Как страната се бори с обезлюдяването

Италия е известна със своите изчезващи градове и отчаяни кампании за привличане на туристи и нови обитатели. През последните години се наблюдават най-различни предложения, включително и на къщи с продажна цена от 10 евро. Проблемите обаче продължават и Италия вече се хвали и с така наречения "Умиращ град". Намира се близо до Лацио, само на 2 часа път от Рим. Достатъчно е да се следват табелите "Градът, който умира", за да се открие италианското орлово гнездо.

Чивита ди Баньореджо е преживял много и е на повече от 2500 г. Във времето е успял да победи абсолютно всички климатични катаклизми, включително вулканична активност, земетресения, свлачища и най-различни други. Етруските са избрали тази локация, за да бъдат по-далече от враговете си. Първите проблеми идват след земетресението през 1695 г. и повечето обитатели решават да си търсят щастието другаде. В далечната година, Чивита е имал и максималният брой жители - 3000. В момента може да откриете между 6 и 10 човека, но в зависимост от сезона.

Чивита ди Баньореджо
Снимка: iStock by Getty Images

Чивита може да разкаже много, вековната ѝ църква с още по-впечатляваща камбанария ще накара абсолютно всеки човек да прекара повече време. Старите къщи са покрити в бръшлян, а по улиците има достатъчно бездомни котки - последният истински колонизатор на Чивита.

Повечето сгради са сравнително ниски - най-високата е 3-етажна, стаите за настаняване все още пазят спомените от тежките земетресения.

Изненадващото е, че Италия прави това, което правят и всички останали дестинации в Европа - фокусират се само в няколко точки. Италия разполага с повече от 2500 топящи селища и често прибягва до отчаяни мерки. Според "The Guardian" повече от 2 милиона къщи са изоставени и чакат своите по-добри дни. Необходим е един век, за да накара местните да се ориентират към по-големите градове за работа. Италианските брегове са достатъчно омайни за туристите, но местните жители знаят за сеизмичната активност и често живеят под стрес.

Чивита ди Баньореджо
Снимка: iStock by Getty Images

Последните жители на Чавита са свикнали със свлачищата и не им обръщат толкова внимание. Околностите се радват на същата популация и понякога имат само един човек на град и село. Единственият жител на Росчиньо Векия - Джузепе Спаньоло е известен като особен инат, който отказва да се върне в цивилизацията. В планинското градче Остана има само 5 души, но чудесата също не закъсняват - за 28 години в общината се регистрира и първото новородено. Усещането за напускане на Чавита идва с теглото за изоставяне и бягство, а това не е популярна черта.

Изоставените градове на Италия имат своите сурови обитатели, но понякога дори властите предприемат мерки и се предават пред силата на природата. Токо Каудио е село близо до провинцията на Беневенто. След серия от земетресения е дадено нареждане за евакуиране, но вместо да отидат в цивилизация, местните решават да се изкачат по-високо и да се преместят в съседния град - Фриуини.
Градове като Балестрино са евакуирани и защитени със сериозни телени мрежи. Земетресение през 1887 г. слага край на амбициите за развитие. През 50-те години на миналия век е наредено на последните 400 обитателя да се евакуират и да се настанят в друг град. Балестрино продължава да пази духа на 50-те години и се превръща в атракция за търсачите на силни усещания. Въпреки забраната за влизане, много туристи преминават загражденията, влизат в опасните зони и сгради, снимките им се превръщат в хит, а някои от старите вестници по масите датират именно от последната евакуация.

Призрачните градове се радват на гости в определени дни, посещават се гробищата, местната църква (ако изобщо е останала здрава) и се почитат повечето локални празници.

Виганела е друг интересен пример за особен италиански инат. Градът се намира близо до швейцарската граница и може да се похвали с особен климатичен феномен - слънцето не се появява от 11 ноември до 2 февруари всяка година. Виганела е позициониран върху стръмна долина и практически симулира арктическата тъмнина.

Кметът се е опитвал няколко пъти да реши този проблем, наемайки архитекти, които да монтират огледала на върха. За негово голямо щастие, последният експеримент е успешен. Експериментът дава около шест часа отразена светлина, а самите огледала се контролират с помощта на софтуер, за да гарантират по-точна симулация. Решението успява да запази и малцината, които все още са верни на традициите.

Снимка: iStock by GettyImages

Град Лавиано се е настанал високо в Апенините, югоизточно от Неапол. Популацията продължава да се свива до степен, в която кметът предлага 10 хиляди евро и къща на двойките, които решат да останат и да отгледат семейството си там. В малкото село Санто Стефано ди Сесанио има предложена помощ от три хиляди евро на година в продължение на три години, както и повече, ако новодомците решат да се занимават с бизнес.

Някои градове и села имат по-сериозен успех от други, шведско-италианският милионер Даниеле Килгрен е останал очарован от Санто Стефано ди Сесанио, докато обикаля Италия на мотор. След една по-сериозна инвестиция, той превръща средновековна къща в хотел, инвестира в ресторанти и предлага нови работни места, като се рекламира повече от успешно в интернет. Местните го наричат и спасителят, тъй като в момента предлага средновековен туризъм на своите гости и не може да се оплаче от липса на внимание.

Ако парите не помагат, тогава италианците използват своята култура и привличат туристи по друг начин. Бусана Векия близо до Лигурия е изоставена през 60-те години на миналия век, повече от половин век няма жива душа по улиците, докато не идват художници, хипита и всякакви други почитатели на свободния начин на живот. Властите смятали, че това са поредните скитници, които ще унищожават и ще виреят по стария номадски начин.

Бусана Векия няма електричество, течаща вода и действаща канализация. С малко повече упоритост, новите заселници успяват да накарат местното управление да им обърне повече внимание. Местното кафе се държи от датски скулптор, останалите артисти са построили книжарница, арт галерия, ателие за обработка на кожа, студио, джаз и блус клуб. Всичко това е изкопано в скала, която е приютявала някогашните жители с векове. По време на строежите, новодомците откриват и стара изба за вино, създаваща съвършените условия за отлежаване на виното.