Агресивното подскачане на десните е само прелюдия към старото представление със същите участници

На конгреса на „Продължаваме промяната“ миналия уикенд имаше момент, който добре показа фарисейството на партията. Пред делегатите говореше лидерът им Кирил Петков. На голям екран на сцената показаха лицата на неговия съпартиец и премиер в оставка Николай Денков, на герберския вожд Бойко Борисов и на наскоро въздигнатия за лидер на ДПС Делян Пеевски – последните двама залепени един до друг. „Искате ли премиер, който изглежда така - европейски академик, със знания, некорумпиран, иска най-доброто за собствената си страна, или искате тях двамата?", питаше Петков, докато последователно сочеше Денков и двамата си бивши партньори във властта.

Въпросът беше отправен не толкова към съпартийците му, колкото към избирателите. Звучи съвсем ясно и недвусмислено. Ако гласуваш за ПП и техните партньори от ДБ, получаваш Денков; ако гласуваш за ГЕРБ или за ДПС, тогава държавата попада в ръцете на тандема Борисов и Пеевски.

Хубаво, ала последната година показа, че нещата се получават по съвсем друг начин. Защото и на предните избори през април 2023 г. симпатизантите на ПП-ДБ гласуваха с очакването, че начело на правителството ще застане политик като Денков. Вместо това обаче получиха сглобката – това странно съглашение между ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, в което Борисов и Пеевски играеха централна роля. Какво излиза? Че както и да гласуваш, накрая винаги герберско-депесарският дует изплува най-отгоре.

Каква причина имаме сега да очакваме обратното?

За да отървем нова сглобка, някой трябва да спечели толкова категорично изборите, че да получи мнозинство в парламента. А това е нещо, което десните не могат да постигнат.

Първо, с влизането в сглобката те нанесоха непоправими вреди на собствената си репутация. Поддръжниците им са хора с високи стандарти – когато биват убеждавани да гласуват за принципи и ценности, възприемат такива призиви много сериозно. От ПП-ДБ обаче те получиха не принципи, а Борисов и Пеевски. За мнозина десни избиратели с това червената линия беше прекосена и те няма да гласуват повторно за обединението.

Второ, ГЕРБ и ДПС няма да пострадат по същия начин заради сглобката. Избирателите на Борисов са го виждали да се коалира с кого ли не – десни, леви, националисти, популисти. Каквато и политическа линия да следва, партията му запазва един стабилен електорат от около 600 хиляди души. Едва ли ще му се ядосат толкова заради сглобката, че да го изоставят масово. За ДПС да не говорим – движението разполага с едни 300 хиляди души, които го подкрепят безусловно.

Трето,

не се очертава значимо разместване в парламента.

Нови политически сили не се задават на хоризонта – или поне не такива, които да наберат достатъчно сила до изборите през юни. В Народното събрание отново ще се наредят ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС, „Възраждане“, БСП и ИТН. Десните изключват като съюзник проруското лоби в парламента на националистите и социалистите. А ИТН едва ли ще надмогне сегашната си роля на най-малка сред големите партии, нито бруталното презрение, с което третира ПП-ДБ.

За дясното обединение всичко това означава, че просто няма къде да търсят съюзници, освен при ГЕРБ и ДПС. На предните избори ПП-ДБ впрегнаха всичките си сили, събраха зад себе си подкрепата на 77 неправителствени организации – и не спечелиха вота. А тогава още се носеха на крилете на обещанията, че ще изпъдят ГЕРБ и ДПС от властта. Сега отгоре им тежат 9 месеца на компромиси и отстъпления пред същите тези партии. И няма да им помогне войнствената реторика за „армията на Промяната“, която прогласи Кирил Петков; нито апелите на Асен Василев за борба с „латиноамериканския модел на ГЕРБ“; нито клетвите на Николай Денков, че „решенията в ГЕРБ ги взима Пеевски“. За да избягат от поредна сглобка, трябва да отбележат огромен електорален скок – буквално със 100 процента. А това е невъзможно в сегашната ситуация. Най-вероятното развитие ще ги постави отново в положение, при което

входът към властта е заварден от ГЕРБ и ДПС.

И десните знаят това. Неслучайно Николай Денков заговори топло за Мария Габриел на конгреса; неслучайно Кирил Петков се заканваше, че е готов да прекара хиляди часове в препирни с Борисов, но не и да му отстъпи за реформите. Те знаят, че ще им се наложи да изиграят същата пиеса, като при създаването на сглобката, при това със същите участници – Габриел, Борисов, дори Пеевски (който обаче сега иска да седи на масата, наравно с другите). А агресивното подскачане на десните срещу ГЕРБ и ДПС в момента е само прелюдия към старото представление. Да му мислят избирателите.