Първото такова съоръжение в света е създадено през 1991 г. в Дания

През последните седмици една тема породи множество противоречия между политици, екоактивисти и енергетици - идеята по българското Черноморие да се направят така наречените офшорни вятърни паркове, които да бъдат включени към електропреносната система на страната.

Какво знаем до момента?

Депутатите от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС, ДПС внесоха законопроект, който дава възможност да се разположат вятърни електроцентрали в Черно море с концесии за по 30 години. От опозицията се обявиха против идеята за вятърни електроцентрали в български води и изразиха опасения за възможен лобизъм. Срещу идеята застанаха и рибари, хотелиери и ресторантьори.

Всъщност офшорната вятърна енергия е едно от усилията на Европейския съюз към зеления преход. За нея се говори все повече откакто се търсят и насърчават инвестиции, спомагащи заместването на руския газ. И ако в скандинавските страни такива проекти отдавна се развиват ускорено, то в нашия регион те все още са екзотична идея. А първият офшорен вятърен парк в света е създаден още през 1991 г. в Дания.

Какво представлява офшорният вятърен парк?

Най-просто казано това са ветрогенератори, каквито вече има в България, но вместо на сушата, перките са инсталирани във водата. Към момента у нас има 175 вятърни парка.

Идеята при инсталацията на каквито и да е вятърни паркове е да се търси максимално равен терен, при който има минимално въздушно съпротивление. Така се избягват препятствия по пътя на вятъра, който задвижва перките, а по този начин се генерира повече електроенергия. Елементарната логика на този принцип сочи, че в открито море, където не би следвало да има нищо на пътя на вятъра, трябва да може да се произведе най-много ток.

Какво планират управляващите?

На 4 декември миналата година депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ, ДПС и ИТН, сред които са и Ивайло Мирчев, Делян Добрев и Рамадан Аталай, внасят в деловодството на Народното събрание законопроект за енергията от възобновяемите енергийни източници в морските пространства. Преди около месец законопроектът беше приет на първо четене в пленарната зала и оттогава „отлежава“ в деловодството на парламента.

Какво предвижда законопроектът?

След избиране на зоните, които са най-подходящи за изграждането на подобни съоръжения, трябва да се отворят процедури за отдаването на тези територии на концесия. Именно концесионерите ще са тези, които ще изградят ветрогенераторите и ще се занимават с поддръжката и експлоатацията на перките. Тепърва предстои обстойно да бъдат проучени зоните, подходящи за строителство на ветропарковете в Черно море.

По думите на експерти има около 3-4 най-добри зони за строителство - над Шабла, близо до Обзор, във Варненския залив и близо до турската граница. Според законопроекта, до 2027 г., трябва да бъдат изградени вятърни централни (една централа означава една перка) с обща мощност 1 гигават или 1000 мегавата. А до 2030 г. тази мощност трябва да се разшири до 2 гигавата или 2000 мегавата. За да направим съпоставка колко точно като мощност е това, според официалните технически характеристики на АЕЦ „Козлодуй“ максималната мощност на единствената ни ядрена електроцентрала е 3760 мегавата или 3.76 гигавата. Това означава, че при постигане на максималната допустима мощност на вятърните паркове в Черно море до 2030 г., то те трябва да съставляват малко над половината от мощността на АЕЦ „Козлодуй“. Тоест – да произвеждат немалко ток, и то без никакво замърсяване. Поне по план.

Всичко това се случва, защото България трябва поетапно да се откаже от топлоелектрическите си централи и като цяло - от производството на електроенергия чрез горене на въглища, защото такива са изискванията на Европейския съюз. Ако България иска да запази позицията си на износител на ток, а не да се превърне във вносител, то тези мощности, от които се отказваме, трябва да бъде заменени с други или поне наличните да се променят значително.

Защо има съпротива?

Оказва се, че възраженията срещу осъществяването на този проект не са свързани с концесионните процедури, тяхната прозрачност или цена. Изграждането на „перките“ в Черно море притеснява рибари, хотелиери и екологични организации. Според рибарите изграждането на такива ветропаркове в морските ни пространства ще бъде фатално за техния поминък. По думите им рибата ще усети вибрациите, магнитните и електрически полета от самите ветрогенератори и ще стои далеч от тях.

„Такъв огромен парк, изграден край Варна, би препречвал преминаването. Заобикалянето на такъв парк за някои лодки би било невъзможно, защото биха излезли извън района на плаване“, твърди Велислав Вангелов от варненското сдружение „Черноморска мида“.

Въпреки че в закона не е упоменато изрично на какво разстояние от брега ще бъдат изградени ветропарковете в Черно море, експерти споделят, че отстоянието ще бъде поне 20 км от брега. А разстоянието от една перка до друга ще бъде около километър, поради което лодките на рибарите няма да имат проблем с преминаването. Целта на законопроекта всъщност е да бъде насърчено ефективното използване на природните ресурси за производство и потребление на електрическа енергия в морските пространства. А България има потенциал за сериозно развитие в тази посока.

„Тези централи създават рифов ефект, тоест, привличат голямо количество риби, тъй като по постаментите на централите полепват водорасли и миди, които изхранват огромна колония от риби“, твърди Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.

Експертът допълва, че в някои зони риболовът може да бъде ограничен, но става дума само за траленето на дъната, при което големи мрежи се спускат до морското дъно и по този начин се обира улова.

В законопроекта обаче е записано, че зоните, в които ще могат да бъдат изградени вятърни централи, няма да включват територии за военни учения, зони за риболов и отглеждане на аквакултури, зони за туризъм, за научноизследователска дейност, защитени зони, както и морските пътища и корабоплавателните маршрути. На практика идеята на законът е да защити именно тези морски територии. Важна подробност е и че след 100 метра дълбочина в Черно море няма кислород, няма и живот. Инсталирането на офшорни вятърни паркове в Европа вече се развива сериозно. B мoмeнтa Eвpoпa paзпoлaгa c 105 oфшopни вятъpни пapĸa в 11 дъpжaви c oбщ ĸaпaцитeт oт 18,5 GW. Toвa e oĸoлo 10% oт oбщия инcтaлиpaн ĸaпaцитeт зa вятъpнa eнepгия в Eвpoпa - ocтaнaлoтo e нa cyшaтa.

Хотелиерите по Черноморието обаче не са на същото мнение. Техните основни притеснения са свързани с негативния ефект, който може да имат ветрогенераторите върху морския ни туризъм, тъй като според тях перките ще загрозяват пейзажа на туристите и те ще предпочетат друга дестинация, на която няма да се наложи да гледат огромните генератори.

„Бъдете спокойни, няма да ги виждате, тоест няма да лежите на шезлонг на плажа и да гледате вятърни перки“, увери Делян Добрев от ГЕРБ-СДС при гласуването на закона.

Ивайло Мирчев от ПП-ДБ добави, че туризмът и корабоплаването няма да бъдат повлияни. „Дори и на 20 км от брега те няма да може да бъдат видени и няма да попречат на българския туризъм по никакъв начин“.

Общинският съвет във Варна обаче е на друго мнение и вече гласува декларация с искане законопроектът за изграждане на вятърни паркове в Черно море да бъде оттеглен.

Апел към депутатите да подкрепят искането за оттегляне на законопроекта отправиха и председателите на Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите Павлин Косев и на рибарското сдружение „Черноморски изгрев“ Емил Милев. Двамата подчертаха, че преди внасянето на законопроекта в Народното събрание, текстовете не са били обсъдени с нито една браншова организация или черноморска община. Делян Добрев обаче подчерта, че докато не се получат всички становища по законопроекта, той няма да мине на второ четене. По план отговорник за планирането и проучванията в Черно море ще е министърът на енергетиката. Той трябва да възлага концесиите в приоритетните зони, да координира всички държавни органи и да следи сключените договори. Операторът на електропреносната мрежа ще е длъжен да планира необходимия мрежови капацитет за присъединяване на нови енергийни мощности в морето така, както е заложено в Плана за развитие на енергийните мощности.