Преходът към лятното часово време също така има положителен ефект върху хората, тъй като по-дългите дни и повече дневна светлина се свързват с по-добро настроение и повече енергия. Това може да помогне на хората да бъдат по-продуктивни и по-активни през деня.

 

През последните години редица държави се отказват от използването на лятното часово време. Сред тях са Казахстан – 9 от 14 области (2004), Киргизстан (2005), Ирак (2007), Пакистан (2009), Бангладеш и Грузия (2010), Армения (2011) Египет (2014), Азербайджан (2015). В периода 2011 – 2014 Русия остава целогодишно на лятното часово време, но след недоволство от жители в различни региони на Руската федерация заради късния изгрев, правителството взема решение през 2014 страната да остане за постоянно на зимното часово време, като това важи за цяла Русия и части от Украйна (п-в Крим, областите Донецк и Луганск). Държавите, които се отказват от зимното часово време и остават за постоянно на лятното, са Аржентина (2009), Беларус (2011), Чили, Турция и Севернокипърската турска република (2016), също така Сингапур, Узбекистан и част от Малайзия (в останалата част действа т.нар. „Малайзийско часово време“).

 

През 2007 Венецуела въвежда собствена часова зона като с декрет на тогавашния президент Уго Чавес, времето се измества с половин час назад. Канадската провинция Нюфаундлераната.
нд също има половин часова разлика спрямо другите провинции по атлантическото крайбрежие на ст
В началото на 2018 г. в Европейския парламент се водят дебати по отмяна сезонната смяна на часовото време на територията на целия Европейски съюз, като се обсъждат икономическите ползи, но и вредите за здравето от смяната на времето. Проведено е и онлайн допитване до гражданите на ЕС.