Работещият в България бизнес за пореден път през последните няколко години е принуден да действа в условия на политическа криза. Дори и обикновеният потребител на услуги знае, че това са периоди на безвремие в някаква степен и за администрацията, а кадруването в институциите, както и спирането и пускането на обществени поръчки са обичайни.

В същото време фирмите посвикнаха с честите избори. Но това не прави по-сигурно положението им, особено на по-малките. В период на несигурност навлизат всички бизнеси, които разчитат на обществените поръчки, дребният бизнес и опериращите в малки населени места. Докато банките, експортноориентираните и високотехнологичните компании се очаква да преминат през политическите турбуленции по-плавно.

Забавянето на реформите, на дигитализацията и опасността да не се влезе напълно в Шенген и в еврозоната, са сред основните безпокойства. Бизнесът се притеснява и от ширещата се дезинформация и компроматни войни, иска да вижда общество от мислещи хора с идеи за напредък вместо да следи разпространението на конспиративни теории и комуникационна война за умовете.

„Дневник“ разговаря с представители на бизнеса, които имат наблюдения за условията, в които работят фирмите както тук, така и в чужбина и могат да направят паралели за времената на кризи. Прогнозата за гледащите с по-далечен хоризонт от 5-10 г., е , че пренареждането на политическите пластове, съдейки от европейския опит, може да се окаже и положително. Ето и аргументите:

Има ли разлика между тази и предните политически кризи

За малкия бизнес държавата изглежда по същия начин, по който изглежда за обикновения човек. Очакването за нея е да даде сигурност, стабилност и да свърши задачите, които си е поставила, коментира пред „Дневник“ Петър Константинов, който сега е управител на румънското дружество на сладкарници „Неделя“.

Щерьо Ножаров, икономически съветник в Българската стопанска камара, анализира, че преди година, когато кризата се дължеше повече на външни причини (войната в Украйна, ефекти от пандемията COVID-19), бизнесът ползваше засилена държавна подкрепа и Европейската комисия имаше дерогация за част от фискалните правила. А при сегашната подкрепата от държавата е много по-ниска. В същото време вътрешната криза се допълва с външната несигурност и като резултат разкъсване на веригите на доставки и непредвидимост при цените на суровините и енергоносителите.

Съчетанието на вътрешна политическа криза с външна несигурна среда е много лоша комбинация.
Щерьо Ножаров

Напомня, че наслагването на кризи води до забавяне на реформите. Дава пример с това, че държавите в ЕС, които остават стабилни вътрешнополитически, вече са преодолели проблемите, предизвикани от пандемията и са се настроили към промените заради войната в Украйна.

„Това им даде възможност да продължат към дигиталния преход и зелената трансформация. А в същото време българския бизнес ще изостане, ще губи конкурентоспособност и експортният ни потенциал ще намалее. Което ще се отрази и на икономическия растеж и доходите в последствие. Изоставаме с усвояването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, а неговата цел беше точно подкрепа за бизнеса по време на криза. Това увеличава риска за бизнеса и пречи на инвестициите“, допълва Ножаров.

Бизнесът иска предвидимост в множество посоки, като сред водещите са законодателство и чести, прибързани и не добре обсъдени с бизнеса промени, казва на свой ред Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на Българо-американската търговска камара. Предстои транспониране на някои евродирективи и прибързаното им привеждане в нашето законодателство би довело до некачествени постулати за бизнеса, дава пример той.

Сравнението с януари сочи, че в преработващата промишленост има ръст от 2.9%.

Организацията смята, че натрупаното политическо напрежение ще доведе до популистки обещания (Великденското увеличение на пенсиите, което не е в Бюджет 2024 г.), и ще постави под въпрос реализацията на инфраструктурните проекти.

Най-важната загуба, която търпи България с поредната политическа нестабилност, е свързана с репутационните щети пред партньорите в Европейския съюз, в НАТО, както и в отношенията ни със съседите ни в Югоизточна Европа и със САЩ, подчертава Михайлов.

Филип Купфер, търговски съветник към посолството на Австрия, посочва, че от години фирмите, членове на Българо-австрийската търговска камара, посочват като пречка за растежа липсата на (квалифицирана) работна ръка и върховенство на закона, престъпността, а също й бюрокрацията. „Бизнесът се нуждае от отговори на тези въпроси“, посочва той.

Ако използваме метафората с влака, ако икономическият локомотив се затруднява да потегли, вагоните не могат да наберат скорост.
Филип Купфер

Какви са основните проблеми

На фокус ще са изборите „2 в 1“ и голяма част от държавния и политическия ресурс ще се фокусира върху тях. Така може да се обобщи непосредственият проблем на бизнеса до провеждането на вота. Към това Михайлов добавя и че не може да се пропусне и „вихрещата се дезинформация, като някои експерти охарактеризират ситуацията и като „комуникационна война за умовете на хората“.
А бизнесът иска мислещи хора, с идеи за прогрес и иновации, за трудолюбие и отдаденост на семейство, общност и работа, а не - облъчени от конспиративни теории и разменящите се реплики от политици през медии, посочва Михайлов.

Очакванията на камарата са, че в периода до изборите ще се върви по инерция от предходните 9 месеца като посочват, че би било необмислено да се предприемат законови промени, които да ощетяват бизнеса не само пряко финансово, но чрез ненужна регулация и бюрокрация.

В последните три години няма правителство (без значение дали редовно или служебно), което да е издържало повече от 9-10 месеца на власт. Това забавя реформите. Как ще продължат те за зеления преход, който засяга транспорта, енергетиката, тежката индустрия? Ще се реформират ли здравеопазването и образованието, важни за инвестиционната среда? Тази неяснота държи редица сектори на икономиката в неизвестност и тяхната инвестиционна активност спада, подчертава Щерьо Ножаров.

Към картината добавя, че капиталовите разходи се свиват за сметка на популистки решения в социалната сфера, а отпадането им води до сериозни дефицити в инфраструктурата и също влияе негативно на инвестиционните решения. А риск от политически популизъм съществува и в данъчната система и регулациите.
Станахме свидетели в последните години на предложения за изключителни фискални екзотики: въвеждане на данък „свръхпечалба“, предложения за тавани на цените и др. Тоест, кой нормален инвеститор ще прави инвестиции в такава непредвидима бизнес среда, пита риторично икономистът.

Списъкът с непосредствените проблеми обаче не свършва дотук. Сред тях Ножаров допълва:

•     Риск от спиране или преразглежадне на обществени поръчки и потенциален риск от неусвояване на пари по Плана за възстановяване
•     Непредвидимост при овладяване на инфлацията, защото може популистки нови социални плащания да я захранят
•     Липсата на достатъчно дигитални публични услуги - в периодите на смяна на правителствата администрацията спира да работи, а това не би станало, ако услугите са дигитални.
•     Риск от вероятно неизпълнение на приходната част на държавния бюджет, което може да доведе до по-висок данъчен натиск от държавата.

При малкия и средния бизнес оборотният капитал е намалял от наслагването на всякакви кризи в последните години и високата производствена инфлация. Това води до риск за обслужването на корпоративните кредити и особено малките фирми оперират на ръба на оцеляването, допълва икономистът.

Дипломатът не може и не трябва да коментира вътрешнополитическите събития в страната домакин, посочва Купфер и отговаря общо, че икономическият успех и инвестициите са тясно свързани с доверието, което е една от най-важните валути в световната икономика. Допълва, че мениджърите на международните компании следват многогодишни бизнес планове и обикновено са чувствителни към внезапни промени в бизнес средата.

Цитира провежданото всяко година проучване сред мениджърите на австрийските дъщерни дружества в България, според което сравнението на резултатите от края на 2022 г. и от края на 2023 г., показват, че темите „политическа стабилност“ и „предвидимост на икономическата политика“ са оценени по-добре в края на 2023 г. Тогава обаче все още се очакваше ротация през март, а не избори през юни.

Бизнесът не свикна ли вече

През последните години предизборната обстановка често се повтаряше и бизнесът отчита, че в известна степен свиква с това. Според Ножаров обаче в по-голяма степен се адаптира бизнесът от големите градове, докато фирмите от регионите, които изостават по доходи и инвестиции, изпитват големи затруднения.

Екосистемата за старт на иновативни бизнес-решения, като акселератори, инкубатори, технологични хъбове, която помага да се започне високотехнологичен бизнес, вероятно ще остане устойчива, защото се финансира и регулира на други принципи. А това е важно и за останалата част на икономиката ни, посочва той. От друга страна, например, строителният бизнес, който разчита в немалка степен на обществени поръчки, ще бъде засегнат от един потенциален период на неяснота за обявяване или спиране на процедури.

На стабилност разчита банковият сектор, който се регулира от независима институция - БНБ. В някаква степен, по-висока стабилност ще имат и експортно ориентираните отрасли, които зависят повече от условията на чужди пазари (металургия, химия, IT, отделни видове услуги).

Михайлов също споделя мнението, че има елемент на свикване на бизнеса с честите проявления на политическото безвремие, но все пак поредната политическа нестабилност разклаща крехкото доверие, изграждано през последните 9 месеца. Посочва, че установените бизнеси, които са добри и значими работодатели, плащат данъци, имат програми за корпоративна социална отговорност и това ще продължи, въпреки сигналите за стагнация в ЕС, особено в Германия, която е основен търговски партньор на България от години.

„Мисля, че всички вече свикнахме, че приключи ерата „Борисов“ и живеем в период на политическо пренареждане. Според мен не трябва да сме черногледи и винаги да гледаме върху кризисността или несигурността на момента“, коментира Константинов. Напомня, че при управлението на Борисов има масово оплаквания от „стабилност, ама стагнация“. През 90-те години пък проблем е „дупката между лявото и дясното“, която е толкова голяма, че изобщо не беше сигурно дали България ще тръгне към Европейския съюз и НАТО или на Изток към Русия.
„На фона на това сега и бизнесът, и обикновеният човек могат много по-лесно да се адаптират към значително по-дребните рискове, които произтичат от политическия живот на страната“, смята той.

Правителство, което не изкарва целия си мандат, не е изобщо нещо ново за почти никоя европейска страна, напомня Константинов. Дава пример с Белгия и Нидерландия, където липсата на редовен кабинет е често срещано и понякога болезнено продължително състояние, или с такива, в които правителствата се сменят често със и без избори - Италия допреди ерата „Берлускони“, Финландия през миналия век, Австрия в последните години.
Членство в ЕС и плосък данък не стигат: Кой нормален инвеститор ще действа в несигурност

Посочва, че често тези периоди са свързани с наистина големи обществени проблеми, които дадено общество се опитва да реши чрез системите на парламентарната демокрация и преминава през „проба-грешка“ или „две напред, една назад“. Подчертава, че ако на тях се гледа по-отгоре - с хоризонт 5-10 години напред или назад, те изглеждат по-различно и по-оптимистично. „Например, Гърция успя да излезе от последствията на световната финансова криза и в момента е твърдо стъпила по пътя на възстановяването, Румъния, също както и България, се бори с посткомунистическа корупция, дисфункционалност и демографски упадък, Италия се пребори с огромното обществено разделение между ляво и дясно и към днешна дата е всъщност икономическият двигател на целия Европейски съюз“, допълва той.

Филип Купфер поставя въпроса по-скоро глобално като напомня, че през последните години компаниите преживяха различни кризи - включително COVID, проблеми във веригата на доставки, руската агресия срещу Украйна и прекалено високите цени на енергията, които „придобиха висока степен на устойчивост“. Подчертава, че тези външни фактори влияят на националните икономики поради тяхната взаимосвързаност.

Затова и разширяването на регионалните конфликти и нарастващото геополитическо напрежение остават основните рискови фактори, а въпреки стабилизирането на инфлацията в еврозоната е твърде рано да се говори за успокояване: в световния бизнес климат все още преобладава песимизъм.

Има ли пречки пред износа

Чуждестранните контрагенти също остават в несигурност дали и кога България ще стане член на еврозоната и на сухопътния Шенген, посочва Ножаров. Допълва, че в последните няколко години, те периодично настройват своите инвестиционни планове към променения кредитен риск и намалени транзакционни разходи при приемането ни в Еврозоната и Шенген. После се оказва, че реформите се забавят от поредната политическа криза и се вземат популистки решения за бюджетните разходи, които променят инвестиционната среда. В един момент започват да губят доверие в българските си контрагенти.

Всеки инвеститор гледа макрорамката, когато преценява, че трябва да изнесе производство или да купи предприятие в конкретна страна, напомня Михайлов.

Простото членство в ЕС, а дори и плоският данък не стигат - трябва да сме активен и пълноправен член в съюза във всичките му формати и процеси на взимане на решения.
Иван Михайлов

Посочва, че шанс за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика не се дава само с инвестицията в таланти, суперкомпютри, продукти с висока добавена стойност, но и интелигентен подход към бъдещето на Зелената сделка на ЕС.

Дигитализацията (за прогреса на която през последните години пречки създава тъкмо честата смяна на кабинети - бел. авт.), би осветлила редица все още сиви зони в икономиката, вноса и износа на стоки от и през България, допълва той.

Купфер отбелязва само незначителни ефекти от политическите събития върху износа, най-вероятно от участието в национални и международни търгове. Австрийските компании познават и оценяват качеството и надеждността на българските фирми, допълва той и посочва, че са налице нови партньорства. „Австрийският износ към България се е увеличил с над 4% през миналата година въпреки трудната обстановка. Що се отнася до инвестициите, статистиката го доказва: мнозинството от новите инвестиции идват от съществуващи инвеститори, т.е. те са реинвестиции“, казва той.

А ако се забави влизането в еврозоната

Експерти изчисляват преките загуби от превалутиране и ненужни такси за трансакциите на стотици милиони за година, посочва Михайлов на въпрос какви загуби ще отчете бизнесът, ако и този път България не постигне целта си - от 2025 г. да приеме еврото. Извън това напомня, че ще има и репутационни щети - „ние пак ще сме на опашката, и пак „Румъния ни изпревари“ ще чуваме в ефира, къде основателно, къде - не“.

Напомня, че тъкмо еврозоната спаси Гърция от държавен фалит.
„И днес словосъчетанието „Гръцки сценарий“ всъщност е символ на успех, на прогрес, на привличане на инвеститори и на ръст на БВП, за което е еврозоната има своя положителен дял“, подчертава икономистът.

Казва, че еврозоната ще даде прозрачност на капиталите, на трансферите и стабилност на банковата система.

Петър Константинов отбелязва, че след като кабинетът „Денков“ вкара частично страната в Шенген и я доближи до еврозоната, големият въпрос е следващото управление да успее да докара нещата до успешен край. Цитира данни на финансовото министерство на Румъния, според които страната им губи 0.5% от БВП всяка година, в която Румъния не в Шенген. Този процент на пръв поглед изглежда малък, но когато се вземат предвид всички години от 2013-та насам и натрупването на процентите, излиза, че Румъния вече е загубила десетки милиарди евро заради Шенген, допълва той. Смята, че за България процентът е вероятно значително по-висок, защото тя има за цел и влизане в еврозоната.

Ако идните избори доведат до това от 1 януари 2025 г. вече да не сме втора ръка европейци, ще са си стрували и всички правителства от 2021 г. насам, и „сглобката“, и всичко друго.
Петър Константинов

„Реалната цена, която и обикновеният човек на улицата, и бизнесът ще плати ако не приемем еврото и не влезем изцяло в Шенген от 2025 година е, че ще продължим да сме втора ръка европейци и няма да се качим на пистата на изравняването на стандарта на живот със средния за Европейския съюз“, подчертава той.

За Ножаров щетите от поредното отлагане за еврозоната освен изредените включват:

•     оставащ висок кредитен риск - отразява се негативно на настроенията на външните инвеститори
•     по-високи лихви по корпоративните кредити
•     недостатъчно контролирана инфлация (инфлацията в Еврозоната винаги е почти два пъти по-ниска от тази в България)

В коментара си по въпроса Купфер изтъква ползите на Австрия от еврото, особено заради това, че е износител. На свой ред допълва липсата на разходи по трансакции, лесно сравнение на цените, улесняване на стокооборота. „Като цяло въвеждането на еврото допринесе за икономическата стабилност на Австрия и подобри перспективите за растеж и просперитет“, допълва той.

Според проучване сред клонове на австрийски компании в България преобладаващото мнозинство (67%) очаква еврото да има положително или по-скоро положително въздействие върху тяхната компания в България.