Пеевски, който за мнозина олицетворява най-тежките пороци на политическия и икономически живот в последните 20 години, стои на първи ред в НС и слага всички в скута си с чаша турско кафе в ръка. Как се стигна дотук?

Ако днес Марк Твен можеше да се обърне към т.нар. сили на промяната в България, вероятно би им казал: „Не управлявай с безскрупулни политици. Ще те свалят на нивото си и ще те бият с опит“.

Четири години след масовите протести срещу Бойко Борисов, Делян Пеевски, Иван Гешев и системата, която олицетворяват, първите двама изглеждат по-силни от всякога. Партията на Борисов е първа във всички социологически проучвания, докато „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ - издигнати, за да го свалят от власт, губят все повече подкрепа. Санкционираният по закона „Магнитски“ Делян Пеевски, който за мнозина олицетворява най-тежките пороци на българския политически и икономически живот в последните 20 години, стои на първи ред в Народното събрание. И слага всички в скута си с чаша турско кафе в ръка.

Гешев? Е, той беше остракиран. Но пак от ГЕРБ и ДПС. Все пак „те си го избраха“ - логично беше те да си го свалят.

Струваше ли си?

Това е въпросът, който лидерите на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ трябва да си зададат, преди да погледнат в очите избирателите, които ще им отговорят на следващите избори. Избори, които изглежда ще се проведат много по-скоро от очакваното. Затова поне говори унизителната координирана атака на ГЕРБ и ДПС срещу коалиционните им партньори. Некоалиционни партньори, пардон. Впрочем: вицепремиерката Мария Габриел правилно попита защо документът за общо управление да се подписва сега, а не при сформирането на коалицията. Защото тогава уж не беше коалиция.

Иначе да - в последните девет месеца, на фона на ужасяващата война, която Путин води срещу Украйна, България наистина изглежда като стабилен партньор за западните си съюзници. И вероятно експоненциалния ръст на партия „Възраждане“, която се храни от политически хаос, беше спрян. Но докога? Сегашното разположение на шахматните фигури на българския политически терен предполага връщането към старата система на управление - отпреди 2020 година. Система, която създаде партии като „Възраждане“.

Дали с мисълта, че така ще може да се спаси от американските и британски санкции, или защото усеща духа на времето, Делян Пеевски от човек, свързван с руски интереси (подобно на политическия му кръстник Ахмед Доган), се превърна в убеден евроатлантик, който се бори срещу руското влияние. До утре, когато тази позиция вече няма да му е удобна.

Включването на Пеевски в парламентарното мнозинство постигна обаче и друг ефект - допълнително отврати и отблъсна избирателите. Нима някой ще се вдъхнови да излезе да гласува или да помечтае за нова страница, когато от първия ред на парламентарната зала се чуват викове като „махай се бе, мишок“, а Христо Иванов е принизяван до човек, който сядал „в скута“ на онзи, срещу когото толкова години се бореше? Не е изключено след тази гнусна реплика мнозина да плеснат с ръце и да кажат: „Знаехме си! Браво на Пеевски!".

„Когато отвратените не гласуват, отвратителните управляват"

След като през 2020 година имаше порив и ентусиазъм, невиждан от години в българското общество, днес гражданите отново са отвратени от политиката. Регулаторите са все така пълни с подставени лица, а ГЕРБ и ДПС вече дори не са длъжни да крият любовта си зад параван, макар и прозрачен. Че нали борците срещу тях ги легитимираха. Бяха принудени, ще кажете. Само че конституционните промени вече са гласувани. Защо ДПС продължиха да са „партньор“ и след това?

„Когато отвратените не гласуват, отвратителните управляват“ - помните ли тази крилата фраза от протестите? Точно това вероятно ще се случи след следващите парламентарни избори. Кога ще са те? Ще решат Борисов и Пеевски, които победиха. Как? Марк Твен може да обясни.