Постоянни промени на промени на промените; много цели с малко резултати; общо правителство на партии, които отричат да са в коалиция; планирана, но неосъществена ротация и пореден свален парламентарен председател - най-общо така изглежда равносметката за отиващоо си 49-о Народно събрание. Знаково за цялото си неособено логично, то приключи работата си с ден, в който имаше ... две извънредни заседания, на които депутатите почти изцяло забраниха рекламата на хазарта и приеха президентското вето на закона за насърчаване на инвестициите.

Този парламент успя да излъчи редовно правителство, макар и останало на власт едва година. Мнозинството започна съдебната реформа, но я остави „на хартия“ - беше създадена новата антикорупционна комисия, но тя не беше попълнена и старото ръководство остана начело на нов орган с разширени правомощия. Конституцията най-сетне беше изменена, но не и останалите закони, с които реално реформата щеше да се осъществи. Три пъти беше преработван Законът за съдебната власт, но ключовите промени така и не стигнаха до парламента, след като служебният кабинет удължи срока за обществено обсъждане.

Пет дни избор и освобождаване на финала

След серията кратки парламенти и поредицата предсрочни избори и служебни правителства 49-ото Народно събрание издържа цяла година и 17 дни. То беше оглавявано от Росен Желязков от ГЕРБ, който чийто избор продължи пет дни. За този период се водиха политически преговори, по време на които съпредседателят на „Продължаваме промяната - Демократична България“ Асен Василев за първи път заговори за ротация - на председателя.

Желязков беше избран за председател на парламента по силата на „джентълменско споразумение“, съгласно което след три месеца начело трябваше да застане Никола Минчев от „Продължаваме промяната - Демократична България“. На ротационен принцип заработиха и някои от парламентарните комисии като правната и конституционната. По-късно сроковете бяха удължени на шест и на девет месеца, така че ротацията на председателя на парламента да съвпадне с ротацията на премиерите. Такава нямаше и заради това не беше сменен и председателят на Народното събрание. Вместо това три дни преди ваканцията и практическото разпускане на този парламент Желязков бе свален с гласовете на всички парламентарни групи, с изключение на ГЕРБ и ДПС.

Завръщането в Партийния дом

От септември 2023 г. парламентът се премести за пореден път в сградата на бившия Партиен дом. Това стана с обещанията, че този път парламентарните репортери няма да бъдат изолирани и ще им бъде осигурена нормална работна среда. Вместо това ги посрещнаха забрани за достъп, ограничителни табелки и въженца и липса на интернет. Възможността за неформални разговори бе силно ограничена, поради което малкото пространство пред пленарната зала се превърна в работно място, на което репортери, фотографи и оператори са принудени да работят насядали по земята и да задават въпроси между два асансьора и заключени врати. Беше изготвена подписка с искане за нормални условия, подписана от над 80 журналисти - повече от всяка парламентарна група, но тя не бе уважена.

Аргументът за преместването беше, че историческата сграда на Народното събрание се нуждае от ремонт, но такъв и до днес не е започнал. Вместо това пленарната зала се оказа достъпна като трибуна за предизборна агитация.

Съдебната реформа пак се отложи

Парламентът започна с амбициозната заявка за съдебна реформа, която да доведе до ефективно правосъдие. Това беше и един от основните аргументи, за да се пристъпи към съвместно управление между демонстриралите пълна непримиримост до този момент политици от ГЕРБ, „Продължаваме промяната - Демократична България“ и ДПС.

В края на май 2023 г. депутатите приеха механизма за разследване на главния прокурор. През септември мина и Законът за противодействие на корупцията, с който до март 2024 г. трябваше да се формира новата антикорупционна комисия. Това обаче така и не стана, въпреки че процедурните правила са внесени. Те останаха неразгледани, а старото ръководство остана начело с разширени правомощия. За следващ парламент остана и заявката за закон за отнемане на незаконно придобитото имущество.

На 20 декември бяха окончателно приети промените в конституцията. За да влязат в сила голяма част от ключовите разпоредби обаче, трябваше да бъдат приети нов закон за съдебната власт и закон за служебните кабинети. До тях така и не се стигна. Така съдебната реформа - свързана с избор на нов Висш съдебен и Висш прокурорски съвет и последващо избиране на нов главен прокурор, се отложи за неясното бъдеще. А назначаването на служебен кабинет предизвика множество затруднения и заплашваше да изправи страната пред управленска криза.

Ключовите решения

•     Законът за защита от домашното насилие бе приет на 21 юли 2023 г. и поправен на 7 август същата година с въвеждането на понятието „интимна връзка“.
•     Законът за съдебната власт е изменян три пъти - веднъж през август и два пъти през септември 2023 г.
•     През септември мина, а през ноември и декември беше променен законът за прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.
•     Законът за енергетиката е изменян само два пъти - през ноември и февруари.
•     На 1 декември парламентът ратифицира договора за придобиване на бойни машини Страйкър.
•     На 1 февруари 2024 г. бе гласуван законът за БНБ, който е ключов за приемането на еврото. Той бе променен в началото на април.
•     На 26 февруари минаха и промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, с който с 30% бяха увеличени заплатите в армията.

Регулаторите отново остават непопълнени

И този парламент не успя да избере нови членове на регулаторите и контролните органи в държавата. Броят на позициите, които подлежат на попълване, вече наближава 100.

Изключенията бяха няколко:

•     за Сметната палата, чийто председател беше сменен по спешност с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП и начело беше избран Димитър Главчев, в момента е служебен премиер
•     за управител и подуправители на Българската народна банка - Димитър Радев беше преизбран на поста, а за негови заместници бяха излъчени Андрей Гюров (ПП - ДБ) и Петър Чобанов (ДПС)
•     за Конституционния съд, където влязоха Борислав Белазелков (номиниран от „Продължаваме промяната - Демократична България“) и бившата председателка на групата на ГЕРБ Десислава Атанасова.
•     за Националната здравноосигурителна каса, където първоначално бяха избрани Станимир Михайлов за управител, а Момчил Мавров за негов заместник. След спор между ГЕРБ и „Продължаваме промяната - Демократична България“ и двамата подадоха оставки. В последните дни на парламента и в разрез с правилата Михайлов бе отстранен и касата пое Мавров. Така номинираният от ГЕРБ кадър застана начело на касата, която тази година оперира с бюджет от над 8 млрд. лв.

Разцепени групи, имунитети и временни комисии

В този парламент имаше два неуспешни вота на недоверие срещу правителството на Николай Денков. В последните дни беше внесен и трети - но срещу служебният кабинет. Гласуване по него нямаше, защото искането за него е недопустимо от гледна точка на конституцията.

Имаше множеството поискани имунитети - на лидерите на ГЕРБ и на „Продължаваме промяната“ Бойко Борисов и Кирил Петков, на Даниел Александров от ГЕРБ, на независимия Радостин Василев и на Димитър Аврамов от ДПС. С тях се занимаваше временна комисия, която се оказа една от многото в това Народно събрание.
Депутатите си създадоха общо 11 комисии, сред които бяха още тази за сигурността на машинното гласуване, за организацията на мирния протест срещу ръководството на Българския футболен съюз, за „Боташ“, Марин Божанов, Глеб Мишин, пътната карта за „Турски поток“ и скандала в митниците. Нито една от тях не постигна нищо освен скандали и размяна на обвинения в парламента.

В 49-ото Народно събрание имаше и много размествания. Първо Радостин Василев напусна парламентарната си група, след като огласи запис от заседание на ръководството на „Продължаваме промяната“. През 2024 г. го последваха и трима отцепници от „Възраждане“ - Иво Русчев, Александър Арангелов и Николай Дренчев.

След местните избори бившият лидер на ДПС Мустафа Карадайъ се оттегли от председателското място в парламентарната група заедно с поста начело на партията. След това спря да участва и в работата на парламента, макар формално да е депутат. Отсъствията му се извиняваха от Делян Пеевски, благодарение на което Карадайъ продължаваше да получава заплата. Познатата като „Мис преференция“ Славена Точева от ГЕРБ също бе сменена след местните избори, при които партията на Бойко Борисов отстъпи Варна на Благомир Коцев от „Продължаваме промяната - Демократична България“.

Наследството за следващия парламент

Този парламент остави голямо наследство от започната, но останала недовършена работа за 50-ото Народно събрание. И така и пред следващата легислатура ще стои на дневен ред попълването на вакантните над 90 позиции в ключови държавни регулатори и институции.

Ключово е и приемането на останалите три мерки по Плана за възстановяване и устойчивост - поредни поправки в Закона за лицата, подаващи сигнали, приемането на Закона за несъстоятелност на физическите лица, по-познат като закона за личния фалит, както и приемането на процедурни правила за избор на членове на антикорупционната комисия. Освен това трябва да се гласува нов закон за отнемане на незаконно придобито имущество, а след това да бъде създадена и попълнена новата комисия.

През юни на дневен ред ще е и новият Закон за съдебната власт. Тук ключово е дали и какви поправки по него ще направи служебния правосъден министър Мария Павлова, доскорошен зам. главен прокурор, която вече удължи сроковете за обществени обсъждания на текстовете и без изненади по тях започнаха да се леят негативни становища. След приемането на текстовете ще може да се отключи процеса по избор на новите Висш прокурорски съвет, Висш съдебен съвет, а след това и на нов главен прокурор.

Нагласите на партиите в отиващия си парламент е повторно да бъде отворен и Изборният кодекс. Това означава, че и тази задача остава за депутатите от следващото Народно събрание.