Колко ли хора биха излезли сега на протест срещу мафията? Гражданската енергия в България трудно ще бъде събудена, защото е трудно да продадеш няколко пъти едни и същи мечти. Има ли кой да извади „Пеевски“ от държавата?

Колко човека биха излезли днес на протести срещу „мафията в държавата“ както през 2013 или 2020 година - сто, двеста, хиляда… Никой от политиците, чийто път започна от площада на протестите, още не е пробвал да го направи - но пък отново отправят подобни послания. И макар корупционните проблеми на България и правосъдието, движено от задкулисни интереси, да не са слезли от дневния ред на обществото, гняв трудно ще избликне. Онези, чиито лица и имена бяха по плакатите на протестите като емблема на мафията, са ежедневно в телевизорите.

Преди 11 години, когато депутатите от БСП и ДПС избраха за шеф на ДАНС Делян Пеевски – по онова време депутат от Движението и медиен магнат, избухнаха многохилядни протести в София и страната, на които се издигаха плакати „Не на олигарсите в ДАНС!”, „Мафията си има правителство, дали ще има народ зависи от нас!”, както и снимки на Пеевски с надпис върху тях „Game Over“ (Играта свърши). По онова време депутатът от ДПС беше митична фигура - не се вясваше в парламента, медиите му стреляха по избрани цели, без да подбират средствата, а самият той избягваше всякаква публична комуникация.

„Кой“ в човешки образ

Най-голямата услуга за Пеевски, обявен за символ на завладяната държава, беше неговото „олицетворяване“ - придобивайки плът, кръв и визуализация в медийното пространство. Невидим за българското правосъдие и институции, с видима за САЩ и Великобритания корупция - заради която двете държави го санкционираха, той стана достъпен и работещ депутат, след като ДПС бе притурено към управляващото мнозинство ПП-ДБ - ГЕРБ-СДС.

Така Пеевски беше банализиран, превръщайки се в некоронован говорител на управляващото мнозинство, присъствайки редовно в новините, също като прогнозата за времето. Колко лош може да е човек, който безкритично бива приет от всички, в т.ч. и от онези, чиято гражданска енергия събуди не само опитът на Станишев и Доган олигарх да оглави контраразузнаването, а железният купол на институциите да пази модела „Пеевски“.

Но ето че „Пеевски“ стана Пеевски, (съ)председател на ДПС - част от конституционното и евроатлантическо мнозинство, съавтор и вносител на законопроекти заедно с лидерите на ГЕРБ и ПП-ДБ Бойко Борисов, Христо Иванов, Кирил Петков.

Какво се случва

През юни м.г. двайсетина души, призовани от БОЕЦ, се събраха пред парламента, за да протестират срещу участието на Пеевски в комисията за промени на Конституцията. Въпреки че симпатизанти на ПП и ДБ недоволстваха в социалните мрежи от включването му, неговото и на ДПС, в управляващото мнозинство и публичните му изяви като назидател, възмущението им остана „заключено“ в социалните мрежи. Даниел Лорер даже обяви, че Пеевски се е променил за добро и вече е станал говорител на европейските ценности.

След неуспеха на ротацията и разпадането на същото това мнозинство лидерите на ПП-ДБ посочиха Пеевски за виновник, а лидерът на ГЕРБ Борисов се изкара негова жертва. И сега те отново предлагат на избирателите да спрат Пеевски. Да не му се позволява да „презареди влиянието си в прокуратурата, службите, съдебната власт, регулаторите“, призова наскоро по БНР съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов. В предаването ЕвроДикоff пък съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков коментира, че Борисов е зависим от перманентната власт, която е в ръцете на един човек - господин Пеевски. Въпросът е може ли ГЕРБ да се откъсне от ДПС, след като лидерът е така впримчен.

Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река

Много е трудно да продадеш няколко пъти едни и същи мечти, казва Жоро Пенчев от Обединението за честни избори пред БНР. Експертът посочва, че последният голям пик на политическо раздвижване е бил през 2021 г. и нито „Има такъв народ“ (ИТН), нито ПП са успели да запазят инерцията. Обяснения от типа „честни сме, сгрешихме от неопитност“, дадени от Кирил Петков наскоро, нямат особен ефект. Когато си лидирал гражданско недоволство срещу статуквото, заявил си се като иноватор в политиката, бил си министър и премиер, тези оправдания не изглеждат уместни.

ГЕРБ обаче някак биват заобиколени в критиките от страна на ПП-ДБ, тъй като в коалицията си дават сметка, че те са техният (единствен) съюзник в парламента. Ситуационно, както се вижда в последните дни на 49-ото НС, като такъв се яви и БСП, която настоява да се осветят зависимостите в сделката с „Боташ“ - но това е заради разрива с президента Радев. Ценностно социалистите на Корнелия Нинова са по-близо до „Възраждане“ и в коалиционния кабинет с премиер Кирил Петков сработването скърцаше заради различните позиции относно войната в Украйна.

Преди изборите на 9 юни обаче на политическата сцена има прегрупиране. Зелено движение напусна „Демократична България“, а „Продължаваме промяната“ остана без „Средна европейска класа“ (СЕК), неин мандатоносител в първия вот, в който участва ПП. Зелените смятат, че доверието на много хора е било проиграно, а екополитики не са се случили. Лидерът на СЕК Константин Бачийски извади аргумента, че ПП била създадена да се бори срещу порочния модел, но се съюзила с него. (Същият Бачийски единствен от ПП-ДБ гласува за варианта на БСП в Закона за домашното насилие интимната връзка да е само между мъж и жена.)

След последните десет месеца гражданската енергия трудно ще бъде събудена. А въпросът „Кой ще извади „Пеевски“ от държавата“ чака своя отговор.