Христина Въчева е филолог, поет и журналист, която от 9 години живее в Хамбург, Германия. Два дни преди 11 май – в чест на Светите равноапостоли Кирил и Методий ,тя написа стихотворение, с което изрази своята почит към братята - създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата.
Въчева е автор на шест книги с поезия, проза и публицистика. Носител на национални и международни награди. Членува в Клуба на българските жени и семейства в Хамбург. Член е на Конфедерацията на българските културни организации и дейци по света.
Поетичната си творба Христина Въчева предостави на Кърджали бг вести за публикуване.
ЕЗИК СВЕЩЕН
1.
Език свещен! –
най-голямото богатство
във славянската ни реч.
Донесен си с вековете отдалеч,
превърнал си се в спойка здрава
на днешната ни нация корава!
Ти си наша слава и предимство,
теб сме дали за славянското единство,
да бъде мъдро и достойно защитена,
както нас опази ни във робство,
да си носим и днес името свещено!
2.
Букви, думи, светлина
носят наште писмена.
„Език свещен на моите деди“,
така те назова Поетът
и носим с гордост пред света
българска история, хилядолетна.
Край мене звънка реч струи
и въздухът трепти от думи -
светнали лъчи
събужда огън във очите
превръща в песен
думите
на малки и големи.
3.
В най-хубавите думи блика
светлина: родина, мама, дом.
стават ни съкровищница
най-голяма.
Учител се родее с просветител,
той влива истина една:
народ с език, история велика
история преславна,
не може да живее настрана
и затова за правда вика.
4.
Да пазим обич във сърцата,
че тя искрица е най-свята,
със нея този свят ще променим,
с език свещен, народе мой,
към Светлина и бъднина вървим!
Христина Въчева