Съвпадението на Великден и Гергьовден ще позволи и на строго следващите православния пост да се докоснат до агнешко месо. Но в миналото, когато Възкресението се е падало много преди деня на св. Георги, предците ни са чакали по-дълго, за да сложат агнешко на трапезата. Стефан Дечев разказва защо.

Зад православните пости стои съчетание от суеверие, традиция и пресметливост. Здравата икономическа логика на поста личи от въздържанието от консумиране на месо - не само в дните до Великден, но и след него. Чак до Гергьовден.

Има много свидетелства, че в миналото на Великден са се консумирали само яйца, но не и месо. Това се случва дори и при ранно разположение на деня на Възкресението в годишния календар. Тогава има по-дълго време между него и деня на св. Георги, който всяка година се отбелязва на 6 май. Въпреки това спазващите поста са чакали до Гергьовден, за да посегнат към агнешкото.

А вие постите ли? Историята на нарушенията на православния пост

За 50-те години на XIX век писателят Илия Блъсков разказва: „До Гергьовден селянинът го считаше за грях да се смръси с агнешко – постил е строго 50 дни великите пости, след Великден, тоже е прекарвал с оскъдна блажна храна, сега така лакомо припада на печено агне, щото от него не остава ни мръвка за другия ден.“

В спомените пък на политика и публицист Михаил Маджаров за неговата родна и заможна Копривщица четем: „От коледно заговяване, когато се разтуряха салханите (кланиците - б.р.), до Гергьовден не се виждаше прясно месо освен свинско, и то на Коледа.“

До Гергьовден не се виждаше прясно месо освен свинско, и то на Коледа.
Михаил Маджаров

Духовникът Василий Чолаков също пише, че „от Великден до Гергевден агнета и ярци не колят, нито ядат: причината: види ся, не е суеверие някакво, а е икономия; понеже до тогава те са още малки и немалко щета е да се губят.“

Не по-различна е картината и сред православните ни съседи. Сръбският езиковед Вук Караджич пише през 1867 г., че преди Джурджевдан (тамошният Гергьовден) сърбите - особено в източната част на страната, не ядат агнешко. Този обичай се поддържа и от турското население.

Практиката видимо остава устойчива сред мнозинството от православното население и след създаването на нова България през 1879 г. За 90-те години на столетието писателят Димо Казасов си спомня за родната Трявна по Гергьовден: „Считаше се грешно да се яде агнешко преди тоя ден.“

Не може Гергьовден без агне

На 6 май обаче агнешкото месо вече е задължително и неотменимо за всяка трапеза. Книжовникът Тодор Бурмов пише в дневника си от 1858 г. за почти постоянно присъстващите на трапезата му след Гергьовден в Габрово „агнешки чейрек“ (дроб) и агнешки чорби.

[Колаж със снимка на автора Стефан Дечев на фона на десерта баклава]
ВИЖТЕ СЪЩО

Какво дадоха мюсюлманските и юдейските пости на православните

Писателят Цани Гинчев разказва как и в село Лясковец се яде агнешко след Гергьовден. А в Ловеч коленето на гергьовските агнета до такава степен е част от семейния бит, че става не само в кланиците, а и по самите къщи, пише Стефан Ватев.

Филологът Юрдан Трифонов разказва как в средата на XIX век „по-първите семейства” на Плевен „ядели агнетата на Гергьовден”.

На някои места в началото на 70-те години на века в градските фурни за Гергьовден се пекат и специални гювечи.

По същото време за традиционен курбан в Родопите свидетелства и Христо Попконстантинов: „По старовремски обичай тук на Гергьовден се коли курбан в чест на св. Георги, на пролетта и на приятните дъждове.“

Закланото на Гергьовден агне обаче бързо се изяжда от селяните и отново започват да се редят постните дни. „От то на сетне селенинът ще има да си хапне преснина, от агнешко или овче, ако някой от съседите му си заколи курбан за здрави, за оброк, или за Бог да прости, та покани и други на трапезата си“, пише Блъсков.

Гергьовско агне и за най-бедните

Печеното агне по Гергьовден е до такава степен част от бита, че трябва да си го осигурят и най-бедните.

„По Гергьовден и най-бедният ще си намери леснината за да си заколи курбан, младо агне, за да бъде и той с хората наедно“, пише Блъсков.

За тоя ден и най-сиромашкото семейство се стараеше да сложи на трапезата си поне един къс печено агнешко месо.
Константин Константинов

Писателят Константин Константинов си спомня за честването на Гергьовден в детството си в Сливен: „И целият град трептеше в хилядите светлинки на тая странна илюминация, която се съпровождаше от тъжното блеене на стотици агнета – утрешните жертви на празника, с обредно начервени чела. Защото за тоя ден и най-сиромашкото семейство се стараеше да сложи на трапезата си поне един къс печено агнешко месо.”

За Гергьовден от агнешко не е лишена „и най-бедната къща“, пише и Казасов от Трявна.

Гергьовден след Освобождението

Столетията в рамките на Османската империя предпоставят силното развитие на овцевъдството сред българите, както и по-голямата консумация на агнешко и овче месо.

Тя стига невиждани размери във времето по Гергьовден. Дори и от София през 80-те години на XIX век чешкият учен Константин Иречек пише: „Днес е Гергьовден, много агнета.”

„Постоянно само агнешко“, добавя Иречек в дневника си от 1884 г., когато говори за „еднообразието в храната“ в столицата.

Строгият пост и разнообразните възможности на богатите

За детските си години в столичния град и микробиологът акад. Владимир Марков описва красноречиво как на Гергьовден задължително се пече агне.

Гергьовден между войните

Традициите се спазват и в междувоенния период. Журналистът и писател Драган Тенев си спомня как през 20-те години на XX век, когато живее в центъра на София, задължително се яде печено „гергьовско“ агне.

Само един път си позволихме да се нахраним хубаво, с агнешко печено, защото беше Гергьовден.
Ангел Каралийчев

Писателят Ангел Каралийчев, по това време студент в столицата, пише след години за същото десетилетие: „Живеехме в оскъдица и най-често ходехме да се храним в гостилница „Раслатица“ на ул. „Сердика“, където ядяхме само по една чорба и много хляб (...). Спомням си много добре, че само един път си позволихме да се нахраним хубаво, с агнешко печено, защото беше Гергьовден.“

Гергьовден е и празник на някои еснафски готварски дружества като „Св. Георги“, които го отбелязват подобаващо. Тук е особено известна фигурата на готвача Захари Миленков. Всяка година сдружението празнува Гергьовден в известната бирария „Батенберг“.

Докато в градовете постът се разхлабва, в селата той продължава да е строг - дори когато Великден е дълго преди Гергьовден в календара. „По селата не се яде агнешко преди Гергьовден“, пише през 1937 г. д-р Анна Хаканова.

„В градовете за Великден се пече агнешко месо, обаче народът не обича да яде агнешко преди Гергьовден”, пише още тя. По това време става видима тенденцията в градовете да расте консумацията на месо и хората да не се придържат толкова строго към поста.

Социалистическият Ден на овчаря

Гергьовското агне е особено устойчиво и по време на социализма. Официално тогава денят на св. Георги се превръща в Ден на овчаря.

В условията на господстващата атеистична идеология на режима двусмисленото отношение към традиционните празници се проявява в усилията за възстановяване на някои обичаи като лазаруването и коледуването.

Осъвременяват се също Бабинден, Трифон Зарезан и не на последно място - Гергьовден, с характерното за тогавашната трапеза агне.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Стефан Дечев

Свободна Европа