригинал от договора за заем и записната заповед. Записната заповед попълних в един екземпляр и го попитах - защо попълвам в един екземпляр? Той ми каза, че това е документ и този документ се попълва в един екземпляр, защото била ценна книга и ако се притеснявам, щял да ми я снима и да ми даде копие. Отиде и след 10-15 минути се върна и донесе копие. Той ми диктува, аз я попълвах, де факто и трите документа."

Ние тогава зададохме този въпрос на това вещо лице, който отговори следното: „С господина в Института по криминология и криминалистика заедно с другите четири експерти се видяхме, мисля, че беше на 6 март." Вещото лице ползва бележника си, за да посочи датата (това е отбелязано в протокола). „Когато бях поканен в института, заедно с другите вещи лица, за да изследваме документа и към 10, 30 беше донесен документът. След това аз не съм имал срещи с това лице. От всичко казано до момента,... вчера ми се е обаждал по телефона, нищо друго. Това, което казва, не е вярно - никакви лични срещи не съм имал, защото малко след това отпътувах за чужбина и към въпросната дата не съм бил в страната и това може да се провери. Не съм се срещал с него, не съм влизал в автомобил, не съм писал абсолютно никакви документи, договори за заеми, записи на заповеди - не е имало такова нещо. Друго не мога да кажа по въпроса.

Изненадан съм, но това е поредната манипулация. Подписът е ксероксно копие, прилича на моя, но аз не съм подписвал документи за парични заеми, не съм подписвал договор за паричен заем, още по-малко на 28-ми, тъй като не съм бил в страната. Имам и свидетели. Ако трябва и разпечатка от мобилните телефони, отвсякъде, откъдето трябва, да се направят, доказуемо е, че съм отсъствал от страната. Дори гласувах в чужда... представи едно копие от запис на заповед, в който като поемател бяха написани не само трите имена на майка ми, адреса, който пребивава и номера на личната й карта, откъде е издадена и до кога е валидна.

Значи, някой е бъркал в база данни не само на мен, но и на нея, за да може да изкопае тези данни.
И никой в ГДБОП, когато им казах - направете една проверка кой се е ровил, за да има тези данни - никой не си направи това усилие.

Но въпреки това продължиха съмнения, как такъв един запис на заповед за 50 000 лв. се появява, и че аз се ползвам от него едва ли не.

А този Мартин Божанов, след като ние не се отведохме, тогава го забелязах като публика, скочи и каза - не може да се дава ход на делото, и предизвика скандал. И тогава я извикахме съдебната охрана, та му свалихме самоличността, както на всички, които присъстват в залата, за да няма после „присъствал съм, чул съм, видял съм“. Извикахме, също и докладвахме на председателя на съда, и извикаха разследваща група от СДВР. След като приключи делото, ние се отведохме, защото вече ситуацията беше, че не може да продължи нашият състав, се отведохме накрая.
На практика се получи, че по тяхната жалба, която са дали в ГДБОП, целият състав ходи да бъде разпитван, а по това, че извикахме ...

ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА: Ами, кажете, че сте сезирали и главния прокурор. При г-жа Марчева е сигналът до главния прокурор.

ЦВЕТКО ЛАЗАРОВ: А отделно 2017 г. написах един сигнал до главния прокурор, където изложих всичко, което и сега ви го казвам, за петорната експертиза, която е депозирана на 7 април, а този младеж на 20 април се гони вещото лице да му предлага някакви облаги, пари или не знам още какво. Като поисках да се обединят тези приказки. Петитумът ми е: „Моля Ви да разпоредите да се образува проверка за твърденията и поведението на Н. Х. А., както и за поведението в съдебната зала на Мартин Ангелов Божанов. Моля Ви, преписката, ако има налична такава в ГДБОП, и тази в СДВР да се обединят и поставят под наблюдението на един и същи прокурор, което ще способства за правилното им решаване."

ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Колеги, вие поставяте много сериозен въпрос...

ЦВЕТКО ЛАЗАРОВ: Четвъртото дело, искам да кажа, по него се отведох миналата година, защото все още тука нямам представа как са решени, но беше също по чл. 19, ал. 3, ищец е отново този Н. Х. А. и става въпрос за един имот, който е на „Княз Борис“, някъде 150 и някой си номер. Те са хубави, скъпи имоти... И тогава състава си направихме... (звъни му телефонът) Извинявайте!...вече го бяха спечелили делото и, доколкото ми е известно, са се противопоставяли много да се допуска, назначава на експертиза от НИКК по делото. Вече какво е представено, не съм проявявал толкова интерес, но мога да проверя, защото ако е решено, то се качва и става достояние на всички.

Но в съдебната зала бяха и Мартин Божанов, тогава го видях, после чукнах в интернет, видях, че той е, тука това, което пише в „Уикенд“ не съм го аз провокирал, тъй като нямам такава възможност. Отделни такива рубрики излизат, че той е бил много близък до Слави Крашевски, да, и този г-н Мартин Божанов е откраднал едно от делата му от деловодството на ВКС, от наказателните дела е изчезнало. Това са лицата и сега, когато разбрах, че колегата Цариградска, срещу нея стоят този колектив от лица, аз няма да ги квалифицирам, пожелах да се присъединя и да дойда да ви посоча тези факти. Давам ви фактите.

ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА: Само за вещите лица да кажа, че може би стереотипно, защото след като вече станаха проблемите, намеси се „Съдебна охрана“, по друго дело дойде от районното управление, който е криминалист, с някакви експертизи. Понеже те присъстваха две вещи лица, аз на този бях възложила техническа експертиза, ответниците, представяше снимки и казва: „Как ще е строен след сключване на договора, аз съм живяла там с детето си, моля ви се, вижте ми снимките, имам десетки снимки с дете“.

Бях допуснала техническа експертиза кога са изготвени тези снимки и вече, появявайки се, той е полицай, служител на районното управление, казвам: „Василев, нещо направи ли Ви впечатление? Вие нещо знаете ли за тези хора?". Те са всички софиянци, но този много скъп имот, нещо правят там, не мога да разбера какво. Вещото лице ми казва: „Е, опитваха се да ми влияят.". Кой се опитва да Ви влияе? Той казва: „Ловци от Карлуково.
Е, казвам, защо не ме уведомявате, че има опит за въздействие върху Вас, когато съм Ви възложила експертиза? Той ме погледна като.., явно изглеждах твърде наивна, и каза: „Вие искате по всяко дело, почти, ли да Ви уведомявам това?"

Гледах го така и той каза: „Ами, явно съдиите сте така по-нагоре, не се случва. Ако всички заплахи за мене, за жена ми, за къщата ми, за детето ми, се бяха сбъднали, сега нямаше да говорите с мен. Всеки се пробва“.

Просто го казвам това, г-жа Марчева знае по повод дейността ни, съвместната, с експертизите, колко сериозни проблеми са. И вие виждате, щом едни съдии са в толкова безпомощно положение, представете си тези вещи лица какви исполини трябва да бъдат и за какво да работят там, за някакви 150 лв., които, примерно, съдът ще им плати? Просто го казвам вече в контекста на групата и на подхода.

ЦВЕТКО ЛАЗАРОВ: Като продължение, на това дело, по което ние си направихме, моят отвод, и заради което те пуснаха жалбата в ГДБОП, след нашия отвод беше разпределено на друг състав, той замени това вещо лице, което и него го атакуваха. Новата петорна експертиза отново потвърди заключението на това заключение, което не беше прието. Обърна се резултатът, загубиха „Витошка“ 7, на върховна инстанция не им допуснаха жалбата, така че това, което мога да кажа е, че ме наказаха по този начин за провалената им спекулация и схема. И това, което, защо се присъединих? Защото може подобно нещо да последва и по отношение на колегата, да я накажат и нея по един такъв институционален начин.

ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА: Той, излизайки от залата, той напусна демонстративно съдебното заседание, когато чу, че няма да се отведа, и адвокат Велимир Атанасов също, въпреки че казах: „Вие останете, имате право да поискате отвод, чухте мотивиран отговор.". Аз казах: „Ако се позволи чрез медийни публикации да се отстраняват съдии, това означава външен натиск върху независимата съдебна власт.". (Намесва се Г. Чолаков: „Бързам за София, че трябва да входирам документи.") Да. Той, напускайки, и това е при звукозапис. Когато го чуете става още по- унизително.

ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ответникът казва: „На съда, да, но след като аз съм чул това от свидетеля, аз не желая да оставам повече, имам право да напускам, когато си поискам, бързам да пътувам за София, че трябва да входирам документи. Довиждане."

БОЯН МАГДАПИНЧЕВ: Аз искам да Ви попитам нещо. Считате ли за подходящо, малко въпросът ми може да Ви звучи наивно, евентуално да се променят правилата и в Закона за съдебната власт, и в Наредбата относно съдебната охрана? Дали е необходимо в някои случаи, когато съдията прецени, той да присъства в залата? Ако се наложи да се намесят. Защото има и още по-груби случаи. (Вл. Цариградска: Като съдебен пристав.) Като съдебен пристав, това е част от нещото, което в един определен момент магистратът може да почувства сигурност. Нали ме разбирате?

ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА: Както Ви казах, когато дойдоха за оценка от Главна дирекция „Охрана“, и взеха те решение, те ме питаха: „Какво искате?". Казвам: „Нищо не искам, мога да кажа, че това е огромно бреме, на което съм подложена в момента.". Казах: „Нищо не искам, освен оценка доколко тези, аз ги разчитам като заплахи към семейството ми.". Детето ми минава през циганската махала, голямото, за да отиде на училище рано сутрин по тъмно или вечер късно. Другото ми дете е малко. Аз пътувам всеки ден един час Плевен - Луковит, един час Луковит - Плевен. Ами ако нещо ми се случи?

Тази заплаха, първоначална, ми изглеждаше смешна, че някой опитва просто да се възползва от някаква медийна публикация. Казах: „Аз разчитам на Вашата оценка как трябва да се реагира.". Вече, тяхното мнение беше, че на този етап, мен ме взима сутрин униформен, аз не излизам докато той не ми се обади. Оглежда. С автомобил съм на Главна дирекция „Охрана“. Помещенията оглеждат, където и да вляза.

Понеже стана в един момент засилено присъствието, мога да ви кажа, че е коренно различно поведението, той присъства този служител в зала заради това, че ми е назначен като персонална охрана, но той присъства в зала, не се разбира какъв е, той стои отстрани. Коренно различно е. Дори и адвокатите, всички знаете как понякога се започват едни безкрайни и трябва съдията по няколко пъти да го пресече да не прекъсва другата страна, самото присъствие на униформен някак си респектира. Различно е. А при нас специално, какво да ви кажа, те висят и почти спят в една кабинка, не са виновни хората, явно инерцията е довела до това нещо. Ние дори в малкия съд имаме един свободен, който принципно би могъл да бъде в съдебна зала.
Аз се убедих, че присъствието на държавната власт, разпознаваемата, довежда и до промяна в поведението на всякакви участници, не само тези тенденциозните.

ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Колеги, ние слушахме внимателно това, което казахте. Това един проблем, с който сме се сблъсквали всички ние като сме били в, т.е. аз все още, а колегите като се върнат пак ще се сблъскат, това е голям проблем не само във връзка с агресивността, с която се действа по отношение на магистратите, а е проблем, защото ние трябва да решим какво правим оттук-нататък. Така или иначе, не можем да се месим в работата на прокуратура, следствие и досъдебно производство. За съжаление, това си е нещо, което си е тяхно правомощие.

Съгласен съм, че много често интересни са магистратите, а не другите участници в процеса. Но в момента вие предлагате нещо, което ние трябва да обсъдим. Съответно, как да действа колегията по-адекватно и по-бързо при такива ситуации. Нали така, колега Цариградска? Тоест това, което е в нашето правомощие и в нашето дворче, какво ние да направим, за да може да имате усещане, че все пак имате някаква защита. (Вл. Цариградска: При тази нормативна уредба.) При тази нормативна уредба, да, аз това коментирам в момента и дали ние сме готови в момента да дебатираме това и да вземем решение или да си отложим за заседание... (Ат. Дишева: Може би колегата Симеонова искаше нещо да каже преди да пуснем мониторите.) Да, няма проблем. Колега Симеонова, имате ли още нещо допълнително да кажете, защото още сме на закрито заседание, да?

АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА: Аз много мога да говоря, просто стана много дълъг разговорът. Аз също мога да кажа, че зад този сайт, той не стои някакъв човек, който просто ей така се изписва, зад него стои, мога да кажа в кавички, авторски колектив, който аз знам какво е. В моя случай се намеси един огромен проблем във връзка с водоснабдяването в курортен комплекс „Чифлик“ и там се води война между две групи бизнесмени... (Г. Чолаков: То винаги е въпрос за пари, да Ви кажа.) Да, винаги е въпрос за пари и винаги, тъй като пък аз понеже в смесен състав съм се произнасяла и във връзка с едно производство по чл. 243 НПК и там, понеже в следващите статии започна упрекът към мен защо не съм се произнесла никога в полза на определения кръг бизнесмени, защо винаги в техен ущърб и
започнаха заплахите с аналогия на колегата от Специализирания наказателен съд, че и за мен ще се произнесат от Американското посолство и ще бъда посочена като корумпиран съдия от американския посланик.

Това са вече такива внушения от всякакъв характер, които лошото е, че ние няма как да парираме и няма как аз да изляза и да кажа: „това не е така.". Защо всички дела се падали на мен, във връзка с този проблем, а това е само едно дело. Но така се внушава и колегите също са много притеснени, защото ние не можем да реагираме. Това е атака, която не се води, пак казвам, с правни аргументи, а само с обиди, клевети и никаква реакция, и внушение, разбира се. Но част от обществото, вече знаете, че подлежи на такива внушения, ние сме малък град и се познаваме. Съответно притесненията са в целия съд, във всички колеги, които не са подготвени за тази атака, не са подготвени и служителите, никой не знае как да реагира в такава ситуация.

ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Колега Димитрова.

БОРЯНА ДИМИТРОВА: Колеги, аз ви благодаря, че дойдохте да Ви чуем, защото вие направихте едно обобщение на всичко, което случва в България.
Много отдавна Висшият съдебен съвет, без значение в кой му състав, допусна да се случи всичко това, което се случва.

И докато физическата охрана е лесната част на въпроса, вие искате от нас и поставихте въпроса, защото е супер наболяло, да излезем най-после с конкретика, не с така наречените от вас „хлъзгави декларации“, които...(Вл. Цариградска: Аз ги нарекох така.) Ами, абсолютно сте права. (Вл. Цариградска: Не, нищо лично, но...) Смятам, че е време да помислим за някаква конкретна мярка, защото това, което посочихте, с вещите лица, с процесуалните представители, с говоренето на страните, това от години се случва и ние се правим, че нищо не се случва и търпим, но в момента, в който действително са навлезли прекалено дълбоко в личната сфера на всеки един магистрат се чудим какво да предприемем. Затова, наистина, може би не трябва да оставяме повече проблемът да се задълбочи, който в малките градове е още по-голям. Веднъж съдията „окпепан“, оттук-нататък малко сложно се случва.

Освен всичко останало, ако ви прави впечатление, прави ви със сигурност, ние сме новина № 1. Всички новини от много време започват с нас. Отделно от това, ние, което може би е наша задача да повдигнем правната култура на обществото, нищо не правим по въпроса. Нямаме никаква политика по въпроса, с което допринасяме за задълбочаването на проблемите.
Никой не ни вярва на случайния избор, трябва да тръгнем оттам, защото тази система се случва така, че едни и същи дела ги дава на едни и същи съдии. В малките градове, където ги броят на кой ще се падне, пък е още по-невярваща.

Въпросът, който все повече се поставя, когато някой отиде да си проверява делото, не е кога е насрочено делото, ами кой е съдията. И оттук-нататък се почва едно олеле. Това, което ме притеснява, и го казвам от гледна точка на това, че съм била в такава ситуация като председател, когато една страна иска да накаже съдията по този начин, дори и да не го накаже, да го отстрани или каквото си иска да направи със съдията, отива и дава сигнали в МВР и ДАНС. И оттам-нататък се започва страшно чудо, ама наистина е страшно. (Г. Чолаков: Има и нова процедура - дискриминация.) Да, точно така, дискриминацията е другата нова... (Г. Чолаков: От едно известно време трима-четирима мои съдии са в дискриминацията. Това е нова тема.)

ДАНИЕЛА МАРЧЕВА: Извинявайте, може ли да включим мониторите вече? (Г. Чолаков: Да.)

ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА: Да. Аз мисля, че нещата, които се казаха, е много важно да бъдат чути, защото много колеги се вълнуват. Нещата, които казахте, дори ако ги повторите, ви казвам, че ще...(Б. Димитрова: Не мога да ги повторя.) Беше много емоционално.

(Камерите са включени.)

Съдия Владислава Цариградска: „От съдебната охрана ми казаха: стилът срещу мен и срещу съдия Лазаров е един и същ."