Нападението на Иран мобилизира подкрепа за Израел, включително от ключови арабски държави, които критикуват офанзивата в Газа. И това не е изненадващо, казват наблюдатели.
Иран изстреля повече от 300 дрона и ракети към Израел в събота вечер. Нападението беше в отговор на атаката срещу комплекса на иранското посолство в Дамаск в началото на април, за което Техеран обвинява Израел. САЩ и Великобритания подпомогнаха съюзника си Израел в прехващането на ракетите, изстреляни от Иран. Франция също взе участие.
Саудитска Арабия и Йордания са помогнали на Израел?
Интересното е обаче, че подкрепа за Израел дойде и от военновъздушните сили на Йордания. Аман отвори въздушното си пространство за израелски и американски изтребители, като освен това свали и дронове, които са навлезли в йорданското въздушно пространство. „Държавите от Персийския залив, включително Саудитска Арабия, може също да са изиграли роля, тъй като на техните територии се намират западните противовъздушни системи, самолети за наблюдение и зареждане с гориво, които биха били жизненоважни за усилията“, отбелязва британското издание „Икономист“. Някои израелски коментатори приеха това като знак, че араби и израелци могат да работят съвместно и Израел не е напълно сам в Близкия изток.
„Нападението на Иран също така мобилизира нова международна подкрепа за Израел, включително от ключови арабски държави, които критикуваха офанзивата в Газа, но въпреки това подкрепиха израелския военен отговор на нападенията с дронове“, потвърди в изявление в неделя Джулиан Барнс-Дейси, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в Европейския съвет за външна политика.
Йордания например е силно критична към военната кампания на Израел в Газа. Всеки пети човек в Йордания е от палестински произход, включително и кралицата на страната, и през последните няколко седмици там се провеждат все по-агресивни протести срещу Израел.
В същото време обаче Йордания има обща граница с Израел, пази джамията Ал-Акса в Йерусалим, който е изключително важно място за мюсюлмани, християни и евреи, и редовно работи заедно с израелските власти, макар и често задкулисно.
Опасен баланс за Йордания и Саудитска Арабия
Йорданските власти, които смятат САЩ за важен съюзник, трябва да балансират между всички тези интереси, политическата си стабилност и собствената си самозащита. Йордания побърза да заяви, че помагайки на Израел, тя всъщност защитава себе си. „Някои обекти, които навлязоха в нашето въздушно пространство снощи, бяха прехванати, защото представляваха заплаха за нашия народ и градове“, заяви йорданското правителство в изявление.
Саудитска Арабия също се налага да балансира между собствените си интереси, международните съюзи и реалната политика с изказванията си за войната в Газа.
Богатата държава от Персийския залив беше готова да нормализира отношенията си с Израел преди нападенията на Хамас на 7 октомври, които доведоха до смъртта на близо 1200 души в Израел. Но след като Израел започна военната си кампания в Газа, където според Министерството на здравеопазването, ръководено от Хамас, през последните шест месеца са били убити над 33 000 души, тези планове бяха отложени. Саудитското правителство приветства призивите за прекратяване на огъня в Газа и критикува поведението на Израел там. Вътрешни лица обаче редовно признават, че в частен план саудитците все още са заинтересовани от подобряване на отношенията с Израел.
Конфликтът между Иран и държавите от Залива има дълга история
Независимо дали са се намесили от името на Израел или не, саудитците имат и други причини да са готови да свалят ирански ракети. Близкият изток от десетилетия е разделен по религиозен признак, като арабските държави от Персийския залив и тяхното сунитско мнозинство се противопоставят на Иран, където мнозинството е шиитско. По принцип враждата може да се разглежда като подобна на по-ранните конфликти в Европа, когато двете основни вероизповедания на християнството - протестанти и католици, се бореха помежду си.
Централните страни от Близкия изток като Ирак, Сирия и Ливан, чието население е смесица от шиити и сунити, както и от други религии и етноси, са в центъра на конфликта, тъй като както Иран, така и държавите от Персийския залив се опитват да укрепят влиянието си там.
Тук се намесват така наречените „пълномощници“ на Иран. Тази група включва шиитски организации, които Иран подкрепя финансово, военно, логистично и дори духовно до известна степен. Бунтовниците хути в Йемен, милициите в Ирак и политическата и военна групировка Хизбула в Ливан. Групировката Хамас също е подкрепяна от Иран, но е изключение, тъй като всъщност е сунитска, както и повечето палестинци.
Тези групировки изстреляха ракети към Израел от Йемен, Сирия и Ирак като част от иранската офанзива. Базираните в Ирак американски военни свалиха някои от тези ракети. Не е ясно дали саудитците са прехванали някоя, идваща от Йемен, но те вече го направиха в края на миналата година.
„За регионалните играчи, особено за Саудитска Арабия и Йордания, които според съобщенията са прихванали ирански безпилотни самолети, аргументът ще бъде, че те с право защитават суверенното си въздушно пространство“, твърди Масуд Мостаджаби, заместник-директор на програмите за Близкия изток в базирания в САЩ Атлантически съвет. „Ако обаче атаките от тази нощ прераснат в по-широк израело-ирански конфликт, регионалните участници, възприемани като защитници на Израел, може да се окажат мишена и да бъдат въвлечени в регионалната конфронтация (...) Предвид мотивацията на подобен конфликт е вероятно регионалните лидери да бъдат подтикнати да действат и с двете страни, за да се сложи край на тази конфронтация“, заключи той.
