Към момента нещата изглеждат така: ГЕРБ-ДПС имат възможност да преминат границата от 121 места в следващия парламент - било сами, било с помощта на ИТН. Неизбежно ли е управление на ГЕРБ-ДПС и има ли алтернатива?

Коментар от Даниел Смилов:

Балансът на политическите сили в момента започва да се изяснява: ГЕРБ и ДПС са на ръба на самостоятелно мнозинство на предстоящите избори. Дали двете партии ще преминат 121 места в следващия парламент или ще трябва да разчитат на патерица, зависи основно от това дали ще има или няма такъв народ. И в двата случая политическото мнозинство ще е ясно - ГЕРБ-ДПС.

Оставащите за изясняване въпроси са два: неизбежен ли е този сценарий и има ли той смислена, съдържателна алтернатива.

Неизбежно ли е управление на ГЕРБ-ДПС?

Демокрацията е игра на числа - тези, които имат мнозинство, трябва да управляват. По последните проучвания на Алфа Рисърч и Маркет Линкс излиза, че разликата между ГЕРБ и ПП-ДБ е около 7-8%, което дава възможност на ГЕРБ-ДПС да преминат границата от 121 места в следващия парламент - било сами, било с помощта на ИТН.

Единственият начин този сценарий да не се реализира е дистанцията между ГЕРБ и ПП-ДБ да се скъси или компенсира по време на кампанията. Това не е невъзможно, но политически би било трудна задача. Възможността идва от факта, че сред негласуващите и тези, които не са съвсем сигурни, че ще гласуват, ПП-ДБ има повече потенциални избиратели, докато ГЕРБ в момента са на предела на мобилизацията си. Също така разочарованите, но гласували за ПП-ДБ на предните избори едва ли ще дадат гласа си за ГЕРБ или присъдружни организации. Тоест, има групи избиратели, които с добра кампания могат да бъдат убедени да подкрепят отново ПП-ДБ.

Трудността на задачата идва обаче от следните факти:

- Сериозното оттегляне на гласове от ПП-ДБ се случи всъщност през лятото на 2023 г. при съставяне на „сглобката“ с ГЕРБ. Скорошните импровизирани кампании с митниците и НПО-то на Кирил Петков изглежда бяха разпознати от хората като това, което са - театрални постановки на услужливи към определени партии служби и магистрати. Тези „скандали“ са всъщност още една демонстрация на дълбоките структурни проблеми точно в сферата на съдебната власт и сигурността. Реалното разочарование от ПП-ДБ идва обаче от друга посока. ГЕРБ и ДПС не можаха да бъдат отстранени от управлението и тази ключова задача на ПП-ДБ изглежда се отлага за неопределено бъдеще. След започването на войната в Украйна и позицията на БСП по този въпрос, стана ясно, че ПП-ДБ нямат потенциални партньори вляво на антикорупционна основа. Накратко: основната част от загубените от ПП-ДБ около 7% гласове спрямо изборите от 2023 г. са такива, които не могат да се примирят с участие на ГЕРБ-ДПС във властта.

- Втора група разочаровани пък смятат, че самото управление в сглобка с ГЕРБ-ДПС се използва от тези партии за макар и непълно, но все пак поизпиране на репутациите на Борисов, Пеевски и цялата компания „Магнитски“. Ако смяташ, че определени хора отдавна не трябва да са в политиката, трудно можеш да обясниш взаимодействие с тях, дори и когато то се налага с оглед на интересите на страната. ПП-ДБ всъщност бяха прави да влязат в „сглобката“, за да се спре вредното безвремие на служебните президентски правителства и да се възстанови парламентаризмът. Но цената за това беше висока като гласове.

Делян Пеевски   Снимка: BGNES

Проблемът е, че и двете групи разочаровани може да предпочетат да оставят ПП-ДБ в опозиция в следващия парламент. Те може да си кажат - ако ще е ГЕРБ-ДПС-гарга, да е поне рошава и да си управлява самостоятелно, за да се види цялата ѝ прелест. Този аргумент не е политически мъдър, но е разбираем. В крайна сметка, ако ГЕРБ-ДПС наистина имат мнозинство в следващия парламент, би било напълно безотговорно да не управляват „евроатлантически“, каквото и да влагат в това словосъчетание.

Има ли смислена управленска алтернатива на ГЕРБ-ДПС?

Дали стари или нови избиратели ще изберат ПП-ДБ и ще им позволят да догонят ГЕРБ, зависи най-вече от способността да се формулира атрактивна управленска алтернатива на ГЕРБ-ДПС. Ако това не стане, много избиратели на ПП-ДБ вероятно ще искат те да останат в опозиция - и то остра опозиция на тандема Борисов-Пеевски.

Това, което в момента се предлага от страна на ПП-ДБ, е объркващо и нелогично. Идеята, че те ще говорят след изборите с ГЕРБ, но не и с ДПС (тоест, с Борисов, но не и с Пеевски), не е атрактивна, а още по-малко е възможна. И Кирил Петков, и други лидери многократно са заявявали, че когато са отивали да преговарят с Борисов, там вече е бил Пеевски, а понякога - само той. Истината е, че ГЕРБ-ДПС са една политическа сила, която е споена най-вече през лидерската връзка Борисов-Пеевски. Борисов е имал възможност да се дистанцира от Пеевски и през 2013-2014 г., но въпреки конфронтацията между тях спойката беше възстановена при решаването на съдбата на КТБ. И партньорството стигна до нови, големи (макар и прикрити) висоти в периода 2017-2020 година. Тази спойка е проверена от времето, тествана е многократно (включително с „Магнитски“) и няма да бъде нарушена заради хатъра на ПП-ДБ.

Тоест, каквото и да предлагат ПП-ДБ като алтернативно управленско решение за страната, то трябва да изхожда от тезата, че ГЕРБ-ДПС са неделими и ще останат такива и в следващия парламент. Това означава, че единствената реалистична алтернатива на управление ГЕРБ-ДПС, която ПП-ДБ могат да предложат, е управление, в което те имат паритет и право на вето спрямо ГЕРБ-ДПС. Това всъщност беше и смисълът на споразумението с ГЕРБ, което не беше подписано преди падането на правителството „Денков“. Ако това не се случи, разумно би било ПП-ДБ да останат в опозиция.

Вярно е, че предложението не е радикална алтернатива на управление ГЕРБ-ДПС: тези партии ще участват и ще имат глас. Но ПП-ДБ поне биха имали вето върху важните кадрови и управленски решения. И тук далеч не става дума само за регулатори и органи на съдебната власт.

Това ще е честно предложение и към избирателите на ПП-ДБ - те не бива да очакват скорошно радикално изхвърляне от властта на опонентите, но могат да очакват вето и взаимен контрол. Това решение вероятно ще изглежда половинчато, но в крайна сметка конституционализмът и демокрацията предполагат някаква степен на компромиси.

Най-важното е, че по този начин България би получила сравнително стабилно управление, което да ѝ гарантира продължаване на интеграцията в Шенген и еврозоната. А и безспорно добрите икономически резултати на новата фискална политика в периода 2020-2023 г. като ръст на БВП и доходи биха получили шанс да се запазят.

Избирателите на ПП-ДБ в крайна сметка трябва да решат. Дали да „накажат“ своите избраници, че не са успели да отстранят ГЕРБ-ДПС, като ги пратят в опозиция в следващия парламент и дадат възможност на ГЕРБ-ДПС да управляват самостоятелно. Или пък да създадат възможност за управление, в което ПП-ДБ и ГЕРБ-ДПС взаимно се контролират - чрез вето и споделена отговорност за назначения и политики. Второто е по-рационално и отговорно към страната решение, но първото е емоционално по-привлекателно. А в политиката емоцията е изключително важна.

По последни данни на Евростат българите живеят с почти година повече през 2023 г. спрямо 2019 г. (и то въпреки огромната свръхсмъртност от Ковид-19). Макар че със средна възраст 75,8 години сме на последно място в ЕС (средно 81,5 години), на практика сме наравно с Латвия и много близко до Унгария и Румъния. Ако тенденциите на наваксване спрямо останалите се запазят, ситуацията в България и в това отношение ще се нормализира.

От тази гледна точка не бива в никакъв случай да се подценява постигнатото от реформаторски сили дори и в почти невъзможна управленска ситуация в периода 2021-2024 година. А почти невъзможна беше и „сглобката“ с ГЕРБ при кабинета „Денков“, и странната коалиция при кабинета „Петков“. Въпреки всичко България действа разумно и отговорно по отношение на Украйна и зависимостта от руски газ, постигна значим напредък за Шенген и е на прага на еврозоната. Доходите в страната растат, наваксването спрямо Централна Европа набира скорост.

Една много рошава гарга би могла да обърне тези тенденции и да ни върне в 2020 година.