Помните ли „Готъм Сити“ от „Батман“? Един мегаполис на насилие и престъпност - престъпните банди в съдебната система превръщат България в това. Нужна е политическа воля, за да бъдат спрени.

Да наречеш Мартин Божанов - Нотариуса „дребен селски тарикат“, както направи Ивайло Мирчев от ПП-ДБ, е или неволен евфемизъм, или тревожен знак, че няма да бъде анализирано по подобаващ начин всичко онова, което представлява емблематичната фигура на покойника. Което създава сериозен риск да не бъдат разкрити всички онези, които му позволиха да снове брутално и нагло под полите на Темида.

Има ли политическа воля да се стигне докрай?

Трябва да се обърне внимание на думите на Мирчев, защото е български политик, народен представител в пет поредни парламента, участвал в инициативата „Правосъдие за всеки“, която защитава каузата за необходимост от дълбока съдебна реформа. И защото казаното от него би могло да се тълкува като индикация за липса на политическа воля да се стигне докрай, което включва и конфронтация с Борисов и Пеевски. Защото там някъде - около Пеевски и Борисов - е финалната права на поредния епизод от сагата наречена български преход. Ако приемем Мартин Божанов за „дребен селски тарикат“, то ще е права съдия Цариградска, която каза, че всички институционални активности по случая „Нотариуса“ са имитация.

Случаят „Нотариуса“ е един от онези криминални сюжети на днешния ден, които едва ли някога ще бъдат разкрити. Поръчковите убийства на тази територия са разпоредени в миязмите на българското политическо блато от развихрилите се мутант-колекционери на корупционен, икономически и съдебен капитал. И до тези низини никога не се стига. Избиват офицерите им, за да изчезнат техните тефтерчета и техните телефони заедно с телата им. За да не стане ясно как са вилнеели властелините на ненаказуемостта, трупайки огромни резервоари незаконно събрана информация от специални разузнавателни средства (СРС), която им помага да изнудват, манипулират и шантажират.

Именно съдия Владислава Цариградска е един от малцината магистрати, която открито повдигна проблема за незаконно събираната информация, за наличието на системен проблем в българския правен мир - употребата на СРС.

В парламента Владислава Цариградска каза, че има основания да вярва, че е била подслушвана и следена.   Снимка: Nadezhda Peeva/BGNES

Когато преди години Бойко Борисов заяви, че няма нищо против членовете на кабинета да бъдат подслушвани със СРС, и членовете започнаха да кимат в съгласие с началника, както началникът, така и те показаха демонстративно незачитане на основно конституционно право - неприкосновеността на личния живот на хората. Показаха, че изобщо не ги интересуват жертвите на незаконно подслушване. Интересува ги „инструментът“, който може да им осигури контрол над поданиците.

Българският „Готъм Сити"

Правораздаването е сложна материя. Как да обясниш на поданиците, че „дълбоките реформи в правосъдната система“ ги засягат лично. И при междусъседски спорове, и при подялбата на имуществото след бракоразводно дело, и при кражба на бизнес. Че достойният живот е зависим не само от буквата на закона, но и от тези, които го прилагат. Че между справедливост и правосъдие в България често има разлика. Именно там някъде вилнеят „дребни селски тарикати“ - агентите на овластени банди, които се разпореждат с човешките дела.

Според речника думата „банда“ означава престъпна група „с ясен водач и вътрешна организация, която се занимава с насилствени или незаконни дейности и претендира за контрол над дадена територия“. Територията е България, а престъпната група е съставена от прокурори, следователи, магистрати, политици…. Техните имена - твърди се - вече фигурират в разни списъци. Списъци на хора, които разполагат с целия ресурс, за да предефинират центровете на влияние и на контрол върху репресивните действия в общественото пространство, да разместват, изземват и унищожават опитите за правов ред, като превръщат територията в „Готъм Сити“ - мегаполис на насилие и престъпност. Територия, в която метастазите на мафията са нанесли почти непоправими щети.

И преди е имало такива скандали, които са били приспивани

Бяха създадени комисии, за да тръгнат по следите на „списъците“, да осветят „разврата в дома на Темида“, както го нарече Лозан Панов. За да се случи всичко това обаче е нужна политическа воля. Защото - нека не забравяме - държавата може да бъде по-силна от всички мафиотски банди, които вилнеят в нейните институции. А може и да имитира дейност и да печели време, докато и този скандал затихне.

Адвокат Михаил Екимджиев, председател на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, припомня, че подобни казуси е имало и преди. Пред ДВ той коментира:

„Първият подобен голям скандал, който изглеждаше като катарзис, се случи преди около 15 години. Тогава излезе един списък с около 30-40 имена на магистрати, които са общували с така наречения Красьо Черния - дилър в съдебната система, непосредствено преди избори за административни ръководители на съответни съдилища. И тогава се твърдеше, че ще се действа безкомпромисно и равнопоставено. Оказа се обаче, че от списъка бяха избрани и наказани по абсолютно субективен начин само част от магистратите.

Очерта се една картина много сходна със сегашната. Когато приключи сагата и бяха изнесени труповете, се разбра какво всъщност се е случило там - две прокорупционни лобита във ВСС:  по-силното, защото тогавашният главният прокурор беше при него, си разчисти сметките с другото лоби.

Горе-долу това се случва сега през двете банди - тази на Мартин Божанов - Нотариуса, където се забелязват следите на доскорошния главен прокурор Иван Гешев, и тази, към която гравитират връзките на неговия доскорошен заместник и настоящ и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Това е бандата на Петър Петров - Еврото с контакти в специализираните съдилища, пренесени в софийската градска прокуратура и софийския градски съд. През анализ на публично известни данни се очертава следната картина - докато Иван Гешев и Борислав Сарафов са били заедно, бандите на Мартин Нотариуса и на Петьо Еврото са в чудесен синхрон.

Съвсем очевидно е, че те имаха политическа протекция и е много лесно да се обоснове тезата къде е политическата протекция. Нека да си припомним кой настояваше 2011-2012 година за създаването на специализираните съдилища въпреки съпротивата на юридическата общност и на правозащитниците, които твърдяхме, че това са извънредни съдилища, с които ще се злоупотребява.

Съвсем очевидно е, че бандите на Нотариуса и Еврото са имали политически протекции, казват адвокат Михаил Екимджиев.  Снимка: BGNES

Точно в дебатите около тяхното закриване имаше едно култово изказване на Дани Каназирева - тогава депутатка от ГЕРБ: „Не пипайте организираната престъпност. Ще настане хаос. Ще настане хаос." Това се оказа едно самосбъдващо се пророчество - със закриването на специализираните съдилища бандитският ресурс се сви. А когато хранилката намалява, хищниците започват да се бият помежду си. Междувременно Гешев беше започнал да става неудобен, защото си повярва, че от кукла на конци може да бъде самостоятелен играч. И ако днес общественият натиск не е много категоричен по всички линии, просто това ще е едно разчистване на сметки и на мястото на сегашния хаос ще се построи нова хранителна корупционна пирамида."

За да научим имената им...

Обществният натиск е свързан с това доколко хората следят темата - доколко се вълнуват от нея, доколко им остава време да следят гейзера от безобразия, които се разпръскват върху окаляната и окаяна репутация на България като „безправова държава“. Обикновените хора нямат полезен ход в полето на правосъдните потайности. От тях не се очаква да действат. Тези, които могат да действат, са юридически грамотните - професионалистите, които правилно четат какво се крие зад булото на знаците. Това са магистратите, прокурорите, следователите, адвокатите... Колко от тях обаче са готови да застанат с лицата си в тази мерзка война между воюващи овластени банди?

„Опитвам се да задействам синдрома на срама сред юридическата общност заради пасивността им“, продължава адвокат Екимджиев. „Защото всички знаят какво се случва, но мълчат.…  психологически това е самосъхранителен рефлекс, който избягва някакъв морален дисонанс. Изборът е или да излезеш от зоната си на комфорт и да се сбиеш с корумпирания колега и с корумпираната система и да направиш това, което направи съдия Владислава Цариградска - една за толкова години - или да се изолираш.

Не можеш да бъдеш почтен, ако мълчиш. Аз не случайно правя сравнение с Германия на Третия райх. Още преди да започне разправата с евреите, всички са знаели какво се е случвало с психичноболните, с хората с увреждания. Знаели са, но са мълчали. Това мълчаливо мнозинство не е нито неутрално, нито невинно. И точно то се оказва най-верният съюзник на диктатора."

Съдия Владислава Цариградска отказва да мълчи. Тези, които вчера поръчаха убийството на т.нар. „дребен селски тарикат“, днес я предупреждават, че ще пратят децата и мъжа ѝ с бетонирани крака на дъното на язовира в „Готъм Сити“. Нужна е политическа воля, за да научим имената им.