Ако спечели Тръмп, ''Ще влезем в тази нова мрачна ера с превръзка на очите''

в. Ню Йорк Таймс
Стивън Маркли

През 12-те години, които ми бяха необходими, за да напиша „Потопът“ - романа ми за климатичната криза, наблюдавах как хаотичното време, рекордните температури и шокиращите политически събития надминаха въображението ми. В книгата е описана критичната точка за човечеството, когато щетите стават необратими и основите на нашата икономика, политика и свят започват да се пропукват. Сюжетните точки, които измислих през 2010 г., се превърнаха в постоянен низ от заглавия през 2024 г.

Само през миналата година предупредителните знаци включваха рязко покачване на температурата на океаните, рекордна загуба на лед в Антарктика и най-високата средна глобална температура в историята на човечеството. Горските пожари, сушите, наводненията и екстремните метеорологични условия от всякакъв вид шокират дори учените, които поначало това работят - да изучават шокиращите неща. Това не е точно разказът, в който искаме да живеем.

И все пак сме тук и тази година зъбчатите колела на историята отново ще се задействат, когато поредните президентски избори ще се сблъскат с постоянната извънредна ситуация, в която живеем. Залогът на климатичната криза прави клишето „Това са най-важните избори в живота ни“ все по-вярно, защото на всеки четири години мизата се покачва стремглаво заедно с рекордите на един радикално нов климатичен режим.

Белият дом скоро може да бъде отвоюван от Доналд Тръмп, който нарече климатичната криза „измама“ и дори когато се отказа от това твърдение, настоя: „Не знам дали е причинена от човека“. Той демонстрира това свое мнение неколкократно. А и когато каза на един учен: „Ще започне да става все по-хладно, само гледайте“.

Напоследък много се пише за „Проект 2025“ - пътна карта от над 900 страници за втората администрация на Тръмп, съставена от консервативната фондация „Херитидж“. По отношение на климата докладът е лаконичен: „Климатичният фанатизъм на администрацията на Байдън ще се нуждае от преразглеждане от цялото правителство“.

Докладът препоръчва отмяна на Закона за инвестиции в инфраструктурата и работните места и Закона за намаляване на инфлацията, което ще унищожи данъчните облекчения, довели до инвестиции за стотици милиарди долари в чиста енергия, стартиране на откриването на заводи и създаване на работни места в почти всяко кътче на страната. Ще бъдат загубени и инвестициите в екологична справедливост - мерки, които целят намаляване на замърсяването в маргинализираните общности, осигуряване на достъпна чиста енергия и създаване на работни места в кварталите с ниски доходи. Що се отнася до електрическите автомобили, които са от решаващо значение за постигане на целите на страната в областта на климата, докладът препоръчва прекратяване на всички федерални мандати и субсидии.

Втората администрация на Тръмп най-вероятно ще издава разрешителни за сондажи и тръбопроводи за изкопаеми горива практически навсякъде, където има право на глас, ще премахне таксата за метан за производителите на нефт и газ, и ще премахне новите ограничения за замърсяване от автомобилите, камионите и електроцентралите. Почти сигурно ще отмени отказа на Калифорния да одобри по-високи стандарти по Закона за чистотата на въздуха, ще се опита да отмени Закона за антиките, използван за защита на застрашените ландшафти, и ще се опита да унищожи Закона за застрашените видове.

Но може би най-зловещото е, че президентството на Тръмп ще възпрепятства възможността на американците да разберат какво се прави с тях. Проектът 2025 предлага разформироване и приватизиране на части от Националната океанска и атмосферна администрация - федерална агенция, която изучава и наблюдава климата, и използване на изпълнителна заповед за „преструктуриране“ на Програмата за изследване на глобалните промени, очевидно за да се замъглят оценките ѝ за темповете на климатичните промени и потенциалното им въздействие. Ще влезем в тази нова мрачна ера с превръзка на очите.

В същността си г-н Тръмп е милиардер, който прави услуги на други милиардери, като намалява данъците им и премахва или не прилага правила, които защитават останалите хора от астма и рак. За четирите си години на поста той успя да премахне или влоши над 100 правила за опазване на околната среда, които донесоха смърт и страдание в реалния свят. Медицинското списание The Lancet изчислява, че само през 2019 г. тези политики са довели до 22 000 излишни смъртни случая от сърдечни заболявания, астма и рак на белия дроб, наред с други причини.

При всички нанесени щети г-н Тръмп и неговата администрация за щастие се оказаха некомпетентни да накарат правителството да изпълни намеренията си. Не бива да се заблуждаваме с мисълта, че той и съюзниците му ще бъдат хванати на калъп, както ги хвана изненадващата им победа през 2016 г. Това, което Проект 2025 демонстрира, е, че огромно количество мисъл е била вложена в това как да се унищожи капацитетът на правителството да приоритетизира защитата на околната среда, да провежда изследвания или дори да оценява научната стойност на нашето положение. Разбира се, най-лошият сценарий - пълна или частична отмяна на Закона за намаляване на инфлацията - ще зависи от състава на Конгреса.

Моят съвет е да не си разказвате успокоителни приказки за лека нощ за политическата устойчивост на този закон, когато толкова много от ползите от него ще са видими реално чак в следващите години.

Човек може да вземе документ като Проект 2025 и да крещи от покривите колко е краен. Човек може да се опита да използва цифри, за да опише тази опасност. Но всичко ще се окаже недостатъчно - и със сигурност и аз съм се оказвал недостатъчно убедителен в описанието на това колко страшно всъщност може да бъде едно второ президентско управление на Тръмп.

Не ограничавайте въображението си.

Самият г-н Тръмп показа какво мисли по темата по време на неотдавнашната си среща с ръководители на петролни и газови компании в Мар-а-Лаго, където, както съобщи „Вашингтон пост“, той казал: „Мразя вятъра“. (Има предвид ветрогенераторите, бел. прев.) Също така казал на ръководителите, че трябва да допринесат за кампанията му, така че неговата политика да бъде много по-добра за петрола и газа от тази на президента Байдън и че ще направи голяма част от това, което те искат, още „в първия ден“.

А скоро може да се окаже, че прозорецът на възможностите ни да предотвратим излизането на климатичната криза извън контрол ще се затвори. Глобалните емисии трябва да достигнат своя връх през това десетилетие и да започнат бързо да намаляват, за да има светът някакъв шанс да избегне катастрофалното затопляне. Когато започнах да пиша романа си, имахме около 20 години, за да изпълним тази задача. След изборите ще ни останат 62 месеца.

Това прави изборите през 2024 г. изключително важно събитие в контекста на климатичната криза. Въпреки редица насрещни ветрове, капацитетът на възобновяемата енергия отбеляза бум през миналата година, като се увеличи с 50 % в световен мащаб. Според Международната агенция по енергетика глобалният капацитет на възобновяемите енергийни източници е на път да достигне два и половина пъти повече от сегашните нива до 2030 г., което означава, че светът се приближава към постигането на ключовата климатична цел за утрояване на капацитета на възобновяемите енергийни източници до 2030 г. Рисковете от кризата нарастват бързо, но също така и нашият капацитет да се изправим срещу това предизвикателство с необходимата скорост и мащаб. Трябва на всяка цена да ускорим тази динамика.

Другият основен кандидат в надпреварата, президентът Байдън, е непоколебим привърженик на това ускоряване.

Напълно признавам, че г-н Байдън не беше моят първи, нито дори седми избор в първичните избори на демократите през 2020 г. И все пак, когато се стигна до огромното предизвикателство да се изправим срещу тази криза, аз съм му завинаги благодарен, че доказа, че съм грешал, постигайки победа, която променя играта, с най-малката разлика в Конгреса. Дори когато голяма част от останалата част от амбициозната политическа програма на г-н Байдън беше отхвърлена в Конгреса, едно нещо остана: реиндустриализация чрез инвестиции в чиста енергия.

Това доведе до приемането на Закона за намаляване на инфлацията - най-значимото законодателство в областта на климата, което страната някога е виждала, и по-важно постижение от Парижкото споразумение за климата. Само за две години този законопроект даде тласък на инвестициите в чиста енергия в Съединените щати и определи темпото, с което останалата част от света ще се конкурира в разрастващата се икономика на чистата енергия. Очаква се тези инвестиции да създадат повече от девет милиона работни места през следващото десетилетие. Този ръст на чистата енергия чупи рекорди не само по години, но и по тримесечия, като в края на 2023 г. инвестициите в чиста енергия и транспорт ще нараснат с 40 % спрямо последното тримесечие на 2022 г.

Тъй като тези отрасли на декарбонизацията се разпространяват във всеки щат и в много конгресни райони, животът и поминъкът на хората все повече ще се преплитат и инвестират в чиста енергия. Когато един конгресмен от Тексас не може да оцелее на избори в твърдо републикански район без подкрепата на вятърната и слънчевата индустрия, когато в завод за батерии в окръг Хардин, щата Кайро, работят 5000 души, когато икономиката на изкопаемите горива се срива до инфраструктурата с нулеви въглеродни емисии, която изискваме - това ще промени изчисленията на политиците. Нарастващото политическо и икономическо влияние на тези индустрии за чиста енергия ще оспори статуквото на изкопаемите горива. Намираме се в началото на абсолютна революция на американската икономика, която ще доведе до рязък ръст на производството и рязък спад на замърсяването.

Всеки противник на идеята за климатичните промени би могъл да се опита да обезцени аргументите ми, но що се отнася до общата атмосфера за всички нас, има само три елемента релевантната информация: кой е Джо Байдън, кой е Доналд Тръмп и спешността на кризата пред нас. Макар да е вярно, че Съединените щати продължават да произвеждат рекордни количества изкопаем газ и почти рекордни количества петрол, тези цифри отразяват енергийните политики на всички през последните 15 години. Законът за намаляване на инфлацията и няколко критични регулации от Агенцията за опазване на околната среда на г-н Байдън ще стимулират декарбонизацията, която трябва да ни постави на поразително разстояние от целта на Парижкото споразумение за климата до 2030 г. - нещо, което преди четири години изглеждаше непостижимо.

Заслужава си да се разгледат начините, по които постигнахме такъв напредък. Тази зашеметяваща победа стана възможна единствено благодарение на упоритата работа на Стейси Ейбрамс в Джорджия, която през 2020 г. обърна две места в Сената на САЩ, давайки на г-н Байдън мнозинство в Сената в допълнение към мнозинството в Камарата на представителите (което той едва не загуби през 2022 г.).

Работата е в ход и на щатско, и на местно ниво. През последните четири години демократите оглавиха усилията в Колорадо, Илинойс, Мериленд, Масачузетс, Мичиган и Вашингтон да приемат амбициозни закони за климата, когато избирателите поискаха това. В големите градове виждаме агресивни действия като Плана за равенство в климата на Минеаполис и стремежа на Чикаго да прекрати присъединяването на природен газ при ново строителство.

От малки градове като Атина, Охайо, където е въведена общоградска такса за въглеродни емисии, до ученици от гимназията, които провеждат кампании за слънчеви панели и електрически автобуси, гражданите могат да стимулират движението за електрифициране на всичко и намаляване на търсенето на изкопаеми горива. Щатските комисии за обществени услуги остават пренебрегнати играчи, които държат в ръцете си контрола върху огромни количества въглерод, и са готови за кампании за избор или назначаване на членове, ориентирани към климата. Независимо дали гласуваме за президент, щатски законодател или кучкар, трябва да гласуваме за кучкар, който признава наложителността на климатичната криза.

Поуката е, че единственото нещо, което е работило и трябва да продължи да работи, е демокрацията на всяко ниво. Никой от нас не може да си позволи да бъде циничен, да пренебрегва изборната политика или да се преструва, че не прави отчетлив морален избор, когато гласува за кандидат от трета партия или не участва в изборите.

Точно сега това означава да избираме демократите. Изтичането на срока на действие на много от данъчните облекчения на Тръмп през 2025 г. би могло да създаде лостове, които да тласнат усилията в областта на климата още по-далеч. Трябва да погледнем към тези избори и да разберем, че те ни предлагат две възможности: сега или никога - сега можем да създадем възможност Съединените щати да постигнат целите си за намаляване на емисиите и да подтикнат останалата част от света да ги последва или... не. Движението за климата може или да се бори докрай за преизбирането на г-н Байдън, или да наблюдава как г-н Тръмп и неговите съюзници подпалват планетата.

Климатът не е просто един друг въпрос. Не отричам, че живеем в сложен и несигурен свят или че съвестта ни е разкъсвана от мрежа от вътрешни предизвикателства и геополитически катаклизми. Но ние няма да сме честни, ако не признаем, че това е кризата, която ще определи този век, а ако не успеем, и цялото човешко бъдеще. Нашата система за изкопаеми горива води планетата до условия, които човечеството никога не е преживявало и в които дори въображението на романистите ще ни провали.

И все пак климатичната криза е и основата, върху която можем да изградим един по-справедлив, равноправен и проспериращ свят. Всеки избор е ценен, всяка бюлетина, която пускаме, е морален запис на това, което сме направили в този решаващ исторически момент. Не седете със скръстени ръце, не отричайте залога, не пропилявайте гласа си.

*Статията преведе Искра Ангелова.

Следете рубриката „Мнения“ на „Ню Йорк Таймс“ във Facebook, Instagram, TikTok, WhatsApp, X и Threads.