За пореден път реформата в енергетиката се отлага и в резултат вероятно ще доведе до това, че страната ще загуби очакваните 1.3 млрд. лв. по Плана за възстановяване (ПВУ). Причината е, че на предпоследното заседание на 49-тото Народно събрание депутатите отложиха с една година либерализацията на пазара на електроенергия на едро.
Предложението беше подкрепено на второ четене със 152 гласа „за“ от парламентарните групи на ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“. „Против“ и „въздържал се“ гласуваха единствено „Продължаваме промяната - Демократична България“.
По сега действащия Закон за енергетиката либерализацията на електроенергията поетапно трябваше да започне от 1 юли 2024 г. - когато Националната електроенергийна компания (НЕК) щеше да престане да бъде обществен доставчик, а вместо това електроразпределителните дружества на ток да поемат тази функция, и да завърши с излизането на бита на свободния пазар на ток от началото на 2026 г.
Иначе казано това означава, че трите електроснабдителни дружества в страната - „Електрохолд“, ЕВН и „Енерго-про“ щяха да купуват нужната енергия от борсата и всеки месец да я продават директно на битовите крайни потребители като Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да определя компенсация за покриване на част от разходите им, а Министерския съвет да определи с Наредба цената, по която да плаща битът.
Въпреки че промяната в Закона за енергетиката, с която се определиха сроковете за либерализацията на електроенергията за битовите потребители беше приета през септември 2023 г. с гласовете на ГЕРБ, „Продължаваме промяната - Демократична България“ и ДПС, сега партиите на Бойко Борисов и Делян Пеевски рязко смениха позицията си и заедно с опозицията - БСП, „Възраждане“ и „Има такъв народ“ предлагат отлагане на реформата.
От „Продължаваме промяната - Демократична България“ предупреждават, че Европейската комисия едва ли ще остане безучастна, тъй като страната е напът да изгуби 1.3 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост, тъй като в него са записани сроковете за пълната либерализация.
От останалите формации обаче продължават да твърдят, че ЕК не посочва конкретна дата за въвеждане на либерализацията, а и посочват, че парите по плана така или иначе няма да дойдат заради други законодателни мерки, които не са извършени. Вместо това политическите сили без „Продължаваме промяната - Демократична България“ казват, че ако не бъде отложено излизането на свободния пазар, това ще доведе до тежки социални проблеми заради „резкия скок на цените и невъзможността на битовите потребители да се приспособят към новите условия“.
При сегашните борсови цени на тока обаче подобни опасения са неоснователни, тъй като гравитират около нулата, а има и дни, в които са отрицателни. Много е вероятно през следващите месеци борсовите цени на тока да са дори още по-ниски заради свръхпроизводството на соларните централи и така не само да няма скок, а да има понижение на тарифите, посочва „Капитал“.
Друг аргумент срещу либерализацията, изказван най-вече от ГЕРБ и ДПС е, че няма достатъчно средства във фонда „Сигурност на енергийната система“ (ФСЕС), с които да се плащат евентуалните компенсации за бита, както и да се осигури ликвидност за електроснабдителните дружества. Тъкмо по тази причина Народното събрание задължи доскорошния министър на финансите Асен Василев да попълни фонда с 1 млрд. лв., но правителството сезира Конституционния съд за това решение.
Междувременно по време на дебата в пленарната зала лидерът на БСП Корнелия Нинова направи редакционна поправка и предложи либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители да бъде отложена не са една, а с три години, т.е. от 1 юли 2027. Преди това тя бе на среща с протестиращите миньори и заяви, че това е тяхно предложение. По думите ѝ системата не била готова за въвеждането ѝ. Предложението не беше прието.
Радослав Рибарски от „Продължаваме промяната - Демократична България“ изтъкна, че това ще лиши хората от постепенно преминаване към либерализиран пазар. Посочи и че цената на електроенергията от тецовете не влизат в електроенергийния микс, по който се формира регулираната цена.
„Цената, която се формулира при тях, е изключително висока заради въглеродните емисии. Ако те бъдат допуснати в този микс, ще се увеличат цените на тока. (...) Ефектът, който търсите, може да се окаже дефект“, заяви той.С протестиращите енергетици се срещна и президентът Румен Радев, който призова парламента да отхвърли либерализацията на пазара на електроенергия, дори да се наложи да бъдат използвани мотивите от ветото на държавния глава, което той наложи миналата година. Държавният глава обяви, че застава зад исканията на енергетиците и настоява за съхраняване на българската енергийна автономност.
