Сирни Заговезни се отбелязват седем седмици преди Великден. За този ден в Родопите са разпространени няколко изключително специфични обредни практики. Една от тях е прощаването. То е повсеместно разпространено, всички млади семейства отиват последователно на гости у родителите си, у кумовете си с бъклица вино, с халва и баница, за да вземат прошка от своите близки. Те целуват три пъти ръка на по-възрастните с думите "Прощавай, мамо“ или "Прощавай, тате“, а отговорът е "Простено да ти е, сине,
снахо, кумецо“ и т. н. Следва тържествена вечеря, за която задължително е приготвена баница с яйца и сирене, варени яйца, бяла халва с орехови ядки. На тази вечеря се изпълнява вечеря обредното хамкане на варено яйце или парче халва или сирене. Хамкането е чакано най-вече от децата, защото те сядат в кръг на земята с ръце отзад. Стопанката залюлява яйцето, малките се стремят да го захапят само с уста. След като тази своеобразна игра приключи, конецът на който е било вързано яйцето или халвата се запалва и се ползва като лек.
Паленето на огън на Сирница е друг съществен и характерен обичай за този ден. То е познато навсякъде в страната, като се среща под различни форми и наименования. В Родопите е познато под името оради. Приготовленията за тях започват около месец по-рано и през цялата Сирна неделя децата организирани по отделните махали в селищата събират хвойнови клонки, натрупват ги по високите места по селището. След това ги подреждат около прав и висок кол, който се запалва на Сирни Заговезни. Вечерта срещу залез слънце всички събрани и подготвени клади се запалват.
На Сирни Заговезни се играе и едно голямо хоро, което е скокливо, буйно, темпераментно. Според поверието, колкото по-висок е отскокът, толкова повече ще пораснат посевите през годината. Хорото е буйно и защото от следващия ден започват Великденските пости, а следващото голямо хоро ще е чак след 40 дни.