Миналия месец на бял свят изненадващо се появи старателно укриваната от Бойко Борисов и Теменужка Петкова пътна карта за газопровода „Турски/Балкански поток“. Файловете, изтекли от хакнатата поща на руски политик, потвърдиха съществуващите още от началото подозрения, че проектът е реализиран изцяло под диктовката на Кремъл, за да обслужи стратегическите му планове за заобикаляне на Украйна. Изграждането му се случи със завидни темпове по времето на Covid кризата, с 2.5 млрд. лв. без ДДС – основно заеми на „Булгартрансгаз“, и с ползването на вратички в българското законодателство.

Компрометиращата Борисов пътна карта излезе в критичен момент, когато ПП-ДБ му поставиха условия за продължаване на реформите в съдебната власт и регулаторите, които ограничават „ексклузивитета“ на ДПС в тях. Появиха се слухове, че изтичането на информацията е контролирано от Москва като предупреждение към Борисов да не приема исканията на ПП-ДБ, защото в противен случай можело да изтекат още компрометиращи го по руска линия документи.

В крайна сметка преговорите за нов ротационен кабинет се провалиха и предстоят избори, а ПП-ДБ, които дни наред не реагираха по никакъв начин на новината за пътната карта на „Турски поток“, изведнъж се активираха и поискаха дори специална парламентарна комисия по случая.

Добре сте дошли, отвърнаха от ГЕРБ. Заявиха, че ще подкрепят съставянето на комисията, защото искат да излезе „обективната истина“ колко печеливш и изгоден за страната е този газопровод.

Ясно е, че в условия на предизборна кампания „обективната истина“ трудно ще си пробие път, особено пък при контролирано от ГЕРБ служебно правителство.

Но в момента не само ГЕРБ, а и ПП-ДБ трябва да дадат ясни отговори защо държавата саботира собствената си официална политика на ограничаване и прекратяване на руските газови доставки за сметка на алтернативни източници.

В третата година на руската война в Украйна, България е кръстосвана от руски газови потоци и „пие“ от тях. Кабинетът „Денков“ наложи такса върху транзита на „Газпром“ към Европа, но след острите реакции на Унгария и Австрия я отмени в името на Шенген.

Кой знае защо, обаче, правителството не обложи вноса на руски газ в България – мярка, която би го направила неизгоден за българските потребители заради високата му цена, като в същото време насърчи вноса от алтернативни източници.

Руският газов транзит

Миналата пролет ГЕРБ предизборно размахваше срещу ПП-ДБ фактури за внесения руски газ у нас след официалното спиране на кранчето от страна на „Газпром“, паралелно с това атакувайки „Булгаргаз“. В следващите месеци обаче се умълчаха, макар вносът да продължи.
Ще се промуши ли руски газ през Вертикалния коридор?

Днес, когато държавният газов оператор „Булгартрансгаз“ започва да разширява газовите си връзки за транзит от Гърция към Румъния, Унгария, Словакия, Молдова и Украйна – т.нар. Вертикален газов коридор, е изключително важно да се гарантира, че проектът няма да се превърне в нов коридор за руския газ. Идеята му е допринесе за реалната диверсификация на доставките в България, но много по-сериозен би бил ефектът му за Европа. Нещо, което евроатлантикът Бойко Борисов твърди, че подкрепя напълно, но в същото време брани неистово „Турски поток“, който за две години е доставил в Европа около 46 млрд. куб. м газ.

Пуснатият в началото на 2022 г. „Турски/Балкански поток“ замени маршрута на руския газ към балканския регион, който дотогава бе през Трансбалканския газопровод от Украйна през Румъния и България до Турция, Гърция, Северна Македония.

Сега основните количества от „Турски поток“ отиват към Сърбия, но през връзки с българската преносна мрежа се транспортират обеми и към Гърция и Северна Македония.

Още преди да започне строежът на газопровода, руснаците резервираха по-голямата част от капацитета му, оставяйки малки количества на швейцарската МЕТ, колкото да покажем пред ЕК, че има и друг доставчик.

В края на април 2022 г. Русия обяви България за неприятелска държава и в нарушение на дългосрочния договор прекрати доставките за държавната компания „Булгаргаз“.

Но транзитът на руски газ през България към трите съседни държави продължи.

Газ обаче минава и в посока от Гърция към Румъния, като част от обемите също са руски. По последните публични данни на „Булгартрансгаз“ за деветмесечието на 2023 година, 61% от транзита през страната е към Сърбия, малко над 20% – към Гърция, за Румъния заминават 16 на сто от количествата и под 3 процента са за Северна Македония.

И нови клиенти на „Турски поток"

Анализ но газовите потоци през страната от входните и изходните точки на българската мрежа и резервирания капацитет на тези пунктове показва, че на практика руският газ кръстосва цялата страна и дори се продава на газовата борса у нас.

Данните на „Булгартрансгаз“ за февруари сочат, че средно съотношението на общите пренесени количества през „Турски поток“ спрямо резервирания капацитет е 83.23% на точката Странджа 2-Малкочлар и 93.94 % на Киреево-Зайчар. Това означава, че дружеството получава такси, но пренася по-малко от заявените количества.

Средно за месец февруари съотношението на общите пренесени количества спрямо техническия капацитет е 74.21% на входа на газопровода и 73.50 % на изхода.
Тоест над една пета от съоръжението не е запълнено. Не са дадени обаче обобщени резултати за периода от пуска.

Газовият оператор обяснява, че използваемостта на капацитета зависи от количествата заявявани за пренос и съответно от резервирания от ползвателите капацитети. От предоставените данни е видно, че от въвеждането на газопровода в експлоатация осем компании са резервирали капацитет на точката на границата с Турция, а на тази със Сърбия – 9.

Възможно ли е по „руския“ газопровод да тече и неруски газ?

От пуска на „Балкански поток“ до 1 март тази година, близо 487 млн. MВтч или над 46 млрд. куб. м руски газ са влезли през Странджа2-Малкочлар в България, а над 217.7 млн. МВтч или близо 20.7 млрд. куб. м. са излезли към Сърбия. Приходите от транзитни такси са над 1.3 млрд. лв., което повече от половината от направената инвестиция. Разходите за дейността на тръбата - без амортизационните отчисления, са 44 млн. лв. за целия период на експлоатация.

Съществената разлика в количествата на вход и изход се дължи на няколко фактора. Сред тях е транзитът на руски газ към Гърция и Северна Македония, който „Газпром“ прехвърли от Трансбалканския газопровод към „Турски поток“.

Друг фактор е вносът, осъществяван от фирмата „Състейнъбъл Енерджи Съплай“, която е собственост на дъщерната на руската компания „Лукойл“ фирма „Литаско“ и бившия шеф на „Лукойл България“ Валентин Златев.

„Състейнъбъл Енерджи Съплай“ осигурява необходимите за работата на бургаската рафинерия „Нефтохим“ количества природен газ. Врътката тук е като с доскорошния внос на руски петрол. „Литаско“ купува евтината суровина и си я продава сам на себе си скъпо, за да може да прилага счетоводни трикове в полза на собствената си печалба. Допреди две-три години газът за рафинерията се доставяше от държавната компания „Булгаргаз“ и съставляваше 10 процента от пазарния му дял, които сега са иззети от „Състейнъбъл“.

Миналата година ГЕРБ и ДПС предприеха мощна атака срещу „Лукойл“, брандирана изцяло като евроатлантическа, но в устрема си да спрат преработката на руски петрол в бургаската рафинерия, пропуснаха зареждането ѝ с руски газ и трика с цената му.

Активиране на турските газови точки

Според цитирани от разследващия сайт Bird.bg данни от руските митници, от началото на 2022 г. до края на 2023 г. Русия е изнесла към България през „Състейнъбъл“ общо около 650 млн. куб. м газ. От тях над 302 млн. са обемите за миналата година. Тоест, това са внесени през „Турски поток“ количества за вътрешно потребление.

Трети фактор за разликата на входа и изхода на „Турски поток“ е договор на гръцката фирма „Митилинеос“ за руски газ, който тя получава през България. Отново според информацията от руските митници, от август 2022 г. до края на 2023 г. тази компания е получила над 3 млрд. куб. м. през Турция и България.

Проследяване на данните на „Булгартрансгаз“ за газовите потоци на входните и изходните точки на мрежата разкрива също така, че от една година доста активно се ползва и входната точка на стария Трансбалкански газопровод – Странджа-Малкочлар, на турската граница.

Оттам всекидневно в България влизат между 20 и 60 хил. МВтч природен газ. Зависи от сезона. Част от тях са на азерската компания СОКАР, която отделно през гръцката връзка от Комотини за Стара Загора внася за „Булгаргаз“ по 1 млрд. куб. м годишно, но през Турция осигурява суровина за газовата борса в България или доставя другаде. Предполага се, че останалите дневни обеми се транзитират от турската компания БОТАШ за унгарската MVM по силата на сключено помежду им споразумение.

„Булгаргаз“ също работи с MVM, а отделно е агент на БОТАШ за резервиране на капацитет от мрежата на „Булгартрансгаз“.

Защо Златев внася газ за „Нефтохим"

Забележително е, че на фона на гръмките евроатлантически клетви и приказките за отказа от руски енергийни източници, съществена част от консумацията на газ в България се пада на „Газпром“.

Според данните на българските митници, предоставени на Mediapool, през миналата година като суровина с руски произход са декларирани за свободно обращение (тоест за вътрешно потребление) 284 203 267 кг газ. Преобразувано в най-широко използваната мярка за обем на газа – кубичен метър, това количество прави около 400 млн. куб. м. Тоест над три четвърти се падат на Златев, ако се съпоставят данните с тези от руските митници. Според търговци обаче „Състейнъбъл“ не се ограничава само с доставките за „Нефтохим“, а прави такива и за „Овергаз“, както и продава обеми на газовия хъб „Балкан“.

От Агенция „Митници“ заявиха, че вносът на руски газ за вътрешния ни пазар през миналата година се е извършил от четири дружества. Кои са те, не бе съобщено, но е ясно, че едното е „Състейнъбъл“. Другото е държавният газов оператор „Булгартрансгаз“, който по силата на транзитния договор с „Газпром“ получава в натура необходимия му за работата на „Турски поток“ природен газ. Тези количества обаче са нищожни.

Твърди се, че „Митилинеос“ също внася в България руски газ за търговия. Гръцкото дружество също така доставя суровина за „Булгаргаз“, но изричното изискване на българския обществен снабдител е тя да не е с произход от санкционирани страни, каквато е Русия. Според предоставени от „Булгаргаз“ данни на Bird, през миналата година от „Митилинеос“ са внесени близо 763 млн. куб. м през терминала за регазификация на втечнен газ на остров Ревитуса, но техният деклариран произход е от САЩ, Египет и Норвегия.

Цялата тази плетеница от газови потоци, съществена част от които пренасят и внасят суровина от Русия, показва, че България подкопава собствената си официална политика на отказ от руски енергийни суровини, както и усилията на ЕС да не спонсорира войната в Украйна чрез покупка на руски газ.

И ако транзитът на руски газ към Сърбия и Унгария все пак възвръща инвестициите на държавата в „Турски/Балкански поток“, вносът му у нас е напълно излишен, коментират експерти пред Mediapool. Те смятат, че държавата трябва да изолира напълно възможността руски газ да се промъква във вътрешното потребление, защото влиянието на „Газпром“ е зловредно не само за пазара, но и защото през търговията то се отразява и на политиката.