Темата накратко

• В края на работата на настоящото НС четири ключови реформи продължават да отлежават и това блокира второто плащане по Плана за възстановяване
• Депутатите от ГЕРБ и ДПС същевременно отложиха и премахването на регулираните цени на тока на пазарите на едрo, което също е ключово условие за изпълнението на Плана
• Така според източници в Брюксел целият български план върви към провал.

България е напът да пожертва милиарди европейски средства, с които може да модернизира различни сфери на икономиката си, защото не може (или не иска) да направи нужните реформи. Това е неизбежният извод от отлагането на промените, които биха отпушили 5.7 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Тези средства не само че закъсняват засега, но е възможно никога да не дойдат, защото според източници в Брюксел целият български план върви към провал.

Причината е, че за първи път европейските средства изискват реформи, и то не само на хартия, а реални действия за нормативни и практични промени в енергийния сектор, правосъдието, икономическата конкурентоспособност и т.н. България обаче отказва да го направи и, изглежда, не се притеснява да плати тази висока цена.

Според заложения график в първата половина на 2024 г. страната вече трябваше да работи за 4-то плащане (от общо девет) по плана. Дотук обаче е факт само първото - за 1.3 млрд. евро. В Народното събрание дълго отлежават четири ключови акта, които се очакваше да бъдат приети още миналата година, за да се случи второто плащане. Време за това обаче вече почти няма на фона на задаващите се нови избори през юни.

В добавка е и решението (минало с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП и "Възраждане") на второ четене в Комисията по енергетика на НС да се отложи с година премахването на регулираните цени в пазара на тока на едро, което пък означава и удължаване на държавната помощ за ТЕЦ-овете. Либерализацията на пазара на електроенергия е ключова реформа по плана, а с бламирането й в последния момент - вероятно с предизборни цели, депутатите поставят под риск целия оставащ финансов механизъм за над 4 млрд. евро по плана. Финансирането за трансформацията на трите въглищни региона, което е допълващо към Плана за възстановяване, също може да бъде засегнато. Двата инструмента са допълващи се, но удължаването на живота на ТЕЦ-овете чрез субсидии, може да засегне ангажиментите по териториалните планове за справедлив преход.

Но не само планът е проблем. Пандемията и усилията на ЕС за зелен преход доведоха до рекорден бюджет за подкрепа на страните членки. От 2021 г. България можеше да инвестира в икономиката си над 66.8 млрд. лв. (в т.ч. новите кохезионни програми, довършването на стария програмен период, земеделските плащания и ПВУ). Парите изискват повече усилия и конкретни реформи, а България предпочита да бездейства. Това я постави на дъното по усвояемост на средствата в ЕС и от нетен бенефициент от европейския бюджет рязко я превърна в нетен платец, т.е. за първи път страната ни внася повече средства, отколкото получава.

Проблемът с второто плащане

Сигналите, че нещо не е наред с второто плащане, са от месеци. В края на 2023 г. България подаде документи за оценка на 57 етапа и 5 цели по него, ясно осъзнавайки, че не си е свършила още работата поне по четири реформи. "Още в края на миналата година всички действия, които зависеха от Министерския съвет, са направени и законопроектите са внесени в Народното събрание", обяви пред журналисти в парламента бившият премиер акад. Денков. И на практика обвини за това ГЕРБ, като каза, че промените не са били задвижени в парламентарните комисии, на които председатели са депутати именно от ГЕРБ.

Сред четирите още неприети закона са този за несъстоятелност на физическите лица (минал на първо четене от Народното събрание на 15 юни 2023 г.). Друг е Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (т.нар. whistleblowers), който бе приет през февруари м.г., но бе критикуван от ЕК, защото по настояване на ГЕРБ защитата на подателите на сигнали бе ограничена за срок от две години. В парламента са внесени нужните корекции - от Надежда Йорданова и група депутати от ПП-ДБ, но те така и не стигат до дневния ред.

Висящи са и процедурните правила за избор на членовете на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Законовият срок изтече на 8 януари. На 6 март от ПП-ДБ внесоха проекторешение за приемане на правила, с които да стартира новата комисия, но от ГЕРБ ги обвиниха, че са "присвоили" проекта от председателката на антикорупционната комисия в парламента Рая Назарян (ГЕРБ). На 3 април от партията на Борисов също внесоха проект и даже бе заявена готовност веднага да се гласува. Това обаче така и не се случи и шансът да се форсира е минимален.

Приемането на "Пътна карта за неутралност по отношение на климата" - друг ключов документ, също изтърва последния влак. Тя бе внесена преди броени дни от ГЕРБ и влезе в дневния ред на последната седмица на депутатите (гласувана на първо четене на енергийна комисия в сряда, но отпаднала от гласуване в пленарната зала в четвъртък).

И докато за тези нормативи все пак има минимален шанс (последният редовен работен ден на депутатите е петък, 26 април, но парламентът все пак може да се събира извънредно), то решението за отлагането с година на премахването на регулираните цени на тока изцяло обърна ситуацията. На практика страната ни отказва да изпълни вече поет, извършен на документи и ключов за второто плащане ангажимент за либерализация на пазара на едро на електроенергия. Така и Националната електрическа компания ще запази още 12 месеца статута си на обществен доставчик на електричество за домакинствата.

Проблемът не е в цените на тока за домакинствата, както го представят политиците, първо говорим за цените на пазара на едро и с действията си депутатите на практика удължават подкрепата за въглищните централи, а синдикатите настояват тя да остане и до 2030 г., твърди Мартин Владимиров, енергиен експерт в Центъра за изследване на демокрацията.

"Това бе ключова реформа в енергетиката. И дали ще постави под въпрос цялото второ плащане според методиката на оценка, или ще засегне принципно всички останали плащания по Плана за възстановяване и устойчивост, ще бъде решение на ЕК", коментират още експерти, с които "Капитал" разговаря.

Според Владимиров, освен че застрашава Плана за възстановяване, решението може да постави България под сериозни санкции за неспазване на европейското законодателство за нулева държавна помощ към високоемисионни въглищни централи след средата на 2025 г.

Сценариите занапред

Планът за възстановяване реално е политически Франкенщайн: по него първо работи кабинет на ГЕРБ, после бе подаден и одобрен при правителство на ПП, започна изпълнение при служебните правителства на Радев. В крайна сметка в него са заложени реформи за милиарди евро, по които обаче има нулево политическо съгласие. В същото време няма и административен капацитет рланът да бъде предоговорен. В добавка са продължаващата политическа криза и неспирният цикъл от нови избори, който води до популистки решения. Закономерният резултат е, че България е пред реален риск да загуби всичко.

Официално от ЕК коментираха за "Капитал", че са запознати с предложението за отлагане на либерализацията на пазара на електричество и следят внимателно дали промените ще бъдат окончателно приети.

По отношение на второто плащане двумесечният срок за оценка на извършените реформи и цели е минал, но България не е предоставила нужните доказателства за напредък по заложените критерии. Така процесът е замразен, но подобна процедура не е необичайна и е била използвана и при други членки. Тя дава възможност за удължаване на срока за оценка, за да се даде достатъчно време на българските органи да си свършат работата.

Експерти в Брюксел неформално споделиха пред "Капитал" два възможни сценария занапред. Според методологията на оценка на ЕК има вариант да се изплати само някаква част от 623 млн. евро по второто плащане в зависимост от свършената работа. "Тогава обаче имате 6 месеца да изпълните останалото", казват експерти, което изглежда нереалистично на този етап.

Втората и по-вероятна възможност е България тихомълком да се откаже от второто плащане и от плана като цяло.

Това не изглежда нереалистично, докато депутати си прехвърляха топката в Народното събрание, зам.-председателят на парламентарната енергийна комисия и депутат от ПП-ДБ Радослав Рибарски предупреждаваше за сериозни последствия за оставащото финансиране по плана за възстановяване. Делян Добрев от ГЕРБ му опонира, че вината е на ПП-ДБ, които са договорили датата за излизане на свободния пазар на ток, а държавата не е подготвена. "Ако либерализацията се случи сега, домакинствата ще плащат с 20% по-скъп ток", заяви Добрев.

Без изпълнение на ключови цели от второто плащане пътят напред е почти невъзможен. "При добра политическа воля реформите да се случат могат да бъдат обединени плащанията - по примера, по който действа Полша в момента. Въпреки че забавянето по ПВУ не е като при кохезионните пари, и там срокът от 2026 г. е строго определен", коментират източници от ЕК.

Официално от Брюксел казват, че "приканват България да изпълни бързо реформите и инвестициите, предвидени в плана, за да може и бързо да финализира главата REPowerEU, която "отключва" още около 500 млн. евро. България е сред малкото държави в ЕС, която още не е получила средства по тази линия.

Реалният въпрос обаче е имат ли депутатите (в момента управлението изглежда под контрол на ГЕРБ и ДПС) изобщо желание да довършат реформите. И отговорът сякаш натежава повече към "не".