Анализът е препубликуван от „Свободна Европа“.

Корупцията в България е достигнала нов връх, а липсата на осъдени по редица знакови случаи засилва усещането за недосегаемост на ключовите политически играчи и мрежите за търговия с влияние. Това са само някои от изводите на публикуван наскоро доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Кампанията за изборите на 9 юни тече на фона на поредица от разкрития за корупционни зависимости в съдебната власт и в политиката, които обаче така и не доведоха до ефективни разследвания. Въпреки обещаваната от водещите партии промяна, всъщност всичко върви по старому:

•     Борислав Сарафов продължава да е начело на прокуратурата;
•     Висшият съдебен съвет е все така в стария си състав;
•     няма нови назначения в антикорупционната комисия;
•     случаите с Нотариуса и Еврото заглъхват без последствия за никого.

Прокуратурата продължава да е сляпа към сигнали за сериозна корупция, Висшият съдебен съвет продължава да толерира всички станали известни случаи на зависимости, а нито един от шумните случаи не е разследван ефективно.

Ако разпределението на силите в следващия парламент остане близко до досегашното, най-вероятно след време ще можем да стигнем до същите изводи.

Назначаването на Борислав Сарафов за и.ф. главен прокурор на мястото на уволнения Иван Гешев дойде със заявки за катарзис в прокуратурата. Вместо това прекратяването на няколко разследвания, свързани с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, възродиха старите съмнения за политическите зависимости на държавното обвинение.

Тези съмнения се засилиха и от липсата на адекватна реакция на прокуратурата срещу мрежите за влияние в съдебната система на убития Мартин Божанов - Нотариуса и изчезналия бивш следовател Петьо Петров - Еврото.

Как ще изглежда борбата с корупцията след шестите поред парламентарни избори за последните три години?

Каква е ситуацията в момента

Най-напред да започнем с това каква е ситуацията с противодействието на корупционните престъпления и търговията с влияние в момента:

•     няма нито един вкаран в затвора от високите етажи на властта;
•     нивото на корупцията бележи нов връх в последните 20 години;
•     статуквото в органите, които разследват корупция, се запази;
•     борбата с корупцията почти изцяло липсва в кампанията досега.

Именно заради тези обстоятелства политологът и преподавател в Софийския университет Милен Любенов прогнозира, че целта на основните политически играчи след изборите ще бъде „да се запазят интересите на статуквото, включително в прокуратурата“.

„Това е голямата борба. През последните години бяха положени неимоверни усилия и от ГЕРБ, и от ДПС, да удържат на този много сериозен обществен натиск [за реформа на прокуратурата] след протестите от 2020 г.", коментира Любенов пред „Свободна Европа“.

Масовото недоволство преди четири години беше насочено основно срещу тогавашния премиер Бойко Борисов. Той оглавяваше три правителства между 2009 и 2021 г. с едно кратко прекъсване. В момента той отвово е лансиран като потенциален кандидат за премиер от съпартийците си.

Социологически прогнози сочат неговата партия ГЕРБ за фаворит на предстоящите избори пред „Продължаваме промяната“ - „Демократична България“ (ПП-ДБ). На трето място засега се нарежда ДПС, оглавявано от санкционирания от САЩ за корупция Делян Пеевски. Според някои проучвания ГЕРБ и ДПС могат да постигнат резултат, близък до мнозинство в следващия парламент.

Политологът Милен Любенов е скептичен, че в противодействието на корупцията скоро може да настъпи качествена промяна, защото Борисов и Пеевски са възстановили политическите си позиции.

„Виждаме за 2-3 години как се преобърнаха политическите пластове. Вина за това имат и от ПП-ДБ след поредица от грешки в тези 10 месеца [при управлението на кабинета „Денков „]“, добавя политологът.

Как се стигна дотук

Липсата на промяна в борбата с корупцията е факт към днешна дата, въпреки че през юни 2023 г. ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС подкрепиха правителството на Николай Денков с основната задача да бъде направена реформа на съдебната система и антикорупционната комисия.

То беше сформирано с мандат на ПП-ДБ - реформаторски настроена коалиция, която след протестите от 2020 г. си постави за цел да възроди борбата с корупцията чрез реформи в съдебната система, антикорупционната комисия и службите.

С мнозинството на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС беше приета поправка в конституцията, която трябваше да сложи началото на дълбока съдебна реформа. За да има ефект тази поправка обаче, тя трябва да бъде допълнена и от промени в законите. Точно там работата спря.

Съдебната реформа всъщност все още не е започнала, тъй като внасянето на подготвения от кабинета „Денков“ нов Закон за съдебната власт (ЗСВ) в парламента беше забавено от дошлото след това служебно правителство на Димитър Главчев. То дойде на власт през април, след като преговорите между ПП-ДБ и ГЕРБ за продължаване на общото им управление се провалиха.

Сред целите на новия закон са ограничаване на влиянието на главния прокурор и нови, по-високи изисквания при избора на бъдещите съдебни кадровици. Сарафов обаче разкритикува законопроекта, а срокът за обсъждането му беше удължен от служебния кабинет. После парламентът излезе във ваканция заради изборите и приемането на новия закон стана невъзможно.
Междувременно Пеевски декларира, че няма да позволи на колегите си от ПП-ДБ „да разбият българските служби, да разбият българската правосъдна система“.

Какво ще стане със съдебната реформа

В тази декларация на Пеевски Любенов разчита намерение първоначалните идеи за съдебна реформа да бъдат ревизирани в следващия парламент, така че статуквото да се възпроизведе отново.

Политологът вижда знак в тази посока и в назначаването на доскорошната заместник главна прокурорка Мария Павлова за служебна правосъдна министърка. То стана факт на фона на остри критики от ръководството на държавното обвинение срещу проекта за нов Закона за съдебната власт, който предвижда именно структурна реформа в прокуратурата.

„Очаквам да има някаква сериозна ревизия на законопроекта за ЗСВ, не бяха случайни тези становища на прокуратурата, включително и изборът на министър на правосъдието. Така че в следващото Народно събрание ЗСВ ще бъде променен, така че да се запазят интересите на статуквото, включително в прокуратурата“, обобщава прогнозата си Любенов.

Като аргумент в тази посока политологът посочва преобладаващите социологически изследвания, че след изборите тежестта на ГЕРБ и ДПС в парламента ще се увеличи за сметка на тази на ПП-ДБ.

„ГЕРБ и ДПС, които имаха сериозно влияние на практика и в този парламент с възможността да блокират редица решения, сега не просто ще имат възможност да блокират, а да доминират политическия процес“, казва политологът.

Кой говори за корупцията

Единствените, които засега споменават теми като корупция, завладяна държава и мафия са представителите на ПП-ДБ.

„Досега забелязвам, че темата за корупцията присъства в кампанията на ПП-ДБ, но по-скоро като обясняване на корупционния модел през последните години, отколкото да предлагат някакви решения“, коментира още Любенов.

Макар че от ПП-ДБ сега отново атакуват ГЕРБ и ДПС и в частност - Борисов и Пеевски, политологът е на мнение, че резултатите от изборите няма да оставят реална възможност за реформаторски решения.

„Очевидно е, че каквито и закони и механизми да имаме на хартия, когато подборът е политически мотивиран и се назначават кандидати, около които има определени зависимости, за да изпълняват определени поръчки, в крайна сметка стигаме до този резултат, в който сме вече десетилетия."
Милен Любенов, политолог

Същото нещо отбеляза наскоро и европейският комисар по правосъдие Дидие Рейндерс по време на последното си посещение в София през февруари. Визитата му беше в разгара на разразилия се скандал след убийството на Мартин Нотариуса и последвалите го разкрития за сходната им престъпната дейност с Петьо Еврото.

„Ако искате да се борите с корупцията, се нуждаете от квалифицирани и независими лица. [...] Ако искате по-независима прокуратура, се нуждаете от квалифицирани хора, но трябва да е възможно да се оспори решението на главния прокурор“, каза Рейндерс в интервю пред Би Ти Ви.

Какво става с разследванията за корупция

Еврокомисарят се срещна в София с Борисов, който го увери, че „борбата с корупцията и съдебната реформа остават централен приоритет в работата на ГЕРБ“. Въпреки това, само няколко седмици по-късно депутатите на ГЕРБ и колегите им от ДПС започнаха да сабортират временната парламентарна комисия за Нотариуса и да твърдят, че нейното съществуване се е обезсмислило.

В същото време прокуратурата постепенно спря да дава информация за хода на разследването си за групата на Нотариуса, заплашвала магистрати и търгувала с влияние. МВР пък отказа да даде информация дали Божанов е бил секретен сътрудник на полицията - нещо, което беше потвърдено неофициално от разработка на антимафиотите, разпорстранена от Антикорупционния фонд.

Успоредно със скандала за мрежата на Нотариуса стана ясно, че прокуратурата е отхвърлила като недостоверни редица показания за корупция по дело срещу Еврото. Някои от тях уличаваха включително настоящия временен главен прокурор Сарафов, градската прокурорка Илиана Кирилова и предшественицата ѝ Емилия Русинова.

Темата за мрежите за влияние на Еврото и Нотариуса беше заменена от разследването за контрабанда в митниците, по която бяха повдигнати обвинения на впоследствие уволнените шефка на агенцията Петя Банкова и главен секретар на МВР Живко Коцев. Това дело стана повод за твърдения за евентуална корупционна афра с участието ключови представители на ПП-ДБ, но прокуратурата така и не повдигна подобни обвинения на никого.

След идването на Сарафов на мястото на Гешев пък бяха прекратени няколко ключови разследвания, по които Борисов беше заподозрян в евентуални корупционни престъпления. Става въпрос за делото за пране на пари, станало известно като „Барселонагейт“, както и за проверките за снимките на пачки с евро и златни кюлчета от спалнята на лидера на ГЕРБ.