Автор: Силвия Недкова, ploshtadslaveikov.com
Човек се ражда (обикновено) с ясен биологичен пол – мъж или жена. С изключение на 1% хермафродити, хората имат конкретен набор от хромозоми, които показват пола им. Дотук всичко е ясно.
Полът като биологичен фактор обаче е само донякъде свързан със сексуалността и социалната роля на човека.
В продължение на хилядолетия обществото е определяло социалните роли на мъжа и жената в съответствие с нуждите си. Във времената, когато оцеляването е зависело от мускулната сила, мъжът е поел водеща роля заради физиологичните си особености. Постепенно това се е превърнало в социална парадигма – мъжете са установили непоклатима власт над обществото, като са я „узаконили“ включително и чрез „свещени книги“, религии и закони. Библията, която много хора приемат като начало на света, се появява преди около 3500 години. Хомо сапиенс, съвременният човек, съществува от около 300 хиляди години.
Всъщност социалният ред, който разделя функциите на мъжа и жената и дава върховенство на мъжа, е късен конструкт, защитен чрез религиозни и държавни канони, които също се появяват едва през последните 5-6 хилядолетия от всички 300 хиляди години, в които човечеството е съществувало.
Днес сме в период на огромна социална промяна. Толкова голяма, че намира изражение дори във войни, водени заради „традиционни ценности“. Неразбирането на тази промяна, напълно естествено поради факта, че сме в самото око на бурята, е един от големите проблеми на съвремието, особено в нашата част на света. Твърде патриархални и ориенталски са вкоренените в съзнанието ни понятия.
Може би след 100-200 години всички хора по света ще бъдат небинарни. За да осъзнаем това, трябва наистина да разберем какво означава „небинарен“.
Това не е термин, определящ сексуалността. Това е отказ да се придържаме към стандартните представи за мъжка и женска роля в ежедневието. Небинарният човек отказва да бъде поставян в социална парадигма. Той не желае да му се вменяват обществени представи за това как да се облича, как да говори, как да се държи в обществото. Небинарният човек може да бъде хетеросексуален или хомосексуален, това няма връзка с небинарността му.
Спечелилият „Евровизия“ швейцарец Немо например е хетеросексуален. Има приятелка – момиче, живеят заедно в Германия. Зрителите в България обаче го приеха автоматично за гей или трансджендър, защото е облечен по начин, който не „подхожда на пола му“. Ето това е един от аспектите на небинарността – хетеросексуален мъж може да се откаже от видимите белези на биологичния си пол. Това не го прави по-малко хетеро. Важно е да се разбере, че той не иска да бъде и жена. Просто отказва социалната му роля и представяне пред света да бъде определяно от стереотипите за биологичния му пол.
Юнг говори за Анима и Анимус, за съвместените в една личност мъжко и женско начало, още преди век. Той също не обвързва архетипните начала със секса, говори за личностни характеристики, за съжителство на противоположни принципи в съзнанието, подсъзнанието и душата. Небинарният човек приема напълно съществуването си като надраснало половите и родови характеристики. Затова и се отказва от определящите местоимения „тя/той“. Поради липсата в английския език на местоимение от среден род за одушевени същества, е прието да се използва множественото число на среден род – „те“. В българския език сме улеснени – „то“ може да бъде местоимението, с което да се посочват небинарните хора.
И колкото и да сме уплашени от тази промяна, разбиваща изцяло познатия ни ред, тя е неизбежна. Ще дойде трудно, ще бъде изстрадана, но вероятно ще бъде от полза за човечеството. Защото свят, в който няма „слаб“ и „силен“ пол, е по-хубав и по-справедлив свят.