В последните години традиционните проблеми за българския туризъм - качество на продукта, строежи, чистота и др., бяха изместени от един всеобщ - ограниченията и мерките заради пандемията. Последваха войната в Украйна и опасенията на туристи от основни пазари да дойдат на море едва ли не на фронта. Високата инфлация допълнително влоши нещата.
В крайна сметка по оценки на бранша България единствена в региона не успя да възстанови морския си туризъм на предпандемичните нива. Шанс за това има през идващото лято, за което записванията от основни пазари растяха доскоро, а опасенията от войната в Украйна са притъпени. Проблемът сега се нарича „липса на седалки“, по думите на туроператорите.
Записванията започнаха добре, но седалки няма
За разлика от проблемите през предните години записванията на чужди туристи са започнали уверено с двуцифени ръстове от някои пазари през последните месеци на миналата година. С началото на март 2024 г. те обаче са сведени до нула, просто защото хотели има, но не и места в самолетите. Туроператори дори разказват, че заради недостига на персонал някои авиокомпании са премахвали седалки, за да може персоналът, който имат, да съответства на броя пътници.
Орязването на капацитета се налага, защото по време на пандемията служителите в дейности, свързани с авиопревозите, се пренасочиха към други сфери, не така уязвими на ограничителни мерки. В допълнение се забавиха и доставки на поръчани самолети.
Обикновено броят места в чартърните полети се договаря успоредно с тези в хотелите или малко след това. За българския пазар това означава, че хотелските стаи се заявяват през юни - август на предходната година, а местата в самолетите - през август - октомври.
Германските туроператори сключиха договори за по-малък самолетен капацитет, тъй като търсенето към България в последните години не отбелязва значителен ръст, а България е единствената в Европа, която не достигна предпандемичните нива, поне що се отнася до германския пазар, коментира пред „Дневник“ Венцислав Танчев, който представлява германския туроператор Alltours. Към това добавя липсата на интерес до момента от страна на Министерството на туризма към специална кампания на този пазар, което в крайна сметка води до решението на туроператорите да договорят по-малък самолетен капацитет.
Търсенето беше налице, но се оказа, че самолетните седалки са малко.
Валентин Танчев
Така германци, първоначално искали България, ще се насочат към „обичайните заподозрени“ - Турция, Гърция и Испания, където няма орязване на капацитета, а авиокомпаниите са много по-мотивирани, защото получават държавни помощи, пък и сезонът е много по-дълъг от България, обяснява Танчев.
„Голям интерес има, но седалки няма - пренасочени са към дестинации с по-дълъг сезон“, допълва и Иван Грошев, управител на „МТС България“ и председател на Асоциацията на инкаминг агенциите. Подчертава, че България е потърпевша, без да е виновна, защото губи заради късия летен сезон.
Смята, че е доста спекулативно изчислението колко голяма е щетата в случая, но преценява, че грубо тя се измерва с 10-15 процентни пункта по-нисък от възможния ръст на германския пазар и този на Централна Европа. Оценката на Танчев е същата, като той я изчислява при 35% намален капацитет на самолетните седалки за лятото, отчита и това, че през миналото лято не всяка седалка в пристигащ чартър е била заета.
Като печеливши от тази ситуация Грошев определя основните конкуренти на България - Турция, Египет, Тунис и донякъде курортите в континенталната част на Испания.
За едни ще е свинско, за други - зеле
С шега Грошев обрисува ситуацията за различните хотелиери това лято - за едни ще е свинско, за други - зеле, но средното няма да е свинско със зеле.
Посочва, че хотелиерите, които си вършат добре работата, ще имат туристи, а на тези, които са „на ниво Андрешко и Хитър Петър“ няма да им се случи нищо положително“. Казва, че добрите хотелиери следят ситуацията и реагират своевременно, а не чакат в последния момент да променят цените, когато това се налага.
Танчев коментира, че хотелите, които не са били търсени през миналата година, не са вдигали цените, а другите - със 7-8%, което е доста по-малко от страните, в които почиват българите, избрали за лятната ваканция чужбина.
Туроператорът обяснява това с факта, че конкурентите на България са имали силен сезон миналото лято, което има дава основание и самочувствие отново да вдигнат цените, докато в сегмента на морския туризъм България още не може да навакса в сравнение с времето преди пандемията. По данни от нашите колеги туроператори за изходящ туризъм ценовите диапазони на нощувка в Европейския съюз са поскъпнали между 20 и 40% в зависимост от районите на настаняване. За България драстично увеличение не се очаква, диапазонът е значително по-нисък - 10-15%, и основно е повлиян от увеличения на минималната работна заплата и като цяло на работните заплати в сектора, посочват от туристическата камара.
Ранните записвания отново се върнаха
За разлика от времената на пандемията, когато резервации се правеха в последния момент заради неизвестността на ограниченията, сега ситуацията се нормализира и чуждите туристи отново залагат на ранни записвания. Това показват и данните на Министерството на туризма.
Така през есента на миналата година ръстовете при тези записвания спрямо тези за миналото лято достигат до 30-40% - за пазара Германия например, но постепенно се топят в светлината на липсата на седалки, за да достигнат до нула през март.
Танчев подчертава, че причина за големия интерес от Германия е прилагането на маркетингов план, който вече дава резултат, но заради недостига на седалки не може да се разгърне. Това обаче дава основания да се смята, че за следващото лято туроператорите ще преразгледат политиката си и ще договорят по-големи капацитети.
Надява се за останалите пазари ръстовете да продължат, като във Великобритания засега има повишение на записванията от около 40%, в Полша - 10-15%, добри са и тези от Чехия и скандинавските страни. За Румъния очакването е да се запазят нивата от миналата година с едно наум. То идва от това, че на пазара на северната съседка на България са активно навлезли руско-турски туроператори, които предлагат чартърни програми от 16 летища до курорти в Турция, Испания, Египет и Гърция. Отбелязва, че все пак в сегмента на най-нископлатежоспособните клиенти България остава единствена опция.
Грошев описва британския пазар като доста обещаващ това лято, като посочва, че за момента ръстовете на записванията там достигат до 70% спрямо миналото лято при някои туроператори. Той се надява, че практиката на ранните заявки за ваканция ще се задържи. Обяснява това с атрактивните цени, които България е предложила, и рекламната кампания. В допълнение и навлизането на пазара в България на туроператора jet2holidays, който има собствена авиокомпания и самолетният му ресурс не е така ограничен.
Отбелязва също много активни ранни записвания и на пазара в Централна Европа. Пречка пред тези ръстове обаче остава недостигът на места в самолетите.
Обобщавайки ситуацията, Грошев заключава, че не може да се говори за бомбастични неща, но предстои приличен летен сезон. В Топ 5 на туристите влизат Румъния, особено за Северното Черноморие, Полша, Великобритания, Германия и местните туристи. За гостите от Израел, които са ценени от бранша във всичките му сегменти, очаквано се прогнозира спад спрямо предишни години заради ситуацията в страната.
От Бургаската регионална туристическа камара също посочват пред „Дневник“, че ранните записвания за почивка по Южното Черноморие бележат ръст (средно 25%) спрямо миналата година. По данни на членове на организацията има около 30% ръст на полския пазар, 20% - Нидерландия и Дания, а гостите от Великобритания се очаква да са колкото миналото лято. И те отчитат завишен интерес от германски летовници, на който обаче липсата на места в самолетите не може да отговори.
Като цяло се очаква броят туристи да се запази на равнището си от миналото лято. Членовете на камарата обаче подчертават, че е необходимо да се работи в посока разкриване на нови пазари, а не само на вече съществуващи като конкретно посочват Казахстан, Узбекистан, Грузия, Литва, Латвия.
Сега ситуацията е напът да се нормализира, а туроператорите разчитат (независимо кой ще заеме поста на министър на туризма) съвместното рекламиране на България с морските общини и туроператорите да продължи, защото вече се виждат резултатите от него.
Българите са тук, но за кратко, а полетите са оскъдни
Туристическият бранш в България има проблеми, които не намират решение вече десетки години, а към тях се добавят и нови. Сред най-големите предизвикателства не отскоро е липсата на кадри, но сега вече проблемът се разпростря върху всички браншове. Пандемията утежни нещата, защото заетите в уязвимия на ограничения туризъм отблъсна много хора от него.
Българите, които спасиха поне два сезона по време на пандемията, особено по Южното Черноморие, сега идват за кратко. От Бургаската камара отчитат, че добрата свързаност със страната дава възможност за дълъг уикенд, а браншът сега има проблем да задържи тези хора за поне 7 нощувки.
В допълнение на липсата на седалки в чартърите това лято на юг съзират и друг проблем, за който обвиняват и държавата, и концесионера на летищата във Варна и Бургас. От години се води диалог с „Фрапорт“ за целогодишни полети или поне удължени летателни програми (от март до октомври) до различни дестинации на територията на Бургаска област. „Едно от условията за устойчив и развиващ се туризъм е достъпността до дестинацията. Смятаме, че и другите бизнеси, както и гражданите на област Бургас са пряко засегнати от липсата на свързаност на различни дестинации с нашия регион по въздух“, посочват от камарата. Тяхната оценка е, че в годините назад маркетингът е работел повече за развитие на Северното Черноморие, което е довело до развиване на целогодишни полети до летището във Варна.
„За съжаление новата инфраструктура на Бургаска област остана неизползвана, хотелската база незаета, икономиката на региона - неразвита. Резонно е в момента поведението на кметовете, които търсят варианти да възстановят полетите до летище „Сарафово“, посочват от там.
През последните дни местната власт отново активира желанието си за създаването на местна авиокомпания „Бургас ер“, която да е собственост на общините в региона.
Камарата посочва, че на юг легловата база е 1.2 млн. и е нелогично и безотговорно“ тя да бъде подложена на „агония“.
Сред вечните драми на бранша остава и сивият сектор като оценката на камарата е, че „нелицензирани превози, екскурзоводи и други се вихрят необезпокоявано заради липсата на държавен контрол“.
