Изолация, път към миналото, връщане на ерата „Никола Груевски“, конфликт с Гърция и България... Отказът на Гордана Силяновска-Давкова, новият президент на Северна Македония, да изрече конституционното име отекна по-силно от много други събития на Балканите в последните два дни. В България, която също реагира, се повдигна въпроса дали бъдещото правителство няма да наруши и Договора за добросъседство, както, съзнателно или не, внуши, че може да направи с Преспанския.

Особено след като лидерът на партията Християн Мицкоски заяви, че ще чака новото правителство в България, за да разговаря за възможна отстъпка в одобряването и прилагането на конституционните промени, условие по пътя за членство в Европейския съюз.

Действително, всяка оценка за действията на ВМРО-ДПМНЕ, която спечели с внушителна победа вота в Северна Македония, може да е прибързана. Изглежда сигурно обаче, че силата на партията, върнала се на власт след 7 години и овладяла страната на всички нива (парламентарно и местно, както и президентството), ще се сблъска със силата на ЕС, уморен от спора на София и Скопие, и несклонен да променя съществуващи договорености с кандидати. Както и с умората в България, сама изправена пред поредните избори.

Какво може да очаква България в диалога със Северна Македония, ако има такъв, по трудните теми, докато новата власт още не се е формирала, но няма съмнение, че ВМРО-ДПМНЕ ще доминира в нея? Вероятно всичко зависи от един човек.

„Дневник“ обобщава известното към настоящия момент на напрегнато очакване за формиране на кабинет, от една страна, и провеждането на изборите в България, от друга. За целта потърси мнения и от наблюдатели в Скопие и София.

Има ли опасност за Договора за добросъседство

Подписан през 2017 г. от правителствата на Бойко Борисов и Зоран Заев, Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество бе нападан още тогава от ВМРО-ДПМНЕ, независимо че голяма част от работата по текста всъщност бе свършена по времето на Никола Груевски.

Шест години по-късно, още преди началото на предизборната кампания, Мицкоски допусна отказ от договора с България, ако дойде на власт. Дни преди края ѝ, през май, Силяновска обяви, че партията ще иска промени в договора, настоявайки, че „нито един договор не е вечен и може да бъде променен“ и тя щяла да го напомни на колегата си Румен Радев. Имало противоречие в Договора за приятелство, включително защото нямало симетрична защита на правата на малцинствата (без да обръща внимание, че македонската защита работи по друг принцип).

Ден след изборите Мицкоски изложи в интервюто за „Канал 5“ идея, която не остави впечатлението, че реториката е била чисто предизборна. Той каза, че иска анекс на договора, без да даде подробности - нещо, за което са говорили и Димитър Ковачевски през 2022 г., и предшественикът му Зоран Заев през 2020 г., и политици в България по различни поводи. По думите му, ако България отхвърли плана, кабинетът се обръща към вътрешнополитически въпроси в очакване на „по-добра гарнитура в София“.

В София разговорът за този документ (който двете страни неведнъж са се обвинявали взаимно, че не спазват) се върна в дневния ред пропускането от Силяновска на „Северна“ пред Македония при полагането на клетва. От кабинета ѝ се чуха тълкувания: тя щяла да се придържа към името, но имала право да го употребява разговорно или в лично качество, за да изрази идентичност (Гърция отвърна, че политик не може да се самоопределя).

Все пак екипът на Силяновска потвърди за „Свободна Европа“, че тя „няма да бяга“ от официалната употреба на името.

„Това не беше разговорна изява, а клетва пред парламента“, каза за „Дневник“ македонският анализатор Петър Арсовски. „По-официален повод от това няма." След негативните реакции обаче, обръща внимание той, Силяновска ясно заяви, че ще уважава името. Невръстна реакция е да се казва, че под такова име може да се подпише, но не и да го изговаря и да го ползва, само когато е приемливо. Това несериозно отношение „ще се промени след международните реакции“, смята той.

Бившият зам.-външен министър и директор на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков не очаква Скопие едностранно да се откаже от договорите със София или Атина. „Преразглеждането на договорите на Северна Македония с Гърция и България е практически невъзможно, тъй като нито една от двете страни не би приела това“, казва той.

Няма основание да считаме и че Скопие едностранно ще денонсира тези договори - защото това ще блокира отношенията не само с Атина и София, но и с Брюксел. Затова в РСМ говорят за нов прочит на ангажиментите или за анекс към договора с България - което също не може да се случи без българско съгласие.
Любомир Кючуков, бивш зам.-външен министър на България

Според Люпчо Попоски, журналист от македонския „Независен весник“, е рано да се каже има ли заплаха за договора: едно е клетвата на Силяновска, друго - намеренията в програмата на бъдещия (коалиционен) кабинет с премиер Християн Мицкоски.

Факт е, че две години ВМРО-ДПМНЕ имаше постоянна реторика: не на френското предложение и конституционните промени „под български диктат“. Така че ще е трудно за партията и за самия Мицкоски да се отметне от това, което говореше от юли 2022 г.
Люпчо Попоски, журналист

Гордана Силяновска-Давкова в деня, в който се закле като новия президент на Северна Македониая, поемайки поста от Стево Пендаровски (също на снимката).Според Люпчо Попоски на България ѝ идва „като неочакван подарък“ включването на Преспанския договор в публичния дебат; тя сега може само да се включи в битката на много по-силната и влиятелна Гърция и заплахите за „колосални последици“, без да е на първа линия срещу новата власт в Скопие.

Гордана Силяновска-Давкова в деня, в който се закле като новия президент на Северна Македониая, поемайки поста от Стево Пендаровски (също на снимката).

„Не и при тези условия"

В реториката на ВМРО-ДПМНЕ същевременно двете теми често се смесват и дори свързват: говори се за нов прочит и на Договора, и на условието за конституциионни промени, което вече дори не зависи от София - с искането за интерпретация и за гаранция, че това искане ще е последното.

Конституционните промени бяха договорени като част от „френското предложение“, с което спорът между София и Скопие, довел до вето върху македонското членство, се превърна в изискване като част от преговорната рамка на Северна Македония за членство в ЕС. Сега тя трябва да промени конституцията си, вписвайки българите (в проекта са записани още няколко „части от народи“); за тези промени е нужно мнозинство от две трети (80 от 120 депутати), което без ВМРО-ДПМНЕ в предишния парламент бе непостижимо).

Докато Мицкоски говореше в хода на кампанията за „български диктат“ с конституционните промени за вписване на българите в основния закон, те бяха важен акцент в кампанията и на двете сили в албанския блок, който ги свързва с напредък по пътя към ЕС и шанс за подобряване на живота в страната. Кандидатът за президент от ВЛЕН (на македонски „Вреди“ или „Заслужава си“, бъдещ коалиционен партньор) Арбен Таравари повтори преди дни, че дава шест месеца за конституционните промени. „Ако не, ще преразгледаме участието си в кабинета." По-късно Таравари уточни, че поправките трябва да са завършени „най-късно“ до девет месеца.

В интервюто за „Канал 5“ Мицкоски даде да се разбере, че не е променил позицията си за конституционните промени независимо от позициите в албанския блок. Повтори идеята (която се приема и от други формации) конституционните промени да се приемат, но да влязат в сила след края на преговорите, преди присъединяването към ЕС (впрочем още една идея на Заев отпреди „френското предложение).

„Не приемам такъв тип ултиматум. Какво ще стане, ако ние наложим ултиматум, трябва да влезем в политическа криза, държавата да не върви напред и да държим гражданите заложници, това ли трябва да стане“, попита той реторично.

Или да направим ние правителство с 65 депутати - демокрацията гласи който има 61 депутати, той да прави правителство. Убеден съм, че ще разговаряме въз основа на партньорство, а не само на ултиматуми.
Християн Мицкоски, лидер на ВМРО-ДПМНЕ

Темата очевидно влезе в коалиционните преговори, за които ВМРО-ДПМНЕ и ВЛЕН съставиха работни групи. Преди дни „Свободна Европа“ писа, че Мицкоски чака учредителното заседание на парламента, тъй като тогава е възможно депутати от по-малки партии да се прехвърлят към ВМРО-ДПМНЕ и така тя, вместо с 58 (на трима души под прага за мнозинство), да се окаже с 61 или повече представители.
Таравари каза дни след изборите, че е съгласен с Мицкоски и че трябва да се изчакат резултатите от вота в България, а начините за продължаване на евроинтеграцията да се разгледат със следващия кабинет. Според премиера Димитър Главчев обаче условието за Северна Македония е непроменено: страна, която иска да стане членка на ЕС, трябва да уважава исканията на другита членки.

„Въпросът е дали щом станат министри, а ДУИ, разбира се, ще бъде извън кабинета, ще искат толкова лесно да напуснат длъжностите си“, каза за „Дневник“ Люпчо Попоски. Освен това влизането на партията ЗНАМ на кмета на Куманово Максим Димитриевски би променило уравнението, доколкото ЗНАМ по никакъв начин не приема конституционни промени.

Иска ли наистина нещо ВМРО-ДПМНЕ от България: преговори, отстъпки, изявления? Или това бе предизборна реторика?

Петър Арсовски намира отговора на въпроса за „малко по-сложен“. „Разбира се, предизборната реторика влияе на първите постъпки и изяви. Видяхме, че предизборната реторика със здрава доза популизъм, без отговорност за последиците, предизвика лавина от реакции“ и това би проблематизирало придържането към този курс, смята той. Затова, според него, ВМРО-ДПМНЕ и новият президент на страната всъщност смятат преговорната рамка за приемлива; нужно им е само публичното впечатление за отстъпка от другата страна. „Не знаем какво ще стане, но новото правителство ще търси нещо, което да може да продаде като отстъпка."

Не смятам, че ще правят опит да отхвърлят преговорната рамка. Но смятам, че им трябва политическа мотивация. Имат потребност да кажат, че нещо ще сменят, дори да е козметично, дори да е без значение. Може да е някаква символична изява, че това са последните условия.
Петър Арсовски, анализатор

Според Арсовски македонските избиратели, а и новото правителство, се плашат, че конституционните промени са само увертюра от официална София и че след поправките само ще последват още искания (действително, това е заявявано повече от веднъж). Обратно, заявление, че след това преговорният процес ще е само по заслуги, би успокоил напрежението.

Мицкоски е много силен

От какво зависят тогава тези два явно преплитащи се (най-малкото в съзнанието на ВМРО-ДПМНЕ) въпроса дали Скопие ще настоява за промени в договора и дали българите ще бъдат вписани в конституцията?

„Договорът с България е затворен въпрос“, заяви Таравари преди дни. „Както и Охридският (от 2001 г., с който приключи етнически конфликт в страната - бел. ред.) и Преспанският." Според него ВЛЕН е гаранция в правителството, че ще се настоява за конституционни промени и това е условие за коалиция.

Предвид резултата на Мицкоски обаче гласът на Таравари - а и на другите във ВЛЕН - може и да не е достатъчен.

„Ключовите карти са при Мицкоски“, смята Петър Арсовски. „Нито албанците, нито друг фактор освен САЩ може да влияе на този процес. Въпросът е дали Мицкоски е получил пакет, който да може да продаде на македонците."

След изборите ВМРО-ДПМНЕ се обърна към Мицкоски. Толкова е силен. А му трябва козметична промяна. Ако я получи, може да реши въпроса бързо - преди изборите в САЩ.
Петър Арсовски, анализатор

Дори такава козметична отстъпка може да се окаже предизвикателство. И в двете държави се наблюдава умора от усещането, че вече твърде много е отстъпено. В София надделява и друго - основаващо се на фактите - схващане: след „френското предложение“ спорът между България и Северна Македония, блокирал дълго европреговорите на Скопие, вече не е българо-македонски, а европейски въпрос.

Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски

Има ли България полезен ход в тази ситуация? „България изобщо не е на ход по този въпрос“, смята Любомир Кючуков. „Защото такъв въпрос реално не съществува - ЕС .няма практика за предоговаряне на веднъж утвърдена преговорна рамка, съгласувана с всички държави членки и приета от страната кандидат."

„Нещата тук са пределно ясни“, продължава Кючуков. „Докато не бъде осъществено вписването на българите като част от народ в Конституцията на РСМ, страната просто няма да започне реални преговори за членство в ЕС. И Брюксел вече е „узрял“ за разделянето на Албания от РСМ."

Проблемът е, че това може да има определен негативен ефект върху стабилността на региона, а и да предизвика сериозно етническо напрежение и политическа дестабилизация на самата Северна Македония.
Любомир Кючуков, бивш зам.-външен министър на България

Предстои да се види дали в проектоанекса към договора, за който ще работи, Мицкоски ще включи съобразяване с решенията на Европейския съд по правата на човека за правата на македонското малцинство за културно и друго сдружаване, не е ясно, отбелязва Люпчо Попоски (впрочем ЕСПЧ отсъжда срещу България заради това, че отказва да регистрира организации само заради целите им, а не защото не признава македонско малцинство). Новопридобитото влияние на Мицкоски, за което и той говори, същевременно превръща в приоритет това противопоставяне на обрисувания от него „български диктат“:

Но е ясно, че след голямата изборна победа Мицкоски има подкрепа от гражданите, за да се противопостави на българските искания. Дали това ще доведе до допълнително влошаване на отношенията между София и Скопие, в момента изглежда като второстепенен въпрос.
Люпчо Попоски, журналист

Думите на Люпчо Попоски повдигат въпроси за неразбирането и от двете страни.

От едната е София; примерът му е 180-градусовият завой на ВМРО-ДПМНЕ, обвинявана, че е „пробългарска“ в първото десетилетие на независима Македония. „Исторически в раждането на ВМРО майчинска „роля“ имаше и България, с не докрай чисти намерения“, пише той. „Но с времето отношенията станаха неприятелски, а днешното ВМРО-ДПМНЕ смята тази „майчинска прегръдка“ за заплаха. Последните двайсетина години тези сложни отношения се превърнаха в парадокс - ВМРО-ДПМНЕ се разбира много повече с Белград, отколкото със София." В София, според него, никой не иска да си задава въпроси как стана това, а само се упражнява натиск, който засилва тенденцията.

Журналистът е сред смятащите, че изказвания на българските ръководители (около спора с ветото) са помогнали много на ВМРО-ДПМНЕ за толкова голяма победа. Дори наборът от фактори, дали на консерваторите внушителния им резултат, всъщност да е много широк, в думите му се вижда още един възможен източник на недоверие от двете страни: в Скопие не вярват в искреността на София дори по въпроси като транспорта. Македонската страна завърши ремонта на пътя от Куманово до Девер Баир, работи по жп връзката, а София обяви наскоро срок до 2030 г. Така важният инфраструктурен обект между България и Северна Македония се бави над 30 години.

Печалната равносметка обаче не помага на Скопие.

„Ако Македония не се согласи на конституционните промени, ЕС (който с настояването за тях допринесе за победата на ВМРО-ДПМНЕ) ще каже: „Направихме всичко, но Македония не иска да върви по европейския път“, продължава той. Така ЕС може да се освободи от „първородния грях“ от 30 години покрай спора с Гърция и „да отхвърли от съюза това много проевропейско общество“. А това оставя целите Западни Балкани да чакат за неопределено бъдеще.

„Това означава“, казва още той, „че дългосрочно европейската интеграция на Македония ще бъде замразена, тъй като кой би могъл да се обзалага, че ще дойде „по-добра гарнитура в София.""