ДМС-та, командировъчни, ВИП-зали, протоколни подаръци - това вече не е публична информация
Кой министър ползва ВИП-а на летище София? Колко ни струва това? Къде ходи и какъв е резултатът от тези разходки? Колко плаща на съветниците си? А за бонбони? Ще останете изненадани, че това хем е публична информация, хем е дълбока тайна.
Темите са част от цял вагон парламентарни въпроси от отиващите си депутати до вече бившите министри. На пръв поглед - голяма прозрачност и парламентарен контрол. На втори - повечето отговори са скрити от обществеността зад порочен прочит на защитата на личните данни и стават достояние само на попиталите депутати. За някои от питащите е въпрос на принципи информацията да бъде на светло, където й е мястото. За други обаче потайността е добре дошла, а сведенията моментално влизат в предизборния арсенал.
Парламентът вероятно кара последната си седмица, и то насред изобилие от големи скандали. Правителството е ново и като всяко от последните служебни правителства се държи съвсем като редовно, като на свой ред генерира скандали. На този фон може би няма съществено значение колко е похарчил за бонбони кабинетът на Денков, нито пък кои бяха повече туристи, отколкото министри. Въпросите няма да оставят следа в историята, но отстъплението от трудно извоюваната прозрачност, на което техните скрити отговори са признак, вероятно ще се окаже доста по-упорито.
Съучастници в тази епидемия от тайни има от всички замесени страни. Част от информацията е скрита още с предоставянето на отговорите, в които изрично е упоменато, че същинските данни са в таблици и приложения, предназначени само за очите на адресата. Където не се е скрил министърът, наред идва парламентарната администрация. „Сега“ попита защо получените в рамките на парламентарния контрол данни за похарчените пари за командировки, ДМС-та, възнаграждения и 100% авансово платени договори не са публикувани на сайта на Народното събрание. От администрацията ни отговориха, че във въпросните приложения се съдържат лични данни и затова не ги качват.
Парламентарната администрация не е никак последователна
като пазител на тайните. Командировките по едно време бяха на мода. Пръв за тях започна да пита Цветан Предов (ИТН). Част от отговорите до него бяха публични - от тях разбрахме за 67-те командировки на предишното ръководство на социалното министерство. След Предов почти аналогични въпроси зададе и Христо Гаджев от ГЕРБ. Тук вече всички отговори са предназначени само за него, включително и за вече известните пътувания на Шалапатова и Динкова.
Тайна ли е колко от нашите пари харчат за командировки управляващите? „Командировъчните разходи на лица, заемащи висши държавни длъжности, не са защитени лични данни, а обществена информация за разход на публични средства и следва да се предоставят на гражданите. По въпроса има категорична съдебна практика по Закона за достъп до обществена информация. Върховният административен съд е приел, че тези средства са свързани не с физическото лице, а с публичната длъжност, която то заема“, коментира пред „Сега“ адвокат Александър Кашъмов.
Депутати, които са задали въпросите до министрите, също изразиха мнение пред „Сега“, че информацията трябва да бъде публична. И допълват, че в предоставените отговори често става дума за големи разхищения на средства. От отговора на вътрешния министър Калин Стоянов например разбираме, че задграничните командировки са описани в таблица от 5 страници - впечатляващ обем, като се има предвид, че става дума за
министерство на вътрешните, а не на външните работи
Още по-скандално е, че под общата тайна попадат и целите на командировките, както и резултатите от тях - теми, включени в серията от въпроси, зададени от Христо Гаджев. С други думи, някой някъде е решил, че публиката няма право да знае дали един министър е успял само да хване зимните разпродажби и да направи брънч с интернационалното ято на други като него, или е свършил нещо полезно по време на n-тата си командировка до Париж.
Пълна секретност обви и основните и допълнителните възнаграждения на най-сенчестата част от централната администрация - съветниците на министрите. Скандалите с неслучайните имена, които изскачат от този сив ешелон, техните задачи и тяхното заплащане са традиция за всяко правителство след Прехода. Това обаче не легитимира стремежа на всяка цена тази част от управлението да бъде запазена в сянка. На тази тема са посветени над 20 въпроса на Делян Добрев до бившите министри. Всички са отговорили, но единственото, което публиката разбира от отговорите е, че в политическите кабинети на предишното правителство има 174 души. Не просто допълнителното материално стимулиране и възнагражденията им са тайна, а нямаме право да знаем и колко ни струват целокупно по министерствата. Оправданието е отново защитата на личните данни.
Новата мода на секретност е застигнала и една доста старомодна привилегия, която отдавна не е влизала в общественото внимание - преминаването през ВИП А (Правителствена зала) на летище София. Кой я ползва и колко ни струва това е друг парламентарен въпрос от Христо Гаджев, на който той е получил писмени отговори, които не са достояние на обществеността.
Тайна се оказват и
протоколните разходи на министерствата,
въпреки че цветята, бонбоните и кафетата не би следвало да притежават лични данни. И тук единствено социалното министерство се оказа от светлата страна на тайната, тъй като научихме колко пари са дадени за лаптопи, протоколни срещи и подаръци. Другите своевременно скриха тази информация.
По линия на търговската тайна пък вероятно няма да научим кои компании получават изключителната привилегия да получават 100% авансово парите си по договори с централната администрация. Тук също липсва последователност, защото при едно министерство информацията е публична, може би защото става дума за скромно плащане за паркоместа. Тайна са вече и прословутите договори за външни услуги - друга дългогодишна порочна практика на министерствата.
„Щом договорите се плащат с публични средства и едната страна е публична институция - министерство или друга, тогава задължително следва да се предостави размера/цената на договора. Това е изрично записано в допълнителната разпоредба на ЗДОИ. Изключение от това задължение може да има само ако търговецът успее да обоснове надделяващ обществен интерес тази информация да бъде запазена в тайна“, коментира по този повод адвокат Кашъмов. Същото се отнася до договорите за консултантски услуги и процесуално представителство. Тук като минимум следва да бъде предоставена информация за цената на договорите, допълва той.
Потайните ъгли на управлението, както стана дума, лесно се вземат на въоръжение в кални битки. Вече видяхме пример за това с обградения от врагове бивш здравен министър Христо Хинков. Той беше попитан от Костадин Ангелов (ГЕРБ) за възнагражденията в политическия му кабинет. Отговорите надлежно бяха изтрити от публикувания писмен отговор, но Ангелов - техният единствен доверител, ги спусна контролирано до определени медии и така те бяха използвани за още една атака срещу Хинков.
Повечето от депутатите, ангажирани в тези битки, са твърдо на страната на публичността и нямат нищо против да оповестят данните, веднъж щом ги комплектоват и обобщят. Това обаче няма да заличи неприятното усещане, че чиновническата класа днес си връща номенклатурното високомерие отпреди Прехода и става толкова недосегаема и непроницаема, колкото беше при Тодор Живков. Простодушното изкушение на командировката и протоколният бонбон са първи признаци на това забравено състояние на духа.
