Честит празник, българи!
Днес е ден, в който е хубаво да се замислим не само какво, но и защо празнуваме... или НЕ празнуваме. Проблемът с 3 март е не дали точно това е най-подходящата дата за национален празник, а защо масово 3 март бива отбелязван, а не празнуван... За много хора това е просто още един неработен ден. За много хора 3 март е единствено "тържествената заря-проверка" пред Народното събрание.
А 3 март би трябвало да е много повече. Всеки уважаващ себе си народ почита своите национални символи, национални герои, национална памет. Народ, който се радва на националния си празник, защото е неработен ден, не може да бъде победител. Патриотизмът и родолюбието не са празни идеали, постижими само за борците за свобода, възрожденците, националните герои. Те са обич, която ни свързва – нас, забързаните към едно неясно бъдеще българи, и онези достойни наши предци, заради които днес можем да отглеждаме децата си в държава, просъществувала 13 века.
Затова нека на днешния ден помислим за онези хора, без които нямаше да ни има. Без онзи момент, в който те са взели решението да поставят родината пред себе си, сега нямаше да можем да се наричаме българи. Естествено, за много хора "българин" отдавна не звучи гордо. Именно за тях 3 март е просто неработен ден. Но нека останалите, които виждаме в страната си нещо повече от отправна точка за емигриране, днес си припомним всички, дали живота си за идеала, наречен "България", и мислено да им благодарим.
Веднъж един университетски преподавател ми каза, че е пълна глупост да се гордееш с родината си, защото лично ти не си допринесъл с нищо нито за славната история, нито за красивата природа, нито за културната уникалност. Така разсъждават егоистите... хората, концентрирани толкова много в собственото си Аз, че чак ампутирали от съзнанието си всякаква идея за принадлежност към нещо по-голямо. Защото дори всеки от нас да не е допринесъл лично за паметните събития и процеси, променили страната ни, в нас тече кръвта на Ботев и Левски, на опълченците на Шипка, на обикновените войници, непозволили в плен да падне нито едно българско знаме.
Чрез тази кръв те отправят единствената си молба към нас – да живеем достойно, да не ги караме да се срамуват и да не обезсмисляме подвизите и саможертвата им.
Честит празник, българи!