„По-добре пет години да мириша френско л@йно, отколкото цял живот да ям китайско"
Хо Ши Мин, 8 март 1946 г.
------------------
Спорно е дали вождът и учителят на виетнамския народ Хо Ши Мин действително е произнесъл тази фраза в тясното си обкръжение, защото сведението идва от френски източник, който е бил в конфликт на интереси по време на първата Индокитайска война (19 декември 1946 - 1 август 1954 г.). Виетнамците отричат, но френски и американски историци допускат нейната автентичност, защото я разглеждат в контекста на тогавашните събития и я намират за логична.
Картината е следната: Съгласно Потсдамската конференция на Великобритания, САЩ и СССР (17 юли - 2 август 1945 г.) изгонването на японските окупатори от Индокитай трябва да стане с участието на Китай, представляван от армията на Чан Кай Ши. Още същия ден, в който Япония подписва капитулацията си (2 септември 1945 г.), Хо Ши Мин провъзгласява независимостта на Демократична република Виетнам. Само че планът от Потсдам вече е приведен в действие и 200 000 изгладнели и дрипави бойци на Чан Кай Ши се настаняват в Тонкин (Северен Виетнам), където започват безогледни грабежи.
На 27 октомври 1946 г., съгласно новата френска конституция колониалната империя е трансформирана, като признава Виетнам за „независима държава в рамките на Френския съюз“. Хо Ши Мин се съгласява с присъствието на 25 000 френски войници в Северен Виетнам през следващите пет години, но с уговорката после да има референдум за бъдещето на страната. Виетнамците научават за плановете на Париж още през ранната пролет и започват спорове в правителството на младата държава дали да ги приемат. Хо Ши Мин (френски възпитаник и един от основателите на Френската комунистическа партия през 1920 г.) се вслушва в съветите на своите западни другари и ги намира за разумни. Като се опира на огромния си авторитет, той се обръща към критиците си в Ханой: „Идиоти! Не осъзнавате ли, че в противен случай китайците ще останат? Нима сте забравили собствената си история? Когато китайците дойдоха последния път, останаха хиляда години. Французите са чужденци. Те са слаби. Колониализмът умира. Предпочитам да мириша френско лайно пет години, отколкото цял живот да ям китайско лайно!"
Геополитиката в Далечния изток носи поуки дори от стари събития, защото междудържавните отношения там са маратонски и независимо от политическите пулсации интересите си остават едни и същи.
Китай проявява пословично търпение във външната си политика,
защото е способен да преследва десетилетия и дори столетия набелязаните цели. Никой не знае кога и как, но Пекин е убеден, че някой ден Тайван (последното убежище на чанкайшистите) ще бъде китайски. Демонстрацията на военна сила е само за пред чужди очи, а най-вероятно обединението ще стане по мирен път. По тази логика Китай прояви търпение 99 години, за да си върне мирно британската колония Хонконг през 1997 г. Той може да чака дълго подходящия политически момент за изтръгване на отстъпки и от други държави, към които има замразени претенции, например от Русия.
Както пролича от последното посещение на руския президент Владимир Путин в Пекин и Харбин (16-17 май), планът е задвижен и Китай е доволен. Си Цзинпин и Путин са се срещали повече от 40 пъти след 2010 г. по време на своите нескончаеми управленски мандати, но за първи път китайският лидер направи жест, който си позволява много рядко -
предложи прегръдка на руския президент
Подобно нещо не е виждано от времето на Никита Хрущов и Мао Цзедун (преди да загубят взаимното си привличане през 1959 г.). В обятията на Си руският президент се чувстваше толкова поласкан, че сипеше радостни възклицания като мишле в капан, попаднало току-що на едро сиренце. Той не схващаше какво означава формулата, лансирана от Пекин по отношение на Москва за „приятелство без граници“. Тя бе декларирана на 4 февруари 2022 г. по време на посещението на Путин в Пекин за откриването на Олимпийските игри, а на 24 февруари 2022 г. Русия нападна Украйна.
Чрез тази формула кремълският лидер получи насърчение за агресията, защото си осигури китайски гръб, а Китай си отвори руските граници за неограничен достъп до руския пазар, след като Москва изпадна в международна изолация. Двете държави, които през 1969 г. имаха кратък военен конфликт по границата си заради един остров, постигнаха такова доверие, че Путин изтегли войски от казармите в най-далечния изток, за да ги прати в Донбас. Вместо с войници Пекин намери мирно решение на останалите от столетия гранични спорове, като нахлу в Русия с леки коли, компютри, мобилни телефони, домашни електроуреди и всякакви промишлени стоки, които западните производители ѝ отказаха.
Путин тържествуваше
Смяташе, че е натрил носа на Запада, като е загърбил Европа и е заложил на Евразия. В Пекин се опияняваше от числа. През 2023 г. стокообменът в Китай е скочил с близо 25% и е достигнал 240 млрд. долара. Все още му беше трудно да смята в юани, но истината е, че търговията се развива в национални валути и нито долар не влиза в руската хазна.
Шестте най-големи чуждестранни автомобилни марки в Русия са изцяло китайски, като според митнически данни около 60% от новопродадените автомобили в Русия тази година ще бъдат внесени от Китай, което е почти двойно повече от дела през 2022 г. Китайските Xiaomi и Tecno заместиха Apple и Samsung на руския пазар на смартфони, а китайският юан се превърна в най-търгуваната валута на Московската фондова борса.
Русия отвърна със засилен износ на петрол и надмина Саудитска Арабия по доставки в Китай. Старата амбиция на големите колониални сили да използват зависимите територии като суровинни придатъци и пазари за промишлени стоки бе реализирана напълно от Китай в отношенията му с Русия. Путин се очарова, че подписаната в Пекин политическа декларация съдържа 10 000 йероглифа, но зад това словесно изобилие не стояха
никакви големи сделки за руски стоки
Сключените 10 споразумения бяха срамни за възможностите на две големи държави. Те се концентрираха в санитарната защита при доставките от Русия в Китай на гулии (земни ябълки) и говежди субпродукти и в създаването на трансграничен резерват „Земя на големите котки“. Всички други бяха меморандуми, т.е. документирани намерения, и то не в конкретни икономически области, а по принцип. Отделно два меморандума бяха за сътрудничество между информационните агенции ТАСС и Синхуа, които и без това си разменят новини.
Парадоксално е, че Газпром сключи меморандум също за информационно сътрудничество, а не за доставка на допълнителни количества природен газ, защото документът бе подписан от Газпром-Медиа Холдинг и Китайската медийна корпорация (CMG). Какво друго можеше да се очаква, след като проектираният 3000-километров газопровод „Силата на Сибир-2“ си остава все така амбициозно намерение, вместо да доставя 50 млрд. куб. м. природен газ годишно. Китай има вял интерес към проекта, защото по стария газопровод „Силата на Сибир-1“ получава достатъчно газ с отстъпка 28%, а и по силата на други търговски споразумения продължава да внася големи количества втечнен природен газ. Така избягва прекомерна зависимост от руски доставки, за да не повтори грешките на европейските държави.
Втренчен в безумната си амбиция за военно самодоказване,
Путин охотно се остави във васално икономическо положение
В делегацията си водеше двама министри на отбраната - бившия Сергей Шойгу и настоящия Андрей Белоусов, - но Си Цзинпин бе много предпазлив да не създаде впечатление, че се уговаря за военна помощ. Китай се въздържа да саботира публично международните санкции срещу Русия, защото за разлика от нея не възнамерява да губи западните си пазари. Руската изолация само усилва собственото му присъствие в световната търговия. Беларус, Иран и Северна Корея са в черния списък, където Китай няма желание да се включи.
Той постига целите си по свой начин, но където се настани, не бърза да си тръгне. Хо Ши Мин знаеше защо. Неговата самобитна мъдрост произтичаше от поуките, които виетнамците са трупали хиляда години под китайска доминация.
Последната документирана със снимка прегръдка между Китай и Русия бе през август 1958 г. между Мао Цзедун и Никита Хрушчов. Година по-късно отношенията се развалиха.
