През последните две години руското разузнаване се е прегрупирало значително след началото на агресията срещу Украйна, станало е по-изобретателно, по-дръзко и използва - особено след изгонването на близо 600 руски служители (от които вероятно 400 са шпионирали) от Европа - не само собствени мрежи, но и тези на организираната престъпност в други държави.

Чрез тях Русия не само намира начини да заобикаля санкциите (най-вече тези, засягащи отбранителния ѝ сектор) и проследява доставките на оръжие за Украйна, но и засилва натиска над руските емигранти и противници на режима на Владимир Путин.

Това са част от заключенията на Андрей Солдатов и Ирина Бороган, изследващи руските спецслужби, публикуващи книги и разследвания за тях и смятани за едни от най-добрите познавачи на процесите в тези среди. Твърденията им са от статия в списание "Форин афеърс", публикувана в края на миналата година под заглавие "Прераждането на руския шпионаж".

Отново българската група от Лондон

В нея те дават между останалите примери и този с групата българи във Великобритания (към тях тази седмица бе добавен шести), обвинени в шпионаж в полза на Русия.

Българската група е описана тази седмица и в голямото разследване на Христо Грозев и Роман Доброхотов, главен редактор на рускоезичния екип The Insider за връзката с руските служби на австриеца Ян Марсалек, издирван като един от най-големите финансови мошеници на Европа. Според британската прокуратура между август 2020 г. и февруари 2023 г. българите са се занимавали "със събиране на информация, която пряко или косвено е полезна за противника и така нанася вреда на обществото, както и на интересите и сигурността на държавата". Те вероятно не само са събирали данни за хора, които не се харесват на Кремъл, но и са помагали по този начин те да бъдат преследвани из цяла Европа, вероятно с цел отвличане или убийство.

Прокуратурата в Лондон разполага като доказателства с около 80 хиляди съобщения в чатове, включително между Марсалек и Орлин Русев, познаващ австриеца от времето на скандалната компания Wirecard, която рухна след журналистическо разследване, оставяйки щети за около 2 млрд. евро. Русев вероятно е изпратил на Марсалек и специално защитени от проследяване смартфони.

В същата разработка, в която участват и няколко издания в чужбина, като германското списание "Шпигел" и австрийския вестник "Дер Щандарт", е посочено, че Христо Грозев е принуден да бяга от Виена, след като за руснаците започва да работи Мартин Вайс. Той години наред е ръководел Втори отдел на австрийското контраразузнаване, през който минава не само събраното от австрийците, но и информация от партньори като ЦРУ, Мосад и германското разузнаване.

© Hannah Mckay

Войната им даде цел

Солдатов и Бороган обясняват, че това се е случвало в края на период, в който руското разузнаване и изглежда дезориентирано и объркано. Грозев сподели напоследък, че някои от агентите на ГРУ, свързани с отдела за саботажи и убийства из Европа, са били небрежни и самоуверени до степен да оставят много следи как присвояват пари за операции и издържат с тях любовниците си и луксозен живот из Европа.

След февруари 2022 г. руските шпионски служби стават много по-фокусирани и прикрити. Те, изглежда, са променили и ориентацията на дейността си:

"Преди войната имаше разделение на труда между трите основни разузнавателни служби. В миналото се смяташе, че Службата за външно разузнаване (СВР) се фокусира най-вече върху политически и индустриален шпионаж, Главното управление на министерството на отбраната (ГРУ) - върху военни въпроси, а Федералната служба за сигурност (ФСБ, контраразузнаването) - предимно върху самата Русия, използвайки чуждестранния си клон главно за провеждане на операции срещу руснаци в чужбина и поддържане на власт на приятелски режими в съседни държави. Сега тези разграничения вече не са толкова ясни: и трите агенции са дълбоко замесени във войната в Украйна и трите активно набират нови активи сред последните изгнаници на Русия в чужбина."

Усещат се и последиците от прибирането в Москва на разузнавателния апарат за усилията на Запада да контрира руската намеса и шпиониране, твърдят авторите. Защото "ако последните индикации са верни, дейностите на руското разузнаване в Европа и другаде може да представляват значително по-голяма заплаха, отколкото се предполагаше в ранните етапи на войната".

Завръщане към НКВД и ОГПУ

Тезата, която Солдатов и Бороган повториха и в последните си коментари по повод смъртта на Алексей Навални и покушението срещу него от август 2020 г., е, че Владимир Путин все повече възстановява руските шпионски служби според по-ранни модели от съветските десетилетия.

"Путин не само се опитва да компенсира провала на съветското КГБ в конфронтацията му със Запада в края на ХХ век. Той също така се опитва да възстанови славата на страховитите тайни служби на Сталин, които имаха значителни успехи срещу Запада през десетилетията между болшевишката революция и Втората световна война."

Те припомниха, че Путин още от началото на управлението си е прибягвал до политически убийства, когато има полза от тях. Началото на войната и преминаването на системите, икономиката и обществото във военновременен режим промени всичко - службите действат без особено да се съобразяват и започват да напомнят на сталинския НКВД.

Началото на третия етап в световната шпионска война

Огромният им провал да не предвидят рязката съпротива на украинците в случай на руското нахлуване е довел не до чистка (първоначалните съобщения за разправа с Пети отдел, външното разузнаване на ФСБ, затихнаха и няма данни за уволнени и осъдени), а до прегрупиране и получаване на мобилизиращата цел на войната срещу "колективния Запад".

Първият етап на тази шпионска война е основно срещу службите на Британската империя след 1917 г. и опитите да бъде подпомогната отвън съпротива срещу режима на болшевиките. Кулминацията на тази фаза е дълбокото проникване в редиците на британското и американското разузнаване и кражбата на проектите за атомна бомба от Проекта "Манхатън". В Москва са били убедени, че този етап е завършил с тяхна победа.

Не е така със следващия етап, когато до началото на 90-те години КГБ не успява да спаси съветския режим, който се е клел да защитава, казват Солдатов и Бороган. Британският изследовател Марк Галеоти смята, че инициативата и поддръжката за перестройката, замислена като обновяване, а не като ликвидиране, идва именно от средите на службите, но процесът попада в ръцете на националисти. На това опонира Алексей Левинсон, един от влиятелните социолози в социологическия "Левада център", според когото службите са премахнали препятствието към властта, представляващо политическите структури на комунистическата партия, и водещи мрежи в тях директно са поели ръководството на Русия. Самата институция на спецслужбите обаче понася щети, и то не само репутационни, което Путин запомня болезнено за цял живот.

С началото на третия етап на шпионската война Москва не крие завръщането към корените на НКВД. Директорът на СВР Сергей Наришкин откри миналия септември нова статуя на основателя на съветските спецслужби в двора на централата на външното разузнаване. През ноември ФСБ празнува 100-годишнината на ОГПУ (Обединено държавно политическо управление при Съвета на народните комисари (правителството) на СССР - бел.ред.), подчертавайки как то е помогнало за смазване организациит ена политическите емигранти.

Путин привлича и КГБ ветерани:

• Николай Грибин оглави през 2021 г. новия Национален изследователски институт за комуникации (формира прокремълски настроени в "близката чужбина" и особено в Беларус), но през 80-те години е бил зам.-директор по дезинформацията във външното разузнаване.

• Александър Михайлов (бивш служител през 80-те години в Пети отдел на КГБ за борба с идеологическата диверсия, включително срещу дисиденти, музиканти, духовници) е от 2021 г. неофициалният говорител на ФСБ по руските медии, където рисува картината на събитията в Украйна като война на САЩ и Европа срещу Русия.

Путин се въздържа от брутални чистки в стила на Йосиф Сталин, за да не предизвиква вътрешно напрежение или метежи като тази на Сергей Пригожин, но поддържа баланс между страха от такава чистка и стимулирането на службите да бъдат изобретателни в търсенето на реванш, казват още Солдатов и Бороган. Резултатът се вижда в засилване на амбициозни операции през миналата година, включително саботажи, изтегляне на арестувани или разкрити агенти, интензивно вербуване в някои държави, сред които и Германия.

Един от припомнените уроци е, че през 30-те години болшевиките успяват да привлекат сътрудници не толкова с идеологическия образ на комунизма в СССР, а с изтъкване слабостите на западните "империалистически лицемерни и корумпирани" общества и разочарованието на хората от това.