Международният валутен фонд увеличи натиска върху България да промени данъчната си система, като премине от плосък данък към прогресивно облагане. Най-напред мисията на МВФ, която наскоро приключи работата си в нашата страна, заяви, че трябват повече приходи в бюджета, а това се постигало и с мярка като прогресивното облагане. Последва и препоръката на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева да сменим данъчния модел, като "преразгледаме 10-процентния плосък данък", защото "прогресивното подоходно облагане позволява да се споделят по-успешно ресурсите на една страна в обществото".

Изборът между тези две системи често отразява обществените ценности и личните убеждения, тъй като всеки от двата модела може да се разглежда като справедлив в определен контекст и върху това се концентрират дебатите: в политическата и икономическата теория винаги може да се извади валиден (удобен) аргумент, че всеки от данъците е по-справедливият вариант.

А съветите на МВФ не са от днес или вчера и на тях главните политическите партии с едно изключение (БСП) досега винаги са отговаряли и многократно потвърждавали, че "данъци няма да се пипат", т.е. данъчната система няма да се променя.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов разчете препоръката на МВФ за въвеждане на прогресивно облагане като да се готвим за вдигане на данъците.  След тези препоръки няма да можем да удържим намалени данъци, защото ако не го гласуваме, няма да може да взимаме заеми, отбеляза Борисов. (Но България отдавна не сключва т.нар. стендбай споразумения с МВФ.). Съпредседателят на "Продължаваме Промяната" Асен Василев напомни, че МВФ "говорят за вдигане на данъците в последните 20 години". "Нямаме намерение да вдигаме данъците", категоричен беше (като министър) Асен Василев.

Освен ако политиците не си променят мнението внезапно, очертаващата се структура в парламента след предсрочните избори на 9 юни, независимо от управляващото мнозинство (ако има такова) ще запази действащия данъчен модел. Така да се каже, никаква политическа криза (засега) не лови наложилото се консервативно разбиране за данъчната система (разбирай плоския данък), особено при дългата доминация на партиите от центъра и дясното (или обратно).

Вода в тази мелница наливат и анализатори, според които България отчита постоянно подобрение в показателите за конвергенция (сближаване с останалите в ЕС) в последните две десетилетия и то въпреки кризите от последните години. България почти неизменно има по-висок растеж от средния за ЕС, изтъква Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Има натиск и в другата посока. БСП (левицата) на няколко пъти, в няколко парламента вкарва проекти с конкретни скали и ставки на данъка (за физическите лица). Синдикатите на свой ред отдавна настояват за въвеждане на необлагаем минимум и прогресивно облагане.

Без да се впускаме в азбучни истини за двата вида облагане, нека видим все пак главните разлики между тях.

При прогресивното облагане ставките на данъка са диференцирани въз основа на индивидуалния доход. Така онези, които получават по-малко, плащат данък с по-нисък процент в сравнение с онези, чиито доходи са по-високи. С нарастването на получаваното лицата преминават в по-високи групи, срещайки прогресивно нарастващи ставки за конкретни прагове на доходите.

Приемаме, че доходите се декларират. Пред БТА Кристалина Георгиева казва следното: "Когато България прие плоския данък, това беше правилно решение. Целта тогава беше да излязат парите "на светло". Сега имаме по-добри институции и не е нужно да привличаме парите да излизат "на светло" с 10-процентен плосък данък".

Прогресивната система, най-общо, намалява данъчната тежест върху хората с най-ниски доходи и те остават с по-голям разполагаем доход, който позволява по-леко поемане на необходимите разходи, особено за храна и комунални услуги. Докато тези с по-високи доходи могат да живеят с по-малка част от доходите си.

Много често прогресивното облагане се посочва като мярка за преодоляване на неравенството в доходите или социалното неравенство, сериозен проблем на България. "Диференцираната данъчна ставка, или казано като прогресивното подоходно облагане, позволява да се споделят по-успешно ресурсите на една страна в обществото", отбелязва Кристалина Георгиева.

От друга страна обаче, плоският данък - т.е. единната данъчна ставка (при определена пропорция, в случая с България 10%) не поставя по-висока данъчна тежест върху хората с по-високи доходи и ги насърчава да печелят повече без страх от данъчни последици (както отбелязва Investpedia - в обзора включваме някои заключения от анализа на нейните експерти).

Прогресивният подход има за цел да разпредели справедливо данъчното бреме, като по-богатите лица дават по-голям дял от доходите си. Обосновката е, че тези, които имат по-малко, трябва да допринасят по-малко, а тези които имат повече, които са се възползвали от икономическия просперитет, трябва да носят отговорност за поддържането на растежа. Те са по-способни да осигурят нуждите си, за разлика от по-бедните, и следователно трябва да се облагат по-високо.

Теоретично, неравенството в доходите се намалява с прогресивното данъчно облагане. Предполага се, че допълнителните приходи от по-високите данъци ще се използват за финансиране на социални програми, насочени към лицата с по-ниски доходи и така ще се преодоляват икономическите различия.

Плоският данък пренебрегва разликите между богати и бедни данъкоплатци. Някои твърдят, че плоските данъци са несправедливи поради тази причина.

В същото време прогресивните данъци третират богатите и бедните по различен начин, което също се смята за несправедливо.

Поддръжниците на плоските данъци твърдят, че те са лесен и ефективен начин за управление на системата - лесен прийом за възприемане и спазване. Те смятат също, че простотата на плоските данъци насърчава икономическия растеж, като осигурява стабилна и предвидима данъчна среда. В основата си подкрепата за плоския данък се базира на вярването, че той е по-справедлив подход, тъй като всеки данъкоплатец се третира еднакво.

Макар и смятани за регресивни (има вероятност хората с по-малък доход да плащат по-висок процент от разполагаемия си доход), привържениците на плоските данъци твърдят, че простотата и прозрачността на тази система може да намали разходите за привеждане на системите в съответствие (т.нар. compliance cost - това са средствата, които фирмите отделят за спазване на регулациите), да стимулира икономическата активност и да привлича инвестиции. Като вземат по-малко от най-богатите, те могат да вложат повече в икономиката и така да стимулират растежа, откриването на работни места и развитието на бизнеса. Наред с това ги стимулира и да останат в страната.

Налагането на високи данъци на богатите може да ги накара да създадат офшорни сметки в данъчни убежища, както се случи с The Beetles, когато правителството на Обединеното кралство ги обложи с 95% от доходите им, отбеляза Уърлд Попюлейшън Ревю (World Population Review) в своя актуална справка за държавите, прилагащи плосък данък.

Изданието посочва Гренландия като страна с единна данъчна ставка от 45% - една от най-високите в света. Въпреки това населението се ползва с по-малко от социалните услуги, прилагани в много развити страни. По същия начин Монголия и Казахстан имат плоски ставки от 10%, а Боливия и Русия - от 13%, но тези страни нямат добре развити социални сектори. Унгария и Румъния имат плоски данъци от 16%, а Литва и Грузия имат плоски данъчни ставки от 20%. Много от страните с фиксирани данъчни ставки имат по-нисък стандарт на живот от нациите, които ги заобикалят, отбелязва изданието.

Ето в кои страни през 2024 г. се прилага плосък данък: Гренландия, Белиз, Монголия, Армения, Естония, Украйна, Унгария, Сърбия, Албания, Литва, Боливия, Беларус, Молдова, Киргистан, България. Както и в британските владения Гърнси и Джърси.