Съветите на доц. Людмила Нейкова, ръководител на Клиника по спешна токсикология на ВМА
В очакване и организиране на най-светлия и красив християнски празник – Великден, не се замисляме за „коварните“ предизвикателства пред нашето здраве, пише dariknews.bg. Радостният празник е предшестван от строг великденски пост с много хранителни ограничения, а богатата трапеза е задължителен елемент за тържествено отбелязване на събитието. На великденската трапеза у нас задължително присъстват варени яйца, козунаци, салати и агнешко.
Основен продукт на великденската трапеза са боядисаните яйца. Най-важният цвят е червеният, който се получава от оцветителя Е102. В списъка с оцветители са Е110 – използван за жълто, Е131 – за синьо, Е142 – за зелено. Тези оцветители са разрешени за употреба у нас, тъй като България се придържа към общите европейски изисквания и пазар. Въпреки това багрилата могат да предизвикат различни прояви на алергия - обриви, отоци, зачервяване на кожата и сърбеж, предупреждава доцент Людмила Нейкова, която е ръководител на Клиника по спешна токсикология на ВМА.
Яйцата имат пори в черупката си, а през тях боята прониква във вътрешността, т.е. боята е обагрила и белтъка на яйцето. Затова е препоръчително да се бели не само черупката, но и ципата на яйцето. Отчетени са данни, че боите за яйца съдържат съставки, които при редовна и прекомерна употреба предизвикват хиперактивност и когнитивни затруднения в детска възраст. В последните години се наблюдава тенденция боите за яйца да са изцяло от органични продукти (черупки от орехи, обелки от кромид, сок от червено цвекло, касис, куркума, лилаво зеле, спанак и други).
Освен с алергия, често консумацията на яйца се асоциира с хранителни токсикоинфекции например салмонела. Симптомите обикновено се появяват 6 до 48 часа след консумация на заразена храна, но инкубационният период може да бъде и по-дълъг. Бързото обезводняване, воднистата и зловонна диария са основни симптоми. Затова варенето трябва да е минимум 10 минути, като жълтъкът не трябва да бъде оставен в течно или полутечно състояние. Яйцата трябва да се съхраняват не на стайна температура, а в хладилник. Така срокът им на съхранение се удължава до 10 дни след сваряването им и последващото боядисване.
Плодове и зеленчуци, които се консумират в свеж вид, също могат да послужат като фактор за предаване на салмонелната инфекция, алармира доц. Нейкова. От значение е и количеството консумирани яйца. Не бива да се изяждат повече от 2 яйца наведнъж и най-много 3-4 на ден. В противен случай жълтъкът може да провокира жлъчни спазми, а белтъкът – алергични реакции. Особено рисково е приготвянето на сурови яйчни кремове и домашна майонеза, при които яйцата не се подлагат на термична обработка.
Умереност се препоръчва и при прекъсване на дългия, строг пост. Преяждането е един от великденските рискове и може да доведе до много неприятни последствия като стомашно-чревни разстройства (гадене, повръщане, диария, коремни колики), световъртеж, дехидратация, ниско артериално налягане, колапсни състояния. Храносмилателната система се претоварва, като резултатът е неефективно разграждане и усвояване на храната. Наблюдават се сънливост, умора, ускорен пулс, главоболие, казва още специалистът. За да се избегне преяждането, е добре да се консумират разнообразни свежи сезонни салати. Храненето да е бавно, на малки порции, като не бива да се прекалява с количествата. Пролетните салати и зеленчуци съдържат дефицитни вещества и витамини. След зимните месеци могат да съдържат и нитрати. Сами по себе си нитратите не са токсични, но рискови за здравето са образуващите се при метаболизма им нитрити и нитрозамини.
Снимка: iStock
Нитритите се свързват с хемоглобина в кръвта (образува се метхемоглобин) и се възпрепятства преноса на кислород до органите и тъканите. Нитратите са най-опасни, когато са превърнати в нитрити преди постъпването им в организма. Условия за това са неправилното им съхранение, готвенето – най-вече при пържене. При намалена киселинност на стомашния сок нитритите могат да се превърнат в нитрозамини, които имат канцерогенно действие. При постъпването на големи количества нитрати в организма, след 4 до 6 часа се появяват симптоми като гадене, задух, диария, цианоза (посиняване) на кожата и видимите лигавици. Съобщава се за слабост, замайване, главоболие, сърцебиене, понякога и припадъци. Може да се изявят алергични симптоми, нарушения във функцията на щитовидната жлеза, на нервната система и други.
При избора на салати е добре да се подбират тези, които са свежи, без пожълтели и изгнили листа. Размерът им също има значение – колкото по-голям е, толкова повече химия е вложена. Листните зеленчуци е добре да се измият с течаща вода (листо по листо). Най-богати на нитрати са марулите, пресният чесън и зелен лук, спанакът и червеното цвекло.
Традиция за Великден е приготвяне на агнешко и ярешко месо. То е богато на цинк, на белтъчини, желязо, магнезий, фосфор, витамини от група В. Ако го печем бавно, мазнините от агнешкото се отделят. Здравословно е то да не се яде горещо, а с температура около 30ºС, да се отдели от него лойта, която е с много холестерол, пояснява доц. Нейкова.
Традиционен елемент са и козунаците, които съдържат много калории, добавки (стабилизатори, оцветители и други), поради което е задължително да се консумират с мярка. Съчетаването им с натурално кисело мляко е препоръчително, защото в гастроинтестиналната система се внасят пробиотици, нужни за доброто храносмилане.
Снимка: iStock
Големият празник не е причина за злоупотреба с алкохол. Той разширява кръвоносните съдове и може да предизвика мигренозни пристъпи при хора, склонни към такива. Главоболието е основната характеристика на махмурлука и причините за появата му е дехидратацията и „свиване“ на мозъка. Алкохолът дразни стомаха и увеличава отделянето на стомашна киселина – клинично изявена с гадене и стомашно разстройство. Освен етанол и съединения, в алкохолните напитки (конгенери и сулфити), особено разпространени в по-тъмните питиета, допринасят за по-тежък махмурлук.
Ако след дълъг пост изведнъж се прекали с храна и алкохол, много лесно празникът може да се пренесе и завърши в болнична обстановка - в токсикология, инфекциозна клиника, дори и в хирургична такава. Нека бъдем отговорни и разумни!, апелира доц. Нейкова.
