„Европа е в беда! Ужасна беда. От онзи Хитлер насам не е имало такава беда, пред която е изправена Европа. Само че днешният Хитлер притежава ядрено оръжие... Ако Европа не се опомни, чакат я нови тъмни векове – като онези, когато Европа осиротя без интегриращата сила на Римската империя“.

Проф. Николай Слатински, текстове във Fаcebook. Групирането им и заглавието е на редакцията на ФрогНюз.

СТРАТЕГИЯ НА ПЛЯЧКОСВАНЕТО

(РАЗСЪЖДЕНИЯ СЛЕД ПРОЧИТАНЕТО НА ЕДНА КНИГА, МАКАР И НЕ СЪВСЕМ ПРЯКО СВЪРЗАНИ С НЕЯ)

Анна Рийд, „Гранична земя. Пътешествие през историята на Украйна“.

Известно време тази книга беше сред книгите, които чета, като постоянно ту прочитах нещо от нея, ту други я изместваха от вниманието ми.

Но Анна Рийд ме бе впечатлила с по-рано излязлото у нас нейно вълнуващо произведение „Ленинград: Трагедията на един град под обсада, 1941 – 1944“ и твърдо бях решил да дочета и опуса ѝ за Украйна, въпреки известната ми вътрешна съпротива.

А четенето вървеше относително по-бавно, поради две причини:

Първо, основна част от първата половина на тази книга бе за историята на Украйна и за събитията до 2014 г.

Второ, някак доста отчуждено и хладнокръвно бе написаното в началото – като показна безпристрастност и буквална вивисекция...

Но постепено нещата потръгнаха и сега мога да кажа, че това е отлична книга, която си заслужава да бъде прочетена от проукраинците сред нас, но още повече – от онези, които са прорашисти.

Изключително полезно четиво!

И познавателно.

И поучително.

И покъртително.

Знам, че мнозина, които сега подкрепят Украйна, доскоро (допреди Войната) малко са знаели и почти не са се интересували от Украйна.
Сега могат да запълнят някои празноти в знанията си! А в същото време да осъзнаят, че са на правилната страна – и на Войната, и на Историята...
...
В същото време книгата на Анна Рийд неволно (или волно) ме накара отново да се замисля за България.

Ние за годините на Прехода повторихме прекалено много грешки, направени и от украинците. Нашият късмет е, че Черно море ни разделя от уродливата Русия на Путин. Относително далеч сме от това дяволско изчадие и затова някои възмездия ни се разминават. Засега. Само засега. И не задълго.

Украйна е извадила късата клечка – да е съсед на Путинова Русия. И да бъде на острието на рашистката великоимперска агресивност.

Няма защо да се лъжем – Путинова Русия е монстър, тя е варварски тумор по периферията на Европа и метастазите му лесно могат да се пренесат върху европейския организъм.

ЗА ЕВРОПА НЯМА ПО-СТРАШНА ОПАСНОСТ ОТ РУСИЯ НА ПУТИН!

Путинова Русия е най-голямата заплаха за самото съществуване на Обединена Европа.

Путинова Русия може да стане проклятието за нашата толкова красива, така привлекателна, сантиментална и самодоволна Европа...

В Русия протичат грозни, уродливи процеси, там шовинизмът преминава в сатанизъм.

В Русия става и ужасно, и страшно.

Нови и нови слоеве от обществото се разболяват от безумие, от омраза към всичко Друго, от ненавист към всяка Различност и презрение към всякаква Нормалност.

Управлението на Путин претърпя кошмарен провал – то не можа да изгради просперираща, развита, демократична, цивилизована държава.

Цели региони в тази Русия живеят мизерно, престъпно, алкохолизирано, с непредставима за европейците ниска хигиенна култура, с тоалетни в двора тип дъска с дупка.

Икономиката на Путинова Русия е нискотехнологична, 95% от нейните доходи са от експорт на стратегически суровини – нефт, газ, уран, диаманти, черни и цветни метали, дървесина...

Това е тотално погрешен път за съществуване, това е задънена улица.

Нищо ново, ефективно, продуктивно, насочено към хората и Човека в Русия не се създава. Всичко е внос – законен, полузаконен, полунезаконен, контрабанда!
Подобно съществуване е обречено...

И затова през последните десетина години Путин и организираната му престъпна група, която превзе Русия, избраха друг път. Избраха го съвсем съзнателно и абсолютно цинично.

Като не могат да създадат нищо креативно, като не могат да направят държавата си богата и ефективна, подредена и благополучна, те като хищници решиха да се отдадат на плячкосване.

Това е тяхната стратегия, ако жестокостта и плътоядството на хищника могат да се нарекат стратегия.

Това е СТРАТЕГИЯТА НА ПЛЯЧКОСВАНЕТО.

„Стратегията“ на отнемането у другите на всичко, което ти сам не можеш и не умееш да създадеш, но искаш да имаш и си решил твърдо да имаш.

Огледайте се наоколо – но с очите и хищността на Путин и неговата организирана престъпна група.

Огледайте се на Север, на Юг, на Изток, на Запад. И си отговорете – къде има за плячкосване и за грабене, за присвояване и завземане?

Къде?!

Как къде!?

Само на Запад.

Само в Европа.

Ето това е вероломната, мракобесна Цел на Стратегията на плячкосването.

Путин и престъпната му банда са си поставили като стратегическа цел плячкосването на Европа!

Не, това не са страшни смешки и смешни страшки.

Това е самата Истина. И тя може да се окаже самосбъдваща се Съдба, Участ, Орис, Карма на Европа.

Путиновите пълчища се облизват хищно за всичко, което има Европа. А колкото има Европа, никой друг няма. И Свобода, и Нормалност, и Социална защита, и Човешки права, и Жизнен стандарт.

Грабежите в Украйна – на перални, микровълнови печки, хладилници, фризери, тоалетни чинии, оборудване на болници, на детски ясли и градини, на училища и университети - това е именно Стратегията на плячкосването.

Както някога варварските племена са препускали из Европа и са я плячкосвали при Залеза и след Кончината на Римската империя.

А обекти на плячкосването не са само материалните блага.

Обекти на плячкосването са и жените. Понякога първо те. Зверски изнасилвания – ето какво носят варварските племена на Земите, които опустошават и плячкосват.

Нека изрожденците, итеенците, радевистите и бесепарите не си правят илюзии – техните майки, съпруги, сестри, дъщери са в същата опасност пред лицето и слабините на варварските пълчища. Вижте какво правеха тези пълчища в превзетите украински територии – те не подбираха – изнасилваха брутално, на глутници и по много пъти и проукраинските украинки, и проруските украинки, и рускините, и татарките, и българките. Да, и българките...

Всички попадаха под тяхната животинска похот.

Точно както Червената армия изнасилваше чудовищно, на орди, многократно, включително с бутилки и дула на автомати и съветските жени, оказали се в хитлеристки плен – наред с германките.

Насилието дотолкова е станало присъщо за тази уродлива държава, че няма значение дали на власт в нея са болшевики, ленинисти, сталинисти, брежневисти, чекисти, кагебисти, путинисти. Насилието е част от нейната т.нар. политическа „култура“. Това е държава, която названието и управниците си мени, но вътрешната потребност от свирепо насилие – не.

Мъченията, издевателствата, изтезанията, пребиванията, насилията, изнасилванията, чупенето на глави, крайници и гръбнаци, пречупванията на психики, достойнства и вярвания – това е начинът по който се извършва разправата с всички и с всеки, за всичко и за всяко своеволие, наречено мисъл, позиция, принцип, убеждение.

Ние българите видяхме това с пълна сила:

След 9 септемеври 1944 година сталинистките агенти в управлението на българската държава първо унищожиха под корен интелигенцията, мислещите, кадърните, образованите, политически активните, опозицията като цяло (помним какво се случи с Никола Петков).

А после се разправиха и с местните комунисти, интернационалисти, социалисти и опортюнисти вътре в собствената им партия (помним какво се случи с Трайчо Костов).

Съветската репресивна система е настроена към насилие, към груба сила, към побои и безпощадно смазване на тялото и психиката на всеки, попаднал волно или неволно под нейната машина.

И има стопроцентова вероятност това да се случи в България, ако путинистите превземат властта у нас и се настанят по всички нива на държавата. Тогава България ще стане една голяма Буча. Защото Буча – това е главното и основното, което тази система може да прави със своята машина за насилие.

...

Европа е в беда! Ужасна беда. От онзи Хитлер насам не е имало такава беда, пред която е изправена Европа. Само че днешният Хитлер притежава ядрено оръжие...

Ако Европа не се опомни, чакат я нови тъмни векове – като онези, когато Европа осиротя без интегриращата сила на Римската империя.

...

Но да се върнем към книгата на Анна Рийд.

Тя е предупреждение. Тя е с отворен край. Защото написаното в нея е до пролетта, до началото на лятото на 2022 година.

Всеки от нас може да я допише, защото всички ние знаем какво последва след това.

И трябва, длъжни сме да осъзнаем какво може да последва – от днес нататък...