Преди европейските и национални избори Коалиция за климата - България се обърна към партиите с призив да използват предизборната кампания, за да изразят ясно каква е тяхната визия за това как България и Европейският съюз трябва да реагират на промените в климата.
Според данните на НИМХ опасните метеорологични явления у нас – горещи вълни, наводнения, засушавания, пожари – са се увеличили и ще продължат да нарастват отчетливо през следващите десетилетия. Североизточна България и житницата на страната – Добруджа – ще бъдат сред най-засегнатите от засушаване райони.
Според Европейската космическа програма за наблюдение на Земятa “Коперник” и Световната метеорологична организация от 80-те години на миналия век Европа се затопля двойно по-бързо от всеки останал континент. Доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) алармира, че адаптацията на ниво ЕС не е в съответствие с климатичните рискове. Гражданите на ЕС страдат много повече от екстремни проявления на климата. Стотици хиляди може да бъдат жертвите само от горещи вълни до края на века според ЕАОС.
Същевременно през последните години темата за климатичните промени почти изцяло отсъства от програмите на някои партии, а при други липсва достатъчно ясна визия за осъществяването й. Още по-лошо – от публичния дебат на всички партии темата по правило отсъства – и преди, и след избори.
Страната ни отдавна има нужда от доктрина за националната сигурност, в която климатичните рискове да заемат подобаващо място. Националната Стратегия за подготовка на въоръжените сили за изменението на климата вече признава, че изменението на климата „е предизвикателство за планетата и критично за съществуването на човечеството“.
Отсъствието на тази важна тема в политическия диалог е в рязко противоречие с нагласите на хората – 89% от българите смятат климатичните промени за “много сериозен” или “сравнително сериозен" проблем, а 50% казват, че са изложени на климатични рискове (пожари, наводнения, замърсяване, т.н.). Според 73% правителството не прави достатъчно за преодоляване на проблема, а над 60% смятат, че климатичните политики трябва да бъдат приоритет за партиите. Общо 87% от българите са „напълно съгласни“ или „склонни да се съгласят“, че ЕС трябва да постигне климатична неутралност до 2050 г. Това показва проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), проведено от „Алфа Рисърч“ през 2023 г., както и проучване “Евробарометър” на Европейската комисия, проведено в България през 2023 г.
Тоест, засягането на темата за климатичните промени не носи политически рискове. Освен това би отговорило на наболели въпроси, като например какви инвестиции в домакинствата биха намалили сметките ни за ток и помогнали да се предпазим от ръста на горещите вълни. Или какво трябва да направи България, за да промени застрахователните навици на най-пострадалите, тъй като държавата не разполага с достатъчно средства да покрива всички щети и обезщетява всички пострадали.
Рамката на климатичните политики в България се осигурява от Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК), гласуването на чието изменение и допълнение предстои през 2024 г. За съжаление ЗОИК основно транспонира задължително климатичното законодателство на ЕС, като търговията с емисии, и не поставя солидна основа за национална политика за реагиране на специфичните за страната ни климатични рискове. В ЗОИК липсват и ясни ангажименти за намаляване на емисиите от секторите, които отделят най-много емисии в България, яснота за ролята на бизнеса и домакинствата, както и цели и мерки за адаптация към вече случващите се климатични промени.
Пълния призив на Коалиция за климата към партиите ще намерите ТУК
За Коалиция за климата– България
“Коалиция за климата – България” (ККБ) е първото неформално обединение на природозащитни организации, учени и експерти в България, което работи за подобряване на климатичните политики у нас, включително като следи и коментира законодателните инициативи и програми на партиите. ККБ е неформална платформа, създадена през 2005 г. ККБ съвместява усилията на членовете й за застъпнически, образователни, научни и обществено информационни дейности в различни сфери, целящи намаляване на антропогенните промени в климата. ККБ изготвя предложения и становища по планове, стратегии и закони, свързани пряко или косвено с изменението на климата. Нейни представители участват в междуведомствени работни групи и граждански съвети, работещи на национално и международно ниво.
