Миграцията се ползва за печелене на гласове. Бежанците са представяни като огромна заплаха, която ние уж не можем да контролираме. Говори се дори за подмяна на населението. Какви са проблемите на България?

Новият Eвропейски пакт за миграцията и даването на убежище ще продължи да прехвърля отговорността върху страните по границата на ЕС, което създава предпоставки за нарушаване човешките права, смята Стрик, която е част от групата в ЕП, наблюдаваща работата на Фронтекс.

В края на февруари за първи път на посещение в България беше новият изпълнителен директор на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Фронтекс) Ханс Лейтенс. В рамките на визитата си той обяви, че Агенцията ще утрои броя на своите служители на българо-турската граница до 500-600. Лейтенс даде висока оценка на ролята на България в опазването на външната граница на ЕС, като същевременно определи спазването на основните права на чуждите граждани като един от основните въпроси. Само дни преди това ДВ Български, в партньорство с Balkan Insight, „Le Monde“ и Salomon, публикува разследване, разкриващо, че Фронтекс и ЕК отдавна са били наясно с нарушенията на човешките права по българо-турската граница, но ръководството на ЕС ги е неглижирало. На фона на тези разкрития страната посети и Тинеке Стрик, европейска депутатка от групата на Зелените, която е част от групата в ЕП, наблюдаваща работата на Фронтекс. Наскоро Стрик бе класирана като втория най-влиятелен европейски депутат по темите миграция и вътрешни работи в ЕС от платформата EU Matrix.  За изводите от работната ѝ визита, видяното на българо-турската граница, и предизвикателствата пред справедливото управление на миграцията в ЕС със нея разговаря Мария Черешева.

Какъв бе фокусът на визитата Ви в България?

Аз продължавам да правя мониторинг на граничните политики и дали те водят до нарушения на човешките права, особено що се отнася до отказ на достъп до убежище. Това си остава тема и ми се струва, че тя ще става все по-важна в резултат от новия Пакт за миграцията. Това, което виждам в новия пакт, е липсата на споделена отговорност - тоест страните, които се намират на външна граница (на ЕС – бел. авт), остават най-натоварени. Всъщност, те получават дори повече отговорности, защото сега отговорността за влезлите в тези страни, ако пътуват из ЕС, е 12 месеца, а тя ще стане 20 месеца. Тоест, срокът на отговорност става дори по-дълъг, а освен това тези страни трябва да правят скрининг и да отговарят за граничните процедури. Мисля, че това е дори по-несправедливо разпределение.

На нас това ни беше представено като по-справедливо…

Да, и за мен това е основният проблем. Защото се въвежда т.нар. задължителна солидарност, но страните членки могат просто да откупуват това свое задължение. Те могат да плащат по 20 000 евро на търсещ убежище, след което вече да нямат задължения за релокация. Или дори могат да вложат пари в гранична охрана или строеж на огради в трети страни, което също се приема за принос към солидарността. Така че това не е реално споделяне на отговорността и в този смисъл страните по границата имат мотив да намаляват товара си. Освен това, те са съдени според способността им да спират влизащите. Целият този контекст създава предпоставки за това хората да бъдат насилствено отблъсквани. Не легитимирам или оправдавам тези практики, само казвам, че има основания те да продължат. А причината проблемът да нарасне толкова бързо е абсолютната безнаказаност. Всички други страни гледат на другата страна, ЕК не предприема никакви мерки и аз смятам, че това ще продължи.

Смятате ли, че страните в периферията са подложени на натиск за охраната на границите, като залогът за държави като България и Румъния, например, е членството в Шенген?

Абсолютно. Това е изключително едностранчив подход, който залага само на ограничаване на нерегулираната миграция. А всички знаем, че повечето бежанци пътуват без документи, защото няма как да получат визи за ЕС. Тоест, те разчитат изцяло на тези нелегални маршрути. Когато говорим за важността на охраната на границите, това винаги трябва да върви заедно с опазването на основните права, включително и правото на убежище, което често не се споменава.

Във ваша публикация в социалната мрежа X написахте, че това, което сте чули от граждански организации, напълно се различава от казаното от институциите у нас, както и че за първи път ставате свидетел на подобни разминавания. Какво имате предвид?

Намирам за изумително това, че в България има установен механизъм за наблюдение на охраната на границите, който е доста категоричен за огромния брой насилствени отблъсквания. Дори и Агенцията за бежанците е част от него. И в същото време, той е напълно пренебрегван от Гранична полиция и МВР. Нещо не се връзва - целта на този механизъм е превенцията на тормоз и нарушаване на правата. Това означава, че трябва да се прави нещо в отговор на тези изводи и препоръки. Подобни практики са прикрити и е много трудно да се намерят категорични доказателства, но аз мисля че организациите в рамките на мониторинга вършат страхотна работа в събирането на разкази на очевидци, данни от лекари, виждали наранявания от кучета, информация за хора, намерени замръзнали в гората. Няма как просто да отречем, че това се случва, и че то няма връзка с поведението на гранична полиция.

Отричане ли срещнахте?

Да, отричане на всички нива - от Министерството на вътрешните работи, през Дирекцията на полицията в София, до Гранична полиция. От една страна те казват, че това са стари обвинения, а сега вече не се чуват такива неща, както и че всички доклади за сериозни инциденти от Фронтекс са висящи. Когато попитах за разследването на Lighthouse reports, показващо как хора са държани в клетка, получих много дълъг отговор с разнообразни аргументи, като например, че валяло, и че били там, само за да ги предупредят да не се занимават с каналджийство. Цяла какофония от аргументи, които нямаха логика. Този режим на отричане няма да помогне за подобряване на ситуацията. Имах и доста интензивен разговор с Фронтекс, като ги питах какво правят, за да гарантират това да не се случва. Едно от най-големите ми притеснения е, че Фронтекс са държани далеч от граничната линия.

Те потвърдиха ли това?

Да, те казаха, че това се дължи на факта, че автомобилите им не са адаптирани за планински условия, като това им позволява да присъстват само в тези райони на граничната ограда, където теренът е равен. Честно казано, не съм убедена, че това е цялата история. Защото, ако си само на пътищата, ти няма как да имаш представа какво се случва всъщност. Освен това попитах, ако наистина въпросът е само в автомобилите, защо не получите по-добри автомобили? И ако наистина е така, позволява ли се на Фронтекс да присъстват в добре оборудваните български автомобили? Като цяло съм скептична, защото съм виждала това и в Гърция - как екипите на Фронтекс умишлено са държани далеч от местата, където има отблъсквания на бежанци. Както в морето, така и в района на река Еврос. Така че мисля, че Фронтекс, особено сега, когато съставът им ще се утрои, трябва да бъдат много по-публични и изискващи, така че да покриват целия район. Става дума за веригата на командване - българските власти решават къде има нужда от Фронтекс и това е обичаният аргумент на Европейската гранична агенция - „Те решават къде има нужда от нас“. Но аз им казвам: „Трябва и вие да можете да решавате как да изпълнявате и двете задачи: не само да помагате в управлението на границите, но и да наблюдавате за спазването на правилата“.

В навечерието на европейските избори виждаме как повечето европейски партии поставят акцент върху важността на охраната на границите и ролята на Фронтекс за това. В такъв случай, не е ли и въпрос на политическо решение да се дадат повече правомощия на граничната агенция?

Евродепутатката Тинеке Стрик (в средата)                             Снимка: Florian Schmitz/DW

Много от страните членки, които не се намират на външна граница, не знаят какво е споделена отговорност, но пък искат да имат гаранции, че границите са затворени. И когато страните на външна граница кажат, че това е много трудна задача, и не трябва да бъдат оставяни сами, им се отговаря: но вие имате Фронтекс. Тоест, ние сме си свършили работата, като сме ви предоставили Фронтекс. Мисля, че това се използва много за наратива: ние се нуждаем от силни граници и Фронтекс е гаранцията за това.

Но на практика, толкова ли е силен Фронтекс?

Не, на практика изобщо не е толкова силен! Преди няколко години Европейската сметна палата публикува доклад, в който се казваше, че страните членки не си сътрудничат достатъчно с Фронтекс и Агенцията не може да изпълнява задачите си. Това повече прилича на козметична мярка, отколкото е реална помощ за страните членки да се справят с всички правила. Това и не помага за създаването на доверие между страните членки. Например случая на България, която се намира в центъра на интензивни дебати по отношение на Шенген: че страната не прави достатъчно, че допуска нелегални мигранти и следователно не е допустима в Шенген. Намирам това за срамно, защото Румъния и България отдавна са членки на ЕС и не заслужават различно третиране.

Има ли двойни стандарти? Всички други гранични страни са в Шенген от години…

Така е, това има само негативни ефекти и не е справедливо. Ние трябва да имаме механизми за прилагане на европейските правила и политики във всички страни. Румъния и България далеч не са единствените, изпитващи проблеми.

Какви са очакванията ви за европейските избори? Ще бъде ли използвана темата за миграцията за печелене на гласове?

Това вече се случва. Миграцията е много добър бизнес модел. Бежанците и мигрантите са представяни като огромна заплаха за нашите общества, която ние не можем да контролираме. Крайнодесните говорят за подмяна на населението. Това е много опасно, не само за европейските избори, а и защото ние трябва да намерим начин да живеем заедно. Миграцията не е най-голямата заплаха пред ЕС, но ние можем да се справим, само ако сме обединени и всички поемаме равни ангажименти. Всички ние. Това отвлича вниманието ни от големите проблеми, с които се сблъскваме: геополитически заплахи, климат, върховенство на закона. В толкова много страни от ЕС има корупция. Аз мисля, че гражданите ни заслужават добри решения за реалните им проблеми, а не да бъдат плашени, защото това води до повече разделение: както между страните членки, така и в самите общества.