Светлината е най-добрият дезинфектант, е казал Луи Брандайс, съдия в американския Върховен съд. Изказването му подчертава значението на прозрачността в публичното управление. Много дезинфекция е нужна за проблемите в прокуратурата, а и въобще на съдебната система в България.
Конкретните случаи имат системни причини, които ги правят възможни и ги възпроизвеждат. Липсата на данни за дейността и резултатите на прокуратурата изглежда като технически проблем, но е един от основните фактори за текущата катастрофа. Реално държавното обвинение, от което зависи много, е черна кутия по отношение на данни и информация. Забележете колко често в сегашните (а и в предишни) скандали чуваме от високопоставени прокурори, че са изискали доклад по конкретен случай или че не разполагат с информация.
Бърз поглед на сайта на прокуратурата и съдебния съвет показва шокираща липса на информация
Последните данни са от 2019 г. и са агрегирани по такъв начин, че въобще не може да се отговори на глобални и конкретни въпроси като:
- Колко ефективна е прокуратурата?
- Какви са приоритетите й?
- Използва ли се дискрецията, дадена на прокурорите, за незаконосъобразни цели?
- Какви са основанията за образуване и прекратяване на производства?
Възможно е тази информация да съществува в прокуратурата и някак си да се ползва при вземането на решения. Но не бих бил изненадан, ако дори вътре в системата липсва подобна информация. Ваденето на преписки, безсмислените обяснения на най-високото ниво в прокуратурата и пълната липса на системни данни в скандалите подсказват, че хипотезата за черната кутия е вероятно вярна.
Защо е проблем, че прокуратурата действа като черна кутия? Наказателното преследване дава огромна власт на прокурорите да правят преценки въз основа на вътрешното си убеждение (дискреционна власт). Без преувеличение, техните решения могат да преобърнат животи, да ликвидират бизнеси и да съсипят репутации. Дискрецията е част от института на публичното обвинение.
Когато се осъществява без отчетност и информация,
последиците са ужасни и идват под формата на скандали като „Красьо Черния“ и „Мартин Нотариуса"
Прокурорите имат сложната задача да разследват и обвиняват. Голяма част от тази информация не трябва да бъде публично достояние. За съжаление, тази закрила се е разпростряла върху цялостната дейност на прокуратурата. Данните са по-скоро изключение. В такава среда не може да работи никой от възможните видове контрол на дейността на прокуратурата - правен, организационен, политически, медиен или граждански. Принципът на черната кутия ни позволява единствено да се надяваме, че при добро стечение на обстоятелствата няма да има злоупотреби и върховенството на правото някак си ще надделее над сенчестите интереси. За съжаление, това наивно очакване не работи в действителността на българската съдебна система и по-специално на прокуратурата.
За да има контрол върху дейността на прокуратурата,
трябва да има налични валидни, достоверни, достатъчни и навременни данни.
Публично наличните данни и информация трябва да защитават отделните прокурори, но да са достатъчно десегрегирани, за да предоставят знания за дейността и резултатите на системата и отделните й звена. Ефективна система за споделяне на информация ще даде ясна идея за входа в системата, какво се прави, от кого, как, къде, какво излиза от системата. Полезната информационна система е насочена към резултатите от дейността и позволява да се диагностицират проблеми. „Поисках да бъде направена справка, за да разберем какво се случва“ е обратното на проактивно управление и на разумно прилагане на политики за превенция, разкриване и наказване на престъпността.
Една действаща информационна система ще създаде условия за отчетност. Ще позволи да се правят изводи за наказателната политика на прокуратурата.
Наличието на данни няма да реши проблемите само по себе си. Но ще позволи да се идентифицират системните проблеми. Това, което сега разбираме под формата на срамни скандали, може да бъде диагностицирано в зародиш. Действаща система например би показала наличието на много образувани, но забавени или прекратени преписки. С подробна информация ще бъде възможно да се установяват звена и процеси, които генерират рискови практики.
Навременна и достоверна информация трябва да покаже много повече данни от това, което съществува в момента. Например информация като причини за прекратяване, конкретна продължителност на делата, вид и размер на присъдите.
Информация какви решения се взимат, от кого и защо
Прокуратурата има интерес тази информация да бъде публична. През 2024 г. не е особено трудно такава информация да се публикува в реално (или близко до реално) време в интерактивни онлайн дашбордове. Данните трябва да се публикуват в отворени формати, които да улесняват допълнителна обработка.
Напълно осъзнавам, че съществуват много пречки и трудности за това. Някой са технически, повечето са организационни и културни. Но българската прокуратура няма много възможности за избор. Катастрофалните проблеми, загубата на доверие, повсеместното разбиране, че прокуратурата не се справя, няма да бъдат преодолени с пресконференции и компромати. „Дела трябват, а не думи“ е казал, Васил Левски, а през 2024 г. спокойно може да добавим в началото на фразата „данни, информация и знание“.
