В средата на 20-ти век океанът край бреговете на Лос Анджелис се превръща в депо за изхвърляне на значителни количества от пестицида дихлородифенилтрихлороетан (ДДТ), поради дейността на най-големия производител на ДДТ в страната.

Този химикал, известен с непрестанната си токсичност, продължава да оказва влияние върху морската среда на Лос Анджелис повече от 50 години по-късно. Макар и законен по онова време, пълният мащаб на това замърсяване в крайбрежното сметище близо до остров Каталина, на 25 км от брега, става известно едва през 2020 г., което предизвика  загриженост сред учените и обществеността.

ДДТ химикалите в дълбоководни риби

Скорошни констатации от изследователи от Института по океанография „Скрипс“ на Калифорнийския университет в Сан Диего и Държавния университет в Сан Диего (SDSU) показват, че дълбоководните риби и седиментите близо до сметището на остров Каталина все още са натоварени с химикали, свързани с ДДТ, което показва, че химичните вещества, свързани с ДДТ изхвърлени в океана преди десетилетия продължават да влияят на морските хранителни вериги и мрежи.

След повторното откриване на това сметище близо до остров Каталина, учените се опитват да определят текущия обхват и тежест на замърсяването. Остава критично безпокойство дали тези стари химикали, които сега се отлагат на дъното на океана, са ограничени до морското дъно или циркулират през морските екосистеми, потенциално застрашавайки дивата природа и човешкото здраве.

Замърсяване с ДДТ в морските хранителни вериги и мрежи

„Това са дълбоководни организми, които не прекарват много време на повърхността и са замърсени с тези химикали, свързани с ДДТ“, разказва съавторът Лихини Алувихаре (Lihini Aluwihare), професор по океанска химия в „Скрипс“.

„Установяването на текущото разпределение на замърсяването с ДДТ в дълбоководните хранителни мрежи полага води до въпроса дали тези замърсители също се движат нагоре през дълбоководните хранителни мрежи във видове, които могат да бъдат консумирани от хората."
Химичната корпорация „Монтроуз"

От 1948 г. до най-малко 1961 г. баржи, наети от химичната корпорация „Монтроуз“, пътуват от пристанището на Лос Анджелис към Каталина, изхвърляйки отпадъци, съдържащи сярна киселина и до 2% чист DDT директно в Тихия океан.

Тази практика, която е законна до 1972 г., до голяма степен остава незабелязана, засенчена от друг метод за изхвърляне, използван от Montrose: изхвърляне на по-разредена кисела суспензия, която също съдържа ДДТ, в океана край Палос Вердес през канализацията на окръг Лос Анджелис.

Шелфът на Палос Вердес, където са натрупани около 100 тона ДДТ, е обявен за обект за федералната програма за възстановяване на околната среда Superfund от Агенцията за опазване на околната среда през 1996 г., а през 2000 г. химичната корпорация „Монтроуз“ е осъдена да плати 140 милиона долара за възстановяване на околната среда.

Изследванията свързват замърсяването с ДДТ в тази област със здравословни проблеми на местните морски лъвове, делфини, хранещи се с дънни риби и дори крайбрежните калифорнийски кондори, вероятно засегнати от консумацията на замърсени морски животни.

Токсичното наследство на изхвърленото в морето

Преоткриването на крайбрежното изхвърляне на Монтроуз близо до Каталина, сега известно като Сметище 2, е направено от изследователя на Калифорнийския университет в Санта Барбара Дейвид Валънтайн (David Valentine) с помощта на подводен робот. Това откритие придоби значителна обществена популярност през 2020 г. чрез поредица от разследващи доклади от Los Angeles Times, подчертаващи токсичното наследство на крайбрежието в региона.

Оттогава изследователите на „Скрипс“ са картографирали обширно замърсяване с ДДТ в зона на морското дъно, по-голяма от Сан Франциско. Предизвикателството е да се определи дали това замърсяване остава локализирано или мигрира през морската среда по начини, които биха могли да навредят на морския живот или хората.

Степента на замърсяване с ДДТ

През 2021 г. Алувихаре и неговият екип започват да разглеждат два ключови въпроса: Дали свързаните с ДДТ химикали на морското дъно близо до Сметище 2 навлизат в хранителната верига? Дали могат да разработят уникален химически отпечатък за замърсяването от Сметище 2, за да го разграничат от замърсяването от шелфа на Палос Вердес?

Проби от утайките и от дълбоководни животни, събрани близо до Сметище 2, разкриват наличието на широка гама от химикали, свързани с ДДТ, идентифицирани преди това в мазнината на делфините край бреговете на Южна Калифорния. Този по-широк спектър от ДДТ съединения, известен като DDT+, е от решаващо значение за разбирането на пълната степен на замърсяване.

Свързани с ДДТ съединения в рибата

Анализът на тези проби показва, че 215 риби от три вида близо до Сметище 2 съдържат 10 свързани с ДДТ съединения, всички присъстващи в пробите от утайките.

Двата вида риби са събрани от дълбочини между 546 метра и 784 метра, а третият вид е в диапазона между тези дълбочини и повърхността. Рибите от по-плитки води имат по-ниски нива на замърсители и липсват две от свързаните с ДДТ съединения, открити в рибите, обитаващи по-дълбоко.

Как рибите са били изложени на ДДТ?

„Не е известно нито един от тези видове риби да се храни с утайките на морското дъно. Трябва да има друг механизъм, който ги излага на тези замърсители“, отбелязва съавторът Анела Чой (Anela Choy), биологичен океанограф в „Скрипс“.

„Една от възможностите е физическите или биологичните процеси ресуспендират утайките около Сметище 2 и позволяват на тези замърсители да навлязат в по-дълбоките водни хранителни мрежи."

Въпреки че все още не е възможно окончателно да се изключи Палос Вердес като източник на замърсяване, констатациите от проучването – включително идентифицираните специфични замърсители и тяхното разпространение в различни видове и дълбочини – предполагат, че замърсяването от морското дъно може да проникне в морската хранителна верига.

„Това е доказателство, че съединенията на ДДТ си проправят път в хранителната мрежа на дълбокия океан“, коментира водещият автор Маргарет Стак (Margaret Stack), екологичен химик в SDSU. „Това е причина за безпокойство, защото няма да е трудно да се окаже в морските бозайници или дори в хората."

Това „ще ни помогне да разберем какво да правим по отношение на намаляване на въздействието на химикалите и какво да не правим по отношение на крайбрежното развитие, което може да влоши този проблем чрез раздвижване на тези замърсители“, добавя Еунха Хох (Eunha Hoh).

Необходими са допълнителни изследвания

Алувихаре подчертава необходимостта от по-нататъшни изследвания за идентифициране на източника на замърсителите ДДТ, открити в дълбоководните риби, и за определяне дали подобно замърсяване засяга по-големите видове риби в открития океан, консумирани от хората.

Докато проучването продължава, изследователите анализират проби от видове риби, предпочитани от любителите на риболова и търговския риболов, включително костури и пясъчници. Сравняването на тези открития с проби от утайките от шелфа на Палос Вердес и сметище 2 може да помогне да се определи източникът на токсините.

„Повече от 50 години след като са били изхвърлени, есе още се наблюдава това замърсяване с ДДТ в дълбоководните организми и океански седименти. Не съм сигурен дали тази компания е очаквала последствията от нейното замърсяване да продължат толкова дълго, но те продължават“, заключава Хох.

Справка: Identification of DDT+ in Deep Ocean Sediment and Biota in the Southern California Bight; Margaret E. Stack, William H. Richardot, Raymmah Garcia, Tran Nguyen, C. Anela Choy, Paul R. Jensen, Johanna Gutleben, Nathan G. Dodder, Lihini I. Aluwihare*, and Eunha Hoh; Cite this: Environ. Sci. Technol. Lett. 2024, XXXX, XXX, XXX-XXX; Publication Date:May 6, 2024; https://doi.org/10.1021/acs.estlett.4c00115

Източник: Toxic legacy: Decades-old DDT found in deep sea fish, Andrei Ionescu, Earth.com