Ще станат скоро два месеца откак живеем в сянката на скандала "Нотариуса". Но какво тук значат някакви си седмици?! От колко години живеем в бруталната кочина, която възпитано наричаме държава. Тя съществува в условията на перманентен скандал, в който се сменят само имената на актуалните герои. Ако не е Марто Нотаируса, ще е Пепи Еврото. Или някой трети, четвърти, пети...
Вече сме свикнали, че живеем в две паралелни реалности. В първата, официалната, имаме закони и правила, мъчим се да правим съдебна реформа, водим политическа борба с демократични средства и прочее втръснали до болка клишета. Във втората, реалната, буксуваме във воняшо корупционно блато, от което няма измъкване. И каквото и да си говорим, на повечето хора като че ли им е по-приятна вонящата тиня, отколкото перспективата тя да бъде пресушена. Иначе щеше да е другояче.
За да съществуваш в подобна среда, е нужна голяма доза лицемерие. Такова у нашия обществен живот има предостатъчно. Безсрамие също трябва. И от него си имаме бая.
Как освен като лицемерие и безсрамие би могло да се опише поведението на т.нар. държава спрямо десетилетните схеми, които се въртят пред очите на всички?! Нима не беше обществена тайна, нима половин България не знаеше как работят специализираните съд и прокуратура? Нима още през 2020 г. Антикорупционният фонд не разказа как тези т.нар. институции мачкат хора и ги влачат по арестите докато не се съгласят да си дадат бизнеса? Да, това е скандалът "Осемте джуджета". Там главен герой беше някогашният следовател Петьо Петров-Еврото, чиито схеми обаче щяха да са невъзможни без височайша подкрепа от но прокуратурата, службите и политиците, които им дърпат конците.
Само година по-късно АККФ показа как покойният Мартин Божанов-Нотариуса (консултант по всичко) се опитва да урежда дела отново в спецсъда.
Какво последва? НИ-ЩО. Ама наистина нищо. Когато го питаха ще проверява ли аферата "Осемте джуджета", тогавашният главен прокурор Иван Гешев отговаряше за "Десетте малки негърчета". Да се пукнеш от смях просто. Сега главен прокурор е Борислав Сарафов, заснет пред "Джуджетата" в непринудена приятелска среща с Еврото. Може и да са му скроили шапка с тая снимка, както сам казва. Ама може и да не са.
Но ето че Нотариуса го убиха. И стана някак по-трудно да продължат да се правят на луди.
Поредното показно убийство постави властите в доста неприятна ситуация, защото изведнъж се разбра, че всички знаят кой е Нотариуса и какви ги вършил – брокер в съдебната власт, натиск върху магистрати, частен клуб "SS", охраняван от полицаи, които уж не охранявали, но били там и прочее странни ситуации. В прокуратурата започна нервно прехвърляне на топката. Някои магистрати се разприказваха, в медиите се разшумя повече от обикновено, включително заради нарочно формираната по казуса с Нотариуса парламентарна комисия.
Висшият съдебен съвет, съдебният инспекторат нямаше как да останат настрана.
И виждаме как отговорните фактори се курдисаха пред камерите с перфектно издържани изражения на изненада. Кой, ние ли?! За първи път чуваме за Нотариуса. Ми има сигнали, ама ние сме ги отработили по закон. А колко време ги отработвате, извинете? Ми...около пет години. Благодарим за бързото и ефективно правосъдие.
Стигна се до там, че градската прокуратура на София да се хвали, че имала смелостта да ОБРАЗУВА дело по жалба срещу Нотариуса. Не да му повдигне обвинение, не да го предаде на съд. Просто да започне производство, за да провери дали пострадалите от действията му наистина са пострадали. А колкото до обвиненията – малшанс, разбирате ли?!Тъкмо да го обвиним и го убиха. Ей тъй кат стане 'начи...
Вътрешният министър обясняваше, без да му мигне окото, че няма данни полицаи да са охранявали частния клуб на Нотариуса. В същото време снимките на въпросните полицаи пред заведението обикалят социалните мрежи. Какво казвахте, г-н министър?
Инспекторатът на съдебната власт, дето уж съществува, за да следи за нередности в съдебната власт, съвсем отговорно заяви, че е научил от медиите с какво се занимавал Нотариуса. Ама научили от медиите през 2024 г. А не през 2021 г., когато медиите пишеха за схемите в спецсъда. Тогава съдебните инспектори останаха и глухи, и слепи.
И ето каква е ситуацията в момента. Покрай случаите с Нотариуса и Еврото в съдебната власт толкова се размириса, че стана почти нетърпимо. Но нека всеки наивник, повярвал, че този път нещо ще се промени, да знае – няма. И следващия път, когато някой отговорен фактор на шефско място в съда или прокуратурата ви уверява, че ще "изчистят къщичката", угасете телевизора, излезте от социалните медии и влезте в реалността.
Тази система е неспособна си реши проблемите – няма желание, може би няма и капацитет, особено след като години наред беше превземана от политици и олигарси, за да се превърне накрая в техен придатък.
Може би затова в момента се е разделила на два лагера, което особено ясно личи в прокуратурата. Условно те могат да се нарекат лагерът на Гешев и лагерът на Сарафов. Първия видяхме в действие в края на мандата на Гешев миналото лято. Тогава по спешност бе образувано дело срещу Пепи Еврото и той изчезна. В този лагер се наредиха Любена Павлова - бивша жена на Еврото, както и някои прокурори от районната прокуратура в София, където бе започнало разследването.
Та в рамките на това дело са давани показания директно срещу Борислав Сарафов – че бил ходил редовно в ресторант "Осемте джуджета", че бил близък с Еврото. Говори се даже и за подкупи за магистрати.
Властта по високите етажи на прокуратурата обаче се смени. И делото бе иззето и прекратено. А свидетелите, така охотно говорили срещу Сарафов, започнаха да се отричат от показанията си. Прокурорът, образувал това разследване, дори стана обвиняем.
По такова дело - такива свидетели. Иди после обяснявай, че тази система работи по закон и иска да разкрие истината.
Стана обичайно при всеки подобен скандал да излизат разни хора и обясняват, че съдебната система има много добри, честни и смели магистрати. Къде са?! Да, тук-там има такива, доказали се през годините, но те са по-скоро изключението, което потвърждава правилото.
Самуил Димитров, mediapool.bg
