Един запис по непредпазливост разкри как ГЕРБ и ДПС се сговарят да изберат южнокорейската компания „Хюндай“ за строителството на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Какво означава това за ядреното бъдеще на България.

„Само ние (ГЕРБ, б.авт.) и ДПС сме…". Репликата на депутата от ГЕРБ и бивш енергиен министър Теменужка Петкова е от запис след заседание на парламентарната енергийна комисия с още включени микрофони. Въпросният запис показва как депутати на ГЕРБ и ДПС се сговарят да гласуват след ден избора на южнокорейската компания „Хюндай“ за строителство, доставка и въвеждане в експлоатация на 7-ми и 8-ми блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Сайтът „Клуб Z“ пръв разкри за записа, а депутатите от ГЕРБ, ДПС и с помощ от „Има такъв народ“ (ИТН) я избраха само с един глас надмощие - и без да има нужда някой да се кара „на носилка“, както се чува във видеото.

Завидна бързина

Така с две свои решения и завидна бързина 49-ият парламент „нарисува“ ядреното бъдеще на България - одобри американската технология AP-1000 на „Уестингхаус“ и избра строителя от Южна Корея. Последният избор събуди съмнения, тъй като това решение е в прерогативите на изпълнителната власт. Самата изпълнителна власт обаче се оказа разделена в избора си. „АЕЦ Козлодуй – Нови Мощности“ - проектната компания, която ще строи блоковете от българска страна, с решение на Съвета на директорите от 13 февруари т.г. избра „Хюндай“ (Hyundai Engineering & Construction Co.,Ltd.)

По-малко от месец преди това решение ръководството на АЕЦ „Козлодуй“ смени ръководството на дъщерното си дружество, като постави за изпълнителен директор бивш енергиен шеф от времето на ГЕРБ - Петьо Иванов. Начело на АЕЦ е друг кадър на ГЕРБ - Валентин Николов, който и по-рано беше начело на атомната централа, бивш зам.-министър на енергетиката в първия кабинет на Бойко Борисов и бивш директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ).

В доклада на министъра на енергетиката Румен Радев се цитира решение на Управляващия комитет по проекта за изграждане на блок 7 на Площадка №2 на АЕЦ „Козлодуй“ с технология АР1000 за две потенциални строителни фирми - „Хюндай“ и американската „Бехтел“. В крайна сметка парламентарно мнозинство избра южнокорейската компания. Изборът беше предшестван и от активни контакти на министъра на икономиката и индустрията Богдан Богданов с южнокорейския бизнес през миналата година. Компаниите от Сеул са запознати и с възможностите за инвестиции в зелен водород за бъдещите енергийни нужди на България.

Каруцата пред коня

От една страна съгласуванията на позиции преди ключово парламентарно решение са нещо естествено, от друга - единият партньор във фактическата коалиция между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС изключва другия, за да търси поддръжка от неофициалния, какъвто е ДПС. (В публичното говорене се чуха и гласове в подкрепа на китайския кандидат за строителство.) Гласуването на ИТН не е изненада, тъй като още от 2021 г. партията е заявила, че подкрепя изграждането на 7-ми и 8-ми блок в „Козлодуй“ - и очевидно споделя, че точно „Хюндай“ ще се справи.

Големите инфраструктурни проекти за милиарди неизменно са свързвани с лобизъм - и с геополитически решения. Парламентарната санкция на практика затвърждава избора, който може да бъде отменен единствено с ново решение на Народното събрание. Но депутатите се съгласяват с изграждане на нови базови мощности преди да е приета енергийна стратегия, която да отчита множество фактори, в т.ч. потреблението в следващите години и по сектори, енергийните мощности в съседните на България държави, затварянето на въглищната индустрия, бума на ВЕИ и други. В края на ноември м.г. Министерството на енергетиката публикува проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., но до парламента документът не е стигнал. В същото време бумът на инвестиционни предложения за нови мощности за зелена енергия продължава безконтролно.

Изпълнителната власт пък реши стратегията да бъде съобразена с Интегрирания национален план Енергетика-Климат, който ще се разработва до средата на годината. Заради факта, че планът не е актуализиран и представен на Брюксел, в края на 2023-та Европейската комисия съобщи, че открива наказателна процедура срещу България. По-късно от Министерството на енергетиката съобщиха, че са се разбрали с ЕК Планът да бъде представен до юни т.г., тъй като правителството на Николай Денков е имало твърде малко време за актуализацията му.

Финансови параметри

Към момента единственото публично известно за разходите за бъдещите блокове на АЕЦ „Козлодуй“ е, че с решение на парламента БЕХ увеличава капитала на „АЕЦ Козлодуй – Нови Мощности“ с 1.5 милиарда лева. В това дружество ще постъпят и средствата от евентуална продажба на оборудването за АЕЦ „Белене“. Оттам нататък всичко е в бъдеще време. Енергийният министър се надява цената на тока да не надхвърли 65 евро на мегаватчас, а за кратко време прогнозите за цената на двата блока нараснаха от 12 милиарда евро на 14 милиарда евро.

В края на март се очаква обещаният от „Уестингхаус“ доклад с анализ за цената на строителството на първия 7-и блок, себестойността на произвежданата електроенергия и други параметри. По план мощността трябва да е изградена до 2033 г. Експерти вече се усъмниха в обявените от изпълнителната власт цени, след като преди десетина години „Уестингхаус“ предложи цена за един реактор от 7.7 милиарда долара.

Но каквито и да са цените, парламентарните решения са взети, макар че в условията на либерализиран пазар България внася ток и в момента от съседни държави, тъй като е по-евтин. Наред с това съществува и друг голям проблем, който не е бил обект на дискусия в парламента - откъде ще се вземат кадрите - и за строителство, и за работа. „За 7 блок ще се необходими 300 висококвалифицирани специалисти и до 10 000 средноквалифицирани кадри - ще внасяме ли“, запита риторично по БНР днес експертът от Института по енергиен мениджмънт Славчо Нейков. В района на Северозапада, където е АЕЦ, липсва и социална инфраструктура, освен хора.

Оправдани съмнения

Заради липсата на публичност досега около големи енергийни проекти - като газопровода „Балкански поток“, несбъднатата АЕЦ „Белене“ и проваления „Южен поток“ или сключения на тъмно договор с турската държавна компания „Боташ“ - обществото винаги гледа със съмнение и на следващи такива. След тях българските национални интереси винаги са били ощетени. Колко нужни са новите ядрени мощности - този въпрос още чака отговори.