Велика събота е - последният ден от Страстната седмица преди Великден. На този ден се отбелязва престоят на тялото на Исус Христос в неговия гроб. През този ден Църквата в своите последования и молитви възпоменава телесното погребение на Исус Христос и слизането му в Ада.

Велика събота e "най-благословеният седми ден", с който приключва Страстната седмица. Това е най-дългата седмица в годината,когато постът е най-строг. Тази седмица се свързва със страданията Господни. На Велика събота се служи утреня, която започва привечер на предния ден - Велики петък.

На Велика събота християнските православни семейства полагат последни усилия за посрещането най-големия празник - Възкресение Христово. Тогава обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци. Разрешено е боядисването на яйца.

Тогава се принася в символична жертва и пасхалното агне. По правило първото боядисано яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна сила. В някои краища на страната ни дори се пазели черупките от първото яйце, които били добавяни към тестото при приготвянето на ритуални хлябове за други празници през годината както и служели за лек при болести. 

На други места пък първото яйце задължително се пази до иконата през цялата година, а вечерта преди Възкресение се заравя в земята за плодородие и благоденствие в дома.