Няма съмнение, че президентът Еманюел Макрон иска да надене мантията на глобален лидер и да активира отслабващата подкрепа на Запада за Украйна, но френската политика ще направи тази роля трудна за изпълнение, коментира „Политико“.

Докато украинските сили са изтласкани на бойното поле, а несигурността по отношение на западната военна помощ продължава, Макрон се опита да обърне хода на събитията, като заяви пред репортери, че „Европа е заложена на карта“. В понеделник той обеща нов тласък за доставката на артилерийските снаряди, подхвърли идеята за западни ботуши в Украйна и обяви нова коалиция за ракети с голям обсег.

Макрон явно се представя за държавник, който може да се намеси в ситуацията по примера на италианския президент Марио Драги, който се прочу с това, че стабилизира изпадналата в криза еврозона с обещанието си да направи „каквото е необходимо“. Всъщност Макрон повтори точно тази фраза в понеделник: „Решени сме да направим каквото е необходимо за толкова дълго, колкото е необходимо."

Следователно въпросът е: Колко далеч е готов да стигне Макрон този път? В крайна сметка предишната му възвишена реторика по отношение на Украйна не беше подкрепена с действия. Най-важното е може ли той да надделее в качеството си на западен лидер, ако не успее да увлече със себе си Франция?

Всички френски опозиционни сили вече са се обединили срещу него. Марин Льо Пен от крайната десница заклейми твърдението му, че западните войски в Украйна „не бива да се изключват“, като игра с „живота на децата на (Франция)", а лидерът на крайната левица Жан-Люк Меленшон заяви, че е „лудост“ да се противопоставя „една ядрена сила на друга ядрена сила“. По-масовите сили, като Социалистическата партия и консервативната „Републиканците“, също осъдиха голямата уста на френския президент.

Това са аргументи, които намират силен отзвук сред избирателите във Франция - в момент, в който центристката либерална партия на Макрон има далеч по-ниски резултати от крайнолевите и крайнодесните преди европейските избори през юни.

По новинарските канали във вторник се говореше за това дали Франция трябва да се подготви за война с Русия. И отговорите бяха: „Не."

„Наистина не разбирам защо той го каза, това може да се разглежда като доста опасна, тревожна идея за французите. Особено ако нямаме никакво споразумение в рамките на ЕС“, заяви социологът от OpinionWay Бруно Жанбар.

Според Жанбар изявлението на Макрон е по-скоро за „изпращане на дипломатично послание към партньорите“ след критиките за „близостта си“ с руския президент Владимир Путин в началото на войната.

На украинците обаче са им омръзнали дипломатическите послания на Макрон и биха предпочели оръжия - област, в която Париж, вместо да е лидер, изостава значително от САЩ, Германия, Великобритания и Полша.

Определящият момент за Германия в началото на войната беше Zeitenwende - исторически прелом - в който Берлин обеща да обнови отдавна забравената си армия, за да се изправи пред реалната опасност от Русия.

Френският президент е подложен на натиск да съчетае думите с делата си по отношение на Украйна, след като през юни миналата година по време на речта си в Братислава обяви своя личен Zeitenwende за подкрепа на Украйна. Там той се извини, че не е обърнал внимание на централно- и източноевропейците по отношение на руската заплаха.

Но след като Украйна изчерпа боеприпасите си и след като Франция започна да намалява все по-малките си дарения за Киев, обещанията на Макрон започнаха да изглеждат кухи. Намесата му в понеделник имаше за цел да поправи това впечатление, а обещанието му да участва в чешка инициатива за закупуване на снаряди от доставчици извън ЕС, отклонявайки се от мантрата на Франция „Купувам европейско“, сигнализира за сериозна промяна.

Най-голямото предизвикателство пред Макрон обаче е, че амбицията му изглежда не е в синхрон с преобладаващите настроения във Франция по отношение на Украйна. За французите войната не е големият цивилизационен сблъсък за демокрацията и свободата на Европа, какъвто е за страните, които все още имат горчиви спомени от убийственото управление на Русия.

„На Русия не се гледа като на пряка заплаха за Франция, а като заплаха за бившия СССР“, казва Жанбар.

Това е в рязък контраст с позицията на Полша, балтийските държави и дори Германия и скандинавските страни, за които опасността е по-непосредствена.

Данните от последните социологически проучвания показват бързо охладняване на симпатиите към Украйна във Франция. Въпреки че 58% от французите имат положително впечатление от Украйна, това е с 24 пункта по-малко от началото на войната, сочат данните на социологическия институт IFOP. Едва 50 процента подкрепят въоръжаването на Украйна, което е с 15 пункта по-малко от първите дни на бойните действия през 2022 г.

Освен това само 62% от французите подкрепят санкциите срещу Русия, в сравнение със 72% в началото на войната.

Влиятелните и все по-упорити френски фермери са друго голямо политическо главоболие за Макрон. Евтиното украинско птиче месо и зърнени култури се превърнаха в един от фокусите на техния гняв, а лидерите им настояват Макрон да ограничи вноса.

Липсата на симпатии към Украйна бе артикулирано от Дамиен Раде, регионален представител на най-големия френски фермерски съюз, който заяви пред „Политико“ в края на миналия месец, че масовият приток на храни ще трябва да бъде спрян, тъй като Украйна „не е европейска страна“ и „няма нищо общо с нашата история“.

Това е труден електорат, който Макрон трудно може да спечели с мантрата, че Европа е заложена на карта.

Намекът на Макрон за западни сили, които да стъпят в Украйна, и приказките за големи коалиции за осигуряване на ракети с далечен обсег вече започнаха да звучат кухо.

Във вторник френски официални представители и политици се опитаха да преформулират казаното от него след отпора на европейските лидери, включително холандския министър-председател Марк Рюте и германския канцлер Олаф Шолц. Планът „не е да се изпратят френски или европейски войски да се бият срещу Русия, а да се допринесе за възпирането й“, заяви френският депутат Бенжамен Хадад от партията на Макрон „Ренесанс“.

Министърът на външните работи на Франция Стефан Сежурне също се опита да омаловажи думите на Макрон, като заяви, че новите признаци на подкрепа може да включват западно присъствие в Украйна, като например разминиране или производство на оръжие.

„Някои от тези действия биха изисквали присъствие на украинска територия, без да се преминава прагът на войнствеността“, каза Сежурне.

Рискът за Макрон е, че той ще бъде възприет като поредния говорещ празни приказки и като политик, който се опитва да трупа подкрепа на гърба на Украйна - въпрос, повдигнат от ветерана колумнист Пиер Хаски.

След буря от критики от ляво и дясно сега Макрон се опитва да обърне гръб на опозицията с дебат и гласуване по споразумението за сигурност, сключено с Украйна. Подобен ход би принудил партията на Льо Пен да се позиционира по отношение на Украйна, точно както френското правителство се опитва да изкара крайната десница като пълномощник на Кремъл.

Във вторник френският министър-председател Габриел Атъл кръстоса шпаги с Националния сбор по време на Националното събрание, намеквайки за „истинската му лоялност“.

„Когато четем разследването на Washington Post (за руското проникване във френската крайна десница), се питаме дали войските на Путин вече не са в нашата страна“, каза той.

В крайна сметка, както отбелязва външнополитическият анализатор Улрих Спек, намеците на Макрон за ботуши на терен или „стратегическа двусмисленост“, както я нарече президентът, трябва да бъдат достоверни.

Както Спек пише в X: „Достоверността идва със стабилната масирана военна подкрепа за Украйна, каквато Франция не е предоставяла през последните две години“.