На фона на безбройните диетични моди, изпълващи нашите социалните медии, гъвкавият подход към храненето може да бъде много по-добра стратегия. Това е заключението на Джойс Патерсън (Joyce Patterson), изтъкнат диетолог и специалист по диабет във Факултета по медицина в Университета на Мичиган.

Патерсън посочва балансирания хранителен подход като най-добрия избор според научните доказателства.

Погрешни схващания, свързани с диетичните тенденции

„Живеем в свят, пълен с послания за ограничаване, елиминиране и бързина, а погрешните схващания, свързани с диетичните моди, са често срещани като например нуждите от макронутриенти или хранителни добавки“, отбелязва Патерсън.

„Например, войната на мазнините срещу въглехидратите или яйцата са ту полезни, ту - не, на всеки две години, а медиите и производителите на храни използват тази информация, за да увеличат продажбите."

Минимална и подвеждаща информация

„Огромният брой продукти и програми, които твърдят, че „рестартират вашия метаболизъм“ или „прочистват“ вашата система, показва, че много хора наистина се интересуват от науката за храненето. Но малцина получават всеобхватно и надеждно знание за храненето и не са в състояние да различат маркетинговите трикове от добрата наука“, коментира Патерсън.

„Те правят избор на храна и решения за покупка въз основа на минимална или подвеждаща информация."

Променена връзка с храната

Последната й книга, Think Like A Dietitian (Мисли като диетолог), се задълбочава в реалността зад различни диетични тенденции, разобличавайки митовете и показвайки къде не успяват. Патерсън разсъждава върху това как културата на хранене е повлияла дълбоко на връзката на хората с храната, от детството до широко разпространения обхват на днешните социални медии.

Според нея, въпреки минималната научна подкрепа за много популярни диети, „за мнозина диетичната култура е оформила връзката им с храната през целия им живот. Тези убеждения могат да бъдат дълбоко вкоренени от влиянието на родителите в тяхното детство до популярността в социалните медии днес."

Например Патерсън признава, че докато кетодиетата и периодичното гладуване са привлекли значителен изследователски интерес, тяхната дългосрочна ефикасност и безопасност остават под въпрос.

Въпреки че значително количество изследвания, цитирани в книгата, показват, че кетогенната диета предлага краткосрочни ползи при бърза загуба на тегло и намаляване на риска от метаболитни нарушения, включително диабет, няма достатъчно дългосрочни проучвания за оценка на безопасност на режима за по-дълъг период.
Ограничителни диетични тенденции

Нещо повече, Патерсън критикува манталитета на бързите решения, често наблюдаван при ограничителните диети, които въпреки първоначалния успех често се оказват неустойчиви.

„Когато някои диети покажат обещаващи постижения в изследванията, много добронамерени клиницисти, които не се занимават с хранене, бързо препоръчат тези подходи."

„От ниско съдържание на мазнини или ниско съдържание на въглехидрати до гладуване, най-популярните диети по ирония на съдбата са най-рестриктивните. Не е чудно, че често имат нетраен ефект."

Потенциални опасности от диетичните тенденции

Патерсън също така посочва опасностите от частичното придържане към диетата, ако не се разбира цялостния изследван модел на хранене.

„Честа практика е, че хората ще прилагат определени характеристики на диета, вместо действителния хранителен модел, който е изследван. Без подходящо ръководство хората може да се окажат практикуващи нездравословно поведение, което излага здравето им на риск“, предупреждава тя.

Нездравословни крайности

Патерсън се противопоставя на бинарното мислене, което прониква в диетичната култура, отбелязвайки как то често води до нездравословни крайности.

„Не всички хора изтласкват храненето надолу в списъка си с приоритети“, казва тя, посочвайки пагубните ефекти от гледането на храната като на враг, а не като на източник на храна и сила.

Освен това тя критикува мисленето „всичко или нищо“, което, макар първоначално ефективно за отслабване, често се срива под тежестта на трудностите в реалния живот.

Патерсън обяснява и как подобни неуспехи могат да се превърнат в чувство за вина и провал, които разколебават усилията за поддържане на здравословен режим.

По-прощаващ подход

Вместо да се поддаваме на строгостта на диетичните тенденции, Патерсън предлага по-прощаващо правило „80/20“ като устойчив път към здравословно хранене.

„По-конкретно, това основно правило предполага хората да следват диетичните препоръки през 80% от времето и да не се тревожат за останалите 20%, вземайки предвид удобството, удоволствието и социалните взаимодействия“, препоръчва тя като се застъпва за баланс и умереност пред стремежа към съвършенство.

Здравословна връзка с храната

Подходът на Патерсън насърчава здравословна връзка с храната, където диетичната гъвкавост и осъзнатост проправят пътя към дългосрочно здраве, противопоставяйкисе неустойчивите норми на съвременната хранителна култура.

„Най-важният извод, споделян от диетолозитеи, е че съвършенството е не само недостижимо, но и ненужно. Дори столетниците често си признават, че са си угаждали цял живот."

„Здравословната диета не трябва да е всичко или нищо. Почерпката от време на време не е вредна. Но ако лошият избор по-чест, това може да увеличи риска от заболяване, свързано с храненето“, заключава Патерсън.

Източник: Ditch the diet trends for a healthier relationship with food, Earth.com